Демократическа партия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Демократическа партия.
| Демократическа партия | |
| Ръководител(и) | Александър Праматарски |
|---|---|
| Основател(и) | Петко Каравелов |
| Основана | 1896 г. / 1989 г. |
| Седалище | София, ул. „Свети Осий Кордобски“ № 127, вх.Б, ет.4, ап.8 |
| Вестник | „Знаме“ „Пряпорец“ |
| Член на | Конституционен блок (1922 – 1923) Демократически сговор (1923 – 1924) Съюз на демократичните сили (1990 – 1994) Народен съюз (1994 – 2004) Обединени демократични сили (1996 – 2009) Християндемократически интернационал (1991–) Европейска народна партия (1996–) |
| Идеология | Християндемокрация |
| Народно събрание | 0 / 240
|
| Европейски парламент | 0 / 17
|
Демократическата партия е българска политическа партия, съществувала от средата на 1880-те до средата на 1940-те. Тя е възстановена през 1990 г. като една от малките партии в десницата. С нея са свързани вестниците „Знаме“ и „Пряпорец“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Краят на 19 век и началото на 20 век
[редактиране | редактиране на кода]В основата на бъдещата Демократическа партия е центристкото крило на Либералната партия, водено от Петко Каравелов. Много негови представители са подложени на преследвания при управлението на Стефан Стамболов и то постепенно прекратява дейността си след 1887 г. Възстановено след 1894 г., през 1896 г. то приема името Демократическа партия.
През 1901 г. Демократическата партия печели най-много места в Народното събрание и Петко Каравелов образува правителство в коалиция с Прогресивнолибералната партия, но в края на годината то е бламирано от парламента.
През 1903 г. групата около Найчо Цанов и Тодор Влайков напуска партията и по-късно създава Радикалдемократическата партия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 г. партията е оглавена от Александър Малинов, като негови заместници стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев.
През 1908 г. Демократическата партия сформира самостоятелно правителство, начело с Александър Малинов. През септември то обявява независимостта на България от Османската империя и княз Фердинанд I е обявен за пръв български цар след Иван Страцимир 512 години по-рано. Правителството на Малинов остава на власт до началото на 1911 г.
Периодът между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]През юни 1918 г., пред перспективата от провал на България в Първата световна война, Александър Малинов сформира правителство в коалиция с радикалдемократите на Стоян Костурков, което има за цел да изведе България от войната. През септември делегация, водена от Андрей Ляпчев, подписва Солунското примирие, а малко по-късно цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си. Съставено е ново, широко коалиционно правителство, в което са включени и представители на Народната партия, Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). Месец по-късно, кабинетът отново е преобразуван, като министър-председател става народнякът Теодор Теодоров. През май 1919 г. Демократическата партия е изключена от правителството.
През следващите години Демократическата партия е най-голямата опозиционна сила, противопоставяща се на управлението на БЗНС. През 1922 г. тя образува, заедно с Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия, коалицията Конституционен блок. В края на годината повечето лидери на партията са арестувани от правителството и остават в затвора до Деветоюнския преврат през 1923 г.
След Деветоюнския преврат, Демократическата партия се разделя на две. Една значителна група, водена от втория човек в партията, Андрей Ляпчев, решава да се присъедини към Демократическия сговор. Останалите демократи, заедно с лидера Александър Малинов, запазват самостоятелността си. През 1931 г. доминираната от тях коалиция Народен блок печели изборите и съставя няколко поредни правителства, начело с Александър Малинов и Никола Мушанов. Последното от тях е свалено с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.
След преврата политическите партии са забранени, но повечето от тях продължават да функционират полулегално. Въпреки че се противопоставя на съюза с Нацистка Германия, през 1941 г. Демократическата партия отхвърля предложението да се присъедини към доминирания от Българската работническа партия Отечествен фронт. На 2 септември 1944 г. представители на Демократическата партия се включват в правителството на Константин Муравиев, което обявява излизането на България от Тристранния пакт. Няколко дни по-късно то е отстранено от Отечествения фронт с Деветосептемврийския преврат. В края на 1947 г. комунистическото правителство ликвидира партията, интернирайки ръководството ѝ извън София, като по това време по данни на Държавна сигурност тя има 1385 членове.[1]
Възстановената Демократическа партия
[редактиране | редактиране на кода]Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).[2] Неин председател първоначално е Борис Кюркчиев, а от 1990 г. – Стефан Савов. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992), а по това време Стефан Савов е председател на Народното събрание.
