Направо към съдържанието

Фращани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Долно Фращани)
Фращани
Ορεινή
— село —
Общ изглед към Горно Фращани (на преден план) и Долно Фращани от планината Шарлия
Общ изглед към Горно Фращани (на преден план) и Долно Фращани от планината Шарлия
Гърция
41.1936° с. ш. 23.5903° и. д.
Фращани
Централна Македония
41.1936° с. ш. 23.5903° и. д.
Фращани
Сярско
41.1936° с. ш. 23.5903° и. д.
Фращани
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областШарлия
Надм. височина684 – 693 m
Население575 души (2021 г.)
Пощенски код625 00
Телефонен код2321
Фращани в Общомедия

Фра̀щани[1] (на гръцки: Ορεινή, Орини, до 1927 Φρασταινα, Фрастена[2]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), с 820 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Фращани е разположено на 15 километра северно от град Сяр (Серес) в южното подножие на планината Шарлия (Врондо) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка. Селото традиционно се дели на Горно Фращани (693 метра надморска височина) и Долно Фращани (684 метра надморска височина) - днес Ано Орини и Като Орини или само Орини. Развалините на село Баница (Кариес) са на 4 километра от Фращани.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от началното жителско име *Хвращане: х(в)раст, старобългарското хврастъ, руско хворост, с обичайна замяна хв > ф. Сравнима е местността Фращане във Витоша.[3]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

На 1,5 km източно от Фращани са развалините на крепостта Кулата.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Местна легенда твърди, че името на селото е производно на връщане – преди 350 – 400 години в селото имало голяма епидемия от холера и цялото село било изоставено. Завърналите се впоследствие жители му дали новото име, за да ознаменуват завръщането си.[2]

Според легендата селото е основано от трима братя – Енчо, който живеел в местността Нагледа (Ναγλέδα), Юдан, който живеел в Юданово (Ιουντάνοβο) и Геракар, който живеел в Геракаре (Γερακαρέ). Тези три населени места се свързали поради страх от бандити.[5]

В края на XIX век Фращани е чисто българско село. Жителите на селото се занимават с рударство, като промиват руда по склоновете на Шарлия и я продават в другите мървашки села. След западането на рудодобива фращани започват да се занимават със земеделие, скотовъдство и кираджийство.[6]

Църквата „Света Троица“ в Горно Фращани е от първата половина на XIX век,[7] а „Света Марина“ в Долно Фращани е от 1836 година.[8]

Жителите на Фращани участват активно в Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година.[9]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Фращене (Fraschténe) е посочено като село със 107 домакинства с 345 жители българи.[10] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фращани:

„ Фращтен: християнско село, разделено на две части, горна и долна: Горен и Долен Фращен. 2 църкви; жителите българи се занимават със земеделие и превоз към града на товарни животни на въглища и дърва. Оттук минава пътят от Сяр към планината Шерлия, до чийто връх са два и половина часа, а до Сяр – 4 часа.[11] “

В статистическите си таблици Веркович отбелязва Фращани като село с 227 български къщи.[12]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:

„ Долно Фращани, село на север от Сяр 3 1/2 часа. и на ЮЗ от Баница. Същото разстояние. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки и български, с гръцко училище с 25 ученици. Къщи 60; жители 350 души чисто българе.

Горно Фращане, село 1/4 час на СИ от Долно Фращане. Пътят е също тъй стръмен; същото състояние на жителите. Църква „Св. Дух“, дето се чете смесено; гръцко училище с 15 ученици. 60 къщи всички българе.[13]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Фращанъ живеят 545, а в Долно Фращанъ - 780 българи.[14]

Всички жители и на двете села са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Фращани има 1120 българи екзархисти, а в Горно Фращани – 768. И в двете села функционират български училища.[15] На 16 юли 1909 година видният екзархист Костадин Петров е убит от гръцки терористи между селата Календра и Еникьой.[16]

