Долгаш
| Долгаш Долгаш | |
| — село — | |
 общ изглед | |
  Долгаш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Вапа |
| Географска област | Жупа |
| Надм. височина | 928 m |
| Население | 123 души (2002) |
| Пощенски код | 1258 |
| Долгаш в Общомедия | |
Долгаш или Дългаш (на македонска литературна норма: Долгаш; на албански: Dollgashi) е село в Северна Македония, в Община Вапа (Център Жупа).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долгаш е българо-турско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Долгаш е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 7 турци и 14 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Дългаш има 30 жители българи християни и 110 турци.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дългач Пайковци е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 3 къщи,[3] а Дългач е чисто турско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 18 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дилгач има 24 българи екзархисти.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Дългаш има 4 български екзархийски къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Долгачъ е част от Селечката община на българската Дебърска околия.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители турци.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
| ||||||||||||||||||||