През есента на 1994 г. Демократическата партия напуска СДС и заедно с Българския земеделски народен съюз образува новата коалиция Народен съюз. Народният съюз получава 18 места в XXXVII народно събрание и през 1996 г. се включва в коалицията Обединени демократични сили (ОДС), в която първоначално влизат още СДС и Движението за права и свободи.
През 1996 г. кандидатът на ОДС Петър Стоянов печели президентските избори, а на следващата година, след провала на кабинета на Жан Виденов и Българската социалистическа партия, коалицията на Народен съюз и СДС печели и изборите за XXXVIII народно събрание, като Демократическата партия има 6 места в него. Тя се включва и в правителството на ОДС, начело с Иван Костов (1997 – 2001).
След смъртта на Стефан Савов на 8 януари 2000 г. за председател на партията е избран Александър Праматарски.
Демократическата партия е член от 1991 г. на Християндемократическия интернационал и от 1996 г. на Европейската народна партия. Младежкият съюз на Демократическата партия е член от 1991 г. на DEMYC и учредител през 1997 г. на YEPP (Youth of European People's Party).
На изборите за XXXIX народно събрание през 2001 г. Демократическата партия е в коалицията „Обединени Демократични сили – СДС, ДП, БЗНС-НС“ като печели 2 депутатски места. На изборите за XL народно събрание през 2005 г. ДП отново е в коалицията „ОДС – СДС, ДП, Гергьовден, БЗНС, РЗС, ДРОМ“ като печели 3 депутатски места.
Участия в избори
[редактиране | редактиране на кода]Парламентарни
[редактиране | редактиране на кода]| година | избори | гласове | % | резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1899 | Народно събрание | 54 400 | 15,9% | 10 / 169
|
| 1901 | Народно събрание | 49 070 | 16,8% | 27 / 164
|
| 1902 | Народно събрание | 23 710 | 5,9% | 7 / 189
|
| 1903 | Народно събрание | – | – | 7 / 169
|
| 1908 | Народно събрание | 253 072 | 54,1% | 166 / 203
|
| юни 1911 | Велико Народно събрание | 22 800 | 4,1% | 2 / 414
|
| септември 1911 | Народно събрание | 24 686 | 4,9% | 4 / 212
|
| 1913 | Народно събрание | 72 971 | 8,0% | 14 / 204
|
| 1914 | Народно събрание | 86 611 | 11,3% | 31 / 245
|
| 1919 | Народно събрание | 66 953 | 10,4% | 28 / 237
|
| 1920 | Народно събрание | 91 177 | 10,1% | 24 / 232
|
| април 1923* | Народно събрание | 166 909 | 15,8% | 17 / 245
|
| ноември 1923* | Народно събрание | 639 881 | 63,8% | 200 / 247
|
| 1927 | Народно събрание | 179 491 | 15,5% | 11 / 261
|
| 1931* | Народно събрание | 626 553 | 48,4% | 151 / 273
|
| 1939 | Народно събрание | 38 863 | 1,8% | 3 / 160
|
| 1946 | Велико Народно събрание | 22 736 | 0,5% | 0 / 465
|
| 1990* | Велико Народно събрание | 2 217 799 | 36,2% | 144 / 400
|
| 1991* | Народно събрание | 1 903 567 | 34,4% | 110 / 240
|
| 1994* | Народно събрание | 338 427 | 6,5% | 18 / 240
|
| 1997* | Народно събрание | 2 223 714 | 52,2% | 137 / 240
|
| 2001* | Народно събрание | 830 337 | 18,1% | 51 / 240
|
| 2005* | Народно събрание | 280 323 | 7,6% | 20 / 240
|
| 2013 | Народно събрание | 3 160 | 0,8% | 0 / 240
|
- На изборите през 1923 г. е част от коалициите Конституционен блок и Демократически сговор.