В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Фращани учител е Велик Георгиев, където учениците са 28 (27 момчета и 1 момиче), а в Долно Фращани учител е Паско Илиев, където учениците са 29 (27 момчета и 2 момичета).[17] Константин Георгиев посочва още, че Долно Фращани има 150 къщи, които са разположени в две махали и в двете има църкви.[17]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Фращани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18] По време на войната Фращани е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава в Горно Фращани има 120, а в Долно Фращани – 150 къщи.[6]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката армия достига до селото на около 10 – 11 юли 1913 г.[19] Няколко дена преди пристигането на гръцките войски местното население било предупредено, че гърците при окупацията ще провеждат наказателни мерки. Ще търсят първо учителя и свещеника. Учителя Велик Георгиев и други селяни натоварват каквото могат да вземат и заминават за вътрешността на България.[20] През юли 1913 г. селото е опожарено от гръцката армия.[19] След Междусъюзническата война през 1913 година, по силата на Букурещкия договор, селото остава в пределите на Гърция. Според преброяването на новите провинции на Кралство Гърция от 1913 г. Горно Фращани наброява 532 души, а Долно Фращани – 691 души.[21] След войната от Горно Фращани се изселват десет български семейства, а в 1925 година всички останали като остават само 23 гъркомански. От Долно Фращани се изселват само 10 – 15 семейства, а останалите гъркомански остават в селото. Бежанците от Горно Фращани са заселени в село Цар Калоян, Пловдивско, Пловдив, Сливен, Неврокоп (Гоце Делчев), Белица, а от Долно Фращани в Свети Врач (Сандански) и Неврокоп.[6]

В 1927 година селото е прекръстено на Орини, в превод планинско.[22] По спогодбата „Моллов – Кафандарис“ и предхождащите я споразумения, имотите на емигриралите българи са оценени от смесени комисии на много ниски цени и ликвидирани от гръцка страна с издаването на облигации и бонове. Облигациите се търгуват на безценица в България, а които не са продадени, с идването на комунизма са анулирани.

