Правителство на Александър Малинов 1
(пренасочване от Правителство на Александър Малинов (1908–1910))
| Правителство на Александър Малинов 1 | ||||
 30-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Фердинанд I | |||
| Председател | Александър Малинов | |||
| Народно събрание | 166 / 203
| |||
| Сформиране | 16 януари 1908 | |||
| Разпускане | 5 септември 1910 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | Демократическа партия | |||
| Министри | 8 | |||
| ~ мъже | 8 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XIV ОНС | |||
| ||||
Първото правителство на Александър Малинов е тридесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 3 от 16 януари 1908 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски.[2] Управлява страната до 5 септември 1910 г., след което е наследено от второто правителство на Александър Малинов.
По негово време е обявена и международно призната независимостта на страната от Османската империя.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът Малинов национализира железниците в Южна България и ускорява строежа на нови жп линии в страната, продължава насърчителните и протекционистките мерки на предходния стамболовистки режим по отношение на стопанството, но прекратява репресиите над опозицията и демократизира образованието и местното управление.[3] Външната му политика след обявяването на независимостта е белязана от безуспешни усилия за подобряване на положението на македонските и тракийските българи в Османската империя чрез политическо разбирателство със Сърбия и Гърция, които провеждат въоръжена пропаганда в Македония, и с Високата порта, която парира българските инициативи за автономия на европейските си вилаети, търговско сътрудничество и развитие на обща железопътна инфраструктура. В преговорите за Балкански съюз, които води от края на 1909 г. със Сърбия и поддържащата сръбските претенции Русия, правителството на Малинов не отстъпва от принципа за неделимост на Македония.[4] Компромис е допуснат едва през 1912 г. от правителството на Народната и Прогресивнолибералната партия, които поемат властта след краткотрайния втори кабинет на Малинов.[5]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Кабинетът, оглавен от Александър Малинов, е образуван от дейци на Демократическата партия.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]
Сформира се от следните 8 министри:[5]
В краткия си период на водене не са правени промени.
Събития
[редактиране | редактиране на кода]1908
[редактиране | редактиране на кода]
- 16 януари – Княз Фердинанд отстранява от власт стамболовистите и назначава правителство на Демократическата партия, начело с Александър Малинов.[6]
- 28 януари – Университетската криза завършва с указ за повторно назначаване на уволнените професори от Софийския университет.[7]
- 25 май – Парламентарни избори. Демократите получават пълно мнозинство в Народното събрание, доминирано до този момент от Народнолибералната партия.[7][8]
- юли – Избухва Младотурската революция в Европейска Турция. Великите сили прекратяват Мюрцщегската реформена програма в Македония. Българското правителство започва дипломатически сондажи в Петербург и Париж за премахване на васалната си зависимост от Османската империя.[9]
- 30 август – „Инцидент Гешов“: българският дипломатически представител в Цариград Ив. Ст. Гешов е пренебрегнат при поканите за официалния прием, по случай рождения ден на султан Абдул Хамид II. В отговор правителството в София изтегля представителя си от османската столица. Официалните контакти между България и Османската империя са прекъснати за няколко седмици.[9]
- нощта на 5 срещу 6 септември – Започва стачка на служителите на Източните железници. По молба на компанията българските власти поемат обслужването на жп линиите Мустафа паша – Белово и Търново Сеймен – Ямбол, но след прекратяването на стачката (на 9 септември) отказва да ги отстъпи. Това предизвиква остър отпор от Турция и натиск от Германия и Австро-Унгария върху България за финансови компенсации за техните предприемачи.[10]
- 22 септември – Фердинанд обявява независимостта на България. С анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и на Крит от Гърция през следващите два дни двустранният българо-турски конфликт се разраства в Балканска криза.[11] До януари 1909 г. България и Османската империя на два пъти мобилизират войски в приграничните райони. Султанът предявява претенции към България за териториални (около Мустафа паша) и парични (572 милиона лева) компенсации.[12]
1909
[редактиране | редактиране на кода]
- 3 март – Финансово-политическо споразумение между Русия и Османската империя урежда признаването на българската независимост.[13]
- 5 март – Образователна реформа: обнародван е Закон за народното просвещение.[14] Разширяване на учебния материал, повишение на изискванията към и заплащането на учителите, засилване на държавната подкрепа за училищата.[15]
