Руско-турски протокол (1909)
Руско-турският протокол от 3 март 1909 е предварително споразумение за уреждане на финансовите и политическите отношения между Русия, Османската империя и България след провъзгласяването на българската независимост. Подписан е от външните министри на двете страни – Александър Изволски и Рифат паша, на 3 март в Петербург.[1] С протокола руската страна склонява османската да признае новия правен статут на България, като обещава да отпише част (около 15%) от контрибуциите, които Високата порта ѝ дължи съгласно Цариградския договор от 1879 година. Отстъпката от 125 милиона франка включва компенсация за румелийския дълг (40 милиона), за собствеността и правото на експлоатация на Източните железници в Южна България (40 милиона), за жп линията Белово – Вакарел (2 милиона) и за останалото имущество в България, за което турската държава претендира (43 милиона франка).[2] Договореностите в протокола са утвърдени с българо-турски и българо-руски протокол, подписани месец по-късно.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Янчев В., Станев В., Вакъфският въпрос в съединена България (1885–1913) / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 254
- ↑ Стателова, Елена и др. История на българската дипломация 1879 – 1913 г. София, Фондация Отворено общество, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 399 – 400. Посетен на 10.06.2015.
- ↑ Стателова 1994, с. 402 – 403.