По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото е интернирано в Сяр. Жителите на Фращани и до днес говорят български език.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Фращани на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кукливец[23] или Куклиш[24] Κούκλιβετς Куниес Κούνιες[25] връх[23] и планинско пасище на ЮЗ от Фращани и на СИ от Мелникич; от кукла и наставка -иш, сравнимо с Черепиш, Куклиш[24]
Дебел Бурун[23] Ντεμπέλ Μπουρούν Митес Μύτες[25] местност на ССИ от Мелникич[23]
Бърцето[26][27] Μπαρσέτο Хамоклада Χαμόκλαδα[25] местност на Ю от Мертатово[27]
Кайнарджа[23] Καϊναρτζή Анавалуса Άναβάλλουσα[25] река, която минава И от Мертатово[23]
Али[23] Άλή Капетануди Рема Καπετανούδι Ρέμα[25] река на З от Мертатово[23]
Юреси[23] Γιουρέσι Ефодос Έφοδος[25] местност на ЗСЗ от Мертатово[23]
Сусуле[23] или Суруле Σουρουλές Неротопос Νερότοπος[25] [23]
Кайнарджа[23] Καϊναρτζή Лекани Λεκάνη[25] местност на С от Мертатово[23]
Сиврика[23] Σιβρίκα Митерон Μυτερόν[25] връх на ССЗ от Мертатово[23]
Ляска[23] Λιάσκα Фундукия Φουντούκια[25] река, която минава З от Мертатово[23]
Вискова нива[23] Βίσκοβα Νίβα Висиниес Βυσινιές[25] местност на С от Мертатово[23]
Мустец Μούστετς Вамено Рема Βαμένο Ρέμα[25] река
Груневица[23] Γκρουνέβιτσα Ано Мерос Άνω Μέρος[25] местност на СИ от Горно Фращани[23]
Дренец[23] Ντένετς Селома Σέλωμα[25] връх на СЗ от Горно Фращани (1138,6 m)[23]
Али Баба[23] или Фрътската река[28] Άλή Μπαμπά Профити Илия Рема Προφήτη Ήλία Ρέμα[25] реката на Фращани, извираща под връх Али Баба, ляв приток на Серовица[23][29]
Кремене[23] Κρέμενε Фотини Корифи Φωτεινή Κορυφή[25] връх на СЗ от Горно Фращани[23]
Чуклата[23] Τσούκλατα Ктипима Κτύπημα[25] връх на ССИ от Горно Фращани (1323,2 m);[23] от чука с епентеза на л[30]
Демир Капия[23] Δεμιρ Καπί Сидеропетра Σιδερόπετρα[25] връх на СЗ от Горно Фращани (1489 m)[23]
Кур[23] Κούρ Λόφος Ликофолия Λυκοφωλιά[25] връх на ССЗ от Горно Фращани (1666,8 m)[23]
Сувата[23] Σουβάντα Ормитирион Όρμητήριον[25] връх на ССИ от Горно Фращани (1400 m)[23]
Чакъла[31] Τσακούλα Петалон Πεταλλον[25] скалист склон с терасовидни ниви на И от Долно Фращани[31]
Модела Караагач[23] Μοντέλα Καραγάτς Фтелия Φτελιά[25] местност на ЮЗ от Долно Фращани и на СИ от Мрамор[23]
Песешово[23] Πεσέσοβο Фрактис Φράκτης[25] местност на И от Долно Фращани[23]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Фращани
  • Андон Христов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина, от Долно Фращани[32]
  • Атанас Дуалчев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[33]
  • Атанас Иванов Дерменджиев (1912 - ?), участник в Гражданската война на страната на ДАГ (1947 - 1948), ранен е изпратен на лечене във Варна, където остава да живее, оставя спомени[34]
  • Атанас Продромов (Проданов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, роден в Долно Фращани[35]
  • Велик Георгиев (1883 - 1947), учител в Горно Фращани до 1913 г.[36]
  • Димитър Аргиров, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина[37]
  • Димитър Илиев Терзийски, български революционер от ВМОРО
  • Кръсте (Кръсто, Кръстьо) Стефанов, македоно-одрински опълченец, 22 (24, 25)-годишен, от Долно Фращани, земеделец и кираджия, II отделение, четата на Михаил Чаков, четата на Яким Траянов, 1 рота на 14 воденска дружина, родом от Долно Фращани[38]
  • Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[35]
  • Петър Пантушев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[39]
  • Стоян Занев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева и 4 рота на 5 одринска дружина[40]
  • Стоян Зарев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[41]
  • Тодор Запрев (Запров, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, златар, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина, роден в Долно Фращани[41]
  • Тодор Янев, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[42]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Варианти на името Фра̀щене, Фращени, Фращен, Фращан.
  2. ↑ а б в Κοινότητα Ορεινής. Ιστορικά στοιχεία., архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928200620/http://www.orini.gr/FILES/FRAME/olo.htm, посетен на 11 март 2007 
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 211.
  4. ↑ Κάστρο Ορεινής Σερρών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
  5. ↑ Κοινότητα Ορεινής. Μια προσωπική μαρτυρία., архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928200620/http://www.orini.gr/FILES/FRAME/olo.htm, посетен на 11 март 2007 
  6. ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 21.
  7. ↑ Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 3 ноември 2014.
  8. ↑ Ιερός Ναός Αγίας Τριάδος // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 3 ноември 2014.
  9. ↑ Христо Христов. „Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век“. София, 1964.
  10. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 117.
  11. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
  12. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
  13. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 836 - 937.
  14. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  16. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 4.
  17. ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 141.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  19. ↑ а б Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“. Приложение С.
  20. ↑ По спомени на очевидци от селото.
  21. ↑ Demombrement des habitants des nouvelles provinces de la Grece de 1913, Athens 1915, p. 45.
  22. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  24. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 145.
  25. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
  26. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 86.
  27. ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  28. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 134.
  29. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 193.
  30. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 220.
  31. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 216.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 760.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  34. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 133. Посетен на 31 август 2015.
  35. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 296.
  36. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 141, 148.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 645.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 537.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  41. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фращани&oldid=12415590“.