- На изборите през 1931 г. е част от коалиция Народен блок.
- Между 1990 и 1994 г. е в коалицията Съюз на демократичните сили.
- На изборите през 1994 г. е част от коалиция Народен съюз.
- Между 1996 и 2009 г. е в коалицията Обединени демократични сили.
Участия в правителства
[редактиране | редактиране на кода]- Четвърто правителство на Петко Каравелов (4 март 1901 – 3 януари 1902) – коалиция с Прогресивнолибералната партия
- Първо правителство на Александър Малинов (29 януари 1908 – 18 септември 1910) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията – Стефан Паприков
- министерство на вътрешните работи – Михаил Такев
- министерство на народното просвещение – Никола Мушанов
- министерство на финансите – Иван Салабашев
- министерство на правосъдието – Тодор Кръстев
- министерство на търговията и земеделието – Андрей Ляпчев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Александър Малинов
- Второ правителство на Александър Малинов (18 септември 1910 – 29 март 1911) – самостоятелно
- министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
- министерство на вътрешните работи – Никола Мушанов
- министерство на народното просвещение – Владимир Моллов
- министерство на финансите – Андрей Ляпчев
- министерство на правосъдието – Христо Славейков
- министерство на търговията и земеделието – Тодор Кръстев
- министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията – Михаил Такев
- Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Радикалдемократическата партия
- министерство на външните работи и изповеданията – Александър Малинов
- министерство на вътрешните работи и народното здраве – Михаил Такев
- министерство на финансите – Андрей Ляпчев
- министерство на търговията, промишлеността и труда – Георги Данаилов
- министерство на земеделието и държавните имоти – Рашко Маджаров
- министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Никола Мушанов
- министерство на железниците, пощите и телеграфите – Владимир Моллов
- Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Радикалдемократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
- Първо правителство на Александър Цанков (9 юни 1923 – 22 септември 1923) – коалиция с Радикалдемократическата, Обединената народнопрогресивна партия и Националлибералната партия, Народния сговор и БРСДП
- Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
- Правителство на Константин Муравиев (2 септември 1944 – 9 септември 1944) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Народната партия
- Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС
- Правителство на Иван Костов (21 май 1997 – 24 юли 2001) – в състава на коалицията ОДС
Лидери
[редактиране | редактиране на кода]- 1886 – 1903: Петко Каравелов
- 1903 – 1938: Александър Малинов
- 1938 – 1947: Никола Мушанов
- 1989 – 1990: Борис Кюркчиев (* 1908 – † 2002)[3]
- 1990 – 2000: Стефан Савов
- от 2000 г.: Александър Праматарски
Видни дейци
[редактиране | редактиране на кода]- Коста Батолов (1878 – 1938)
- Александър Гиргинов (1879 – 1953)
- Васил Гоцев (р. 1929)
- Александър Джеров (р. 1929)
- Петко Каравелов (1843 – 1903)
- Трайко Китанчев (1858 – 1895)
- Алеко Константинов (1863 – 1897)
- Андрей Ляпчев (1866 – 1933)
- Александър Малинов (1867 – 1938)
- Веселин Методиев (р.1957)
- Владимир Моллов (1873 – 1935)
- Стойчо Мошанов (1892 – 1975)
- Никола Мушанов (1872 – 1951)
- Борис Павлов (1895 – ?)
- Стефан Паприков (1858 – 1920)
- Александър Праматарски (р.1963)
- Стефан Савов (1924 – 2000)
- Иван Славейков (1853 – 1901)
- Христо Славейков (1862 – 1935)
- Стефан Стефанов (1876 – 1946)
- Михаил Такев (1864 – 1920)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. [3 август 2005]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.
- ↑ Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
- ↑ Биография на Борис Кюркчиев, архив на оригинала от 11 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090911052801/http://www.omda.bg/bulg/news/personal/kiurkchiev_boris.htm, посетен на 14 май 2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Демократическа партия, Архив на оригинала от 1 август 2015 в Wayback Machine.
- История на Демократическата партия, Архив на оригинала от 11 юни 2011 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||