- 10 март – Влиза в сила трети по ред (след законите от 1895 и 1905 година) Закон за насърчаване на местната индустрия,[16] който коригира критериите за получаване на митнически, данъчни и тарифни облекчения. През 1909 г. броят на насърчаваните предприятия е 266, предимно от хранително-вкусовата и текстилната промишленост, с 66 милиона лева капитал и 13 000 работници (0,7% от икономически активното население).[17]
- 6 април – В един и същи ден в Цариград и Петербург са подписани българо-турски протокол и българо-руска конвенция, с които се уреждат финансовите задължения (82 милиона лева) на българската държава към Османската империя и Източните железници.[18] Турция и Русия признават независимостта на България, последвани през следващите няколко дни от останалите Велики сили и от съседите ѝ Сърбия и Румъния.[13]
- 13 юни – Споразумение на България с Компанията на Източните железници. Българското правителство става собственик и експлоататор на 309 км жп линии в Южна България.[19]
- 26 юли – Линията Радомир – Кюстендил, поредната железопътна отсечка от София към Вардарска Македония, е пусната в експлоатация.[20]
- ноември – Съюзът на българските конституционни клубове е разпуснат под натиска на младотурските власти. Последвалата акция за разоръжаване на населението е съпроводена с масови репресии. Македонските българи подновяват въоръжената борба в края на 1909 и началото на 1910 г.[21]
- 3 декември – Договор за 100-милионен заем с „Винер Банкферайн“ и „Лендербанк“, утвърден от Народното събрание седмица по-късно и котиран в Лондон, Виена и Франкфурт в началото на 1910 г. Заемът е успех за българското правителство, защото му дава средства за обслужване на стари задължения, строеж на железници и въоръжаване, без да го обвързва с гаранции, и отслабва хегемонията на френския капитал, наложена при стамболовистите.[22]
1910
[редактиране | редактиране на кода]- 28 февруари – Русенски събития: кражбата на малолетна булка от семейството на местен турски ходжа завършва с масови сблъсъци между полиция и войска, от една страна, и местни жители, от друга, при които загиват 24 души, а 70 са ранени.[23][24]
- 12 юли – Открита е 48-километровата линия Търново – Плачковци, първи етап от проектираната Презбалканска линия през Борущица за Стара Загора, която е започната още през 1904.[25]
- 16 юли – Строежът на жп линия от София за Скопие спира в Гюешево на тогавашната турска граница. Откритата на тази дата отсечка Кюстендил – Гюешево не е икономически рентабилна, но отговаря на българските стратегически интереси. Османската империя обаче отказва да прокара железница от Куманово през границата.[26]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВ. Указ № 3 от 3 март 1907 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 16 януари 1908 г.
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 г. (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 13 февруари 2015)
- ↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 230 – 233.
- ↑ Стателова 1999, с. 234 – 240.
- ↑ а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 96 – 99.
- ↑ Стателова 1999, с. 214.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 215.
- ↑ Статистика на изборите за народни представители на ХIV-о Обикновено народно събрание. София, Държавна печатница, 1910, с. XIV Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine. (Дигитална библиотека на НСИ, посетен на 27 февруари 2015.)
- ↑ а б Стателова 1999, с. 216 – 217.
- ↑ Стателова 1999, с. 218.
- ↑ Стателова 1999, с. 221.
- ↑ Стателова 1999, с. 223 – 227.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 228 – 229.
- ↑ Матанов, Христо и др. Текстове и документи по история на България. София, „Булвест 2000“, 1993. ISBN 954-8112-90-6. с. 383.
- ↑ Стателова 1999, с. 231 – 232.
- ↑ Матанов 1993, с. 387 – 389.
- ↑ Даскалов, Румен. Българското общество 1878 – 1939. Том 1. София, ИК Гутенберг, 2005. ISBN 954-9943-96-8. с. 321 – 323.
- ↑ Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878 – 1990, част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 122 – 125. Посетен на 13 февруари 2015.
- ↑ Тодорова 2009, с. 124 – 125.
- ↑ Джонев, Ангел. Македония в железопътната политика на България (1878 – 1918). Кюстендил, Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“, 2008. ISBN 978-954-8191-15-9. с. 225. Посетен на 13 февруари 2015.
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 235, 249 – 250.
- ↑ Тодорова 2009, с. 130 – 133.
- ↑ Стателова 1999, с. 244.
- ↑ Ненов, Николай; Моллов, Тодор. Русенската „кървава сватба“. Варна, LiterNet, 2006.
- ↑ Бирданов, Георги. 100 години железопътна линия Търново – Плачковци. „Железопътен транспорт“, 2010, № 9 (посетен на 13 февруари 2015)
- ↑ Джонев 2008, с. 232.
.svg){kind=small}