Направо към съдържанието

Граждено

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гражден)
Тази статия е за селото в Преспанско, Гърция. За селото в Дебърско, Албания вижте Граждане.
Граждено
Βροντερό
Гърция
40.7417° с. ш. 21.0175° и. д.
Граждено
Западна Македония
40.7417° с. ш. 21.0175° и. д.
Граждено
Леринско
40.7417° с. ш. 21.0175° и. д.
Граждено
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1100 m
Население46 души (2021 г.)
Демонимгражденци

Гра̀ждено или Гра̀ждани (на гръцки: Βροντερό, Врондеро, катаревуса: Βροντερόν, Врондерон, до 1926 година Γκράσδενι, Граздени[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Голема Преспа близо до границата с Албания в планината Сува гора на 1100 m.[2] Отдалечено е на 70 km западно от град Лерин (Флорина).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов, като се вземе предвид, че жителското име е гражденец, гражденци, етимологията на името е от миналото страдателно причастие в среден род граждено, старобългарски a от *gardjeno, сръбски грађено.[4] Йордан Заимов смята, че името е от първоначално Граждане. Това според Дуриданов не е убедително, защото не се подкрепя от по-старите податки.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Граздани с 35 семейства.[6] Селото е споменато в Слепченския поменик от XVII–XVIII век като Граждено.[4]

До началото на XIX век селото е албанско, но поради неблагоприятното му място албанците се изселват във Винени, а виненци се заселват в Гражден. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в селото има 84 домакинства с 431 жители българи.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грачино (Gratchino) е посочено като село в каза Ресен с 23 домакинства и 69 жители мюсюлмани и 20 българи.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Граждино живеят 276 българи.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Граждан е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 25 къщи.[10] Същевременно Граждино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 51 къщи.[11]

В началото на XX век населението на Гражден е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гражино има 400 българи екзархисти.[13]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Граждан в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.[14]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Граждино има 55 къщи с 472 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Гражден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Гражден попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Граждано има 60 къщи славяни християни.[17] В 1926 година селото е прекръстено на Врондерон, в превод гърмящо.[18] В междувоенния период има силна емиграция в посока България и Югославия. По време на Гражданската война цялото население на Гражден го напуска, като повечето от жителите му се заселват в Югославия, в Чехословакия 112 души, а в Австралия 43 души.[19] След войната в селото са настанени власи от Епир.[20]

Според изследване от 1993 година селото е „влашко“, като влашкият език в него е запазен на високо ниво.[21]

Прекръстени с официален указ местности в община Граждено на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Палчишта[22] Πάλτσικα Геракина Γερακίνα[23]
Киска[24] Κίσκα Анторахи Άνθορράχη[23]
Порти[22][3] Πόρτι Портес Πόρτες[23] връх в Цуцул на ССИ над Орово (1195 m)[3]
Великои Главйе[22][3] или Велика глава[25] Βελίκα Γκλάβια Лохагу Димитриу Райси Λοχαγού Δημητρίου Ραΐση[23] връх в Цуцул на СИ от Орово и на З от Винени (1157 m)[3]
Дошкоата Глаа[22][3] Ντοσκοχάγκλα Кефалорема Κεφαλόρεμα[23] река на СИ от Орово[3]
Рамнище[24] или Рамнища[3] Ράμνιστα Ливадия Λιβάδια[23] местност в Дева на СЗ от Винени[3]
Голе[22][3] Γκόλιε Мицопулу Димитриу Μητσοπούλου Δημητρίου[23] връх в Дева на С от Винени (1360,1 m)[3]
Рамнина[3][26] Ράμνινα Филакион 46 Φυλάκιον 46[23] връх в Дева на СЗ от Винени (1085 m)[3]
Тапан[24][27] Γάπαν Елафи Έλάφι[23] връх на Ю от Граждано, гранична пирамида № 18 (1325,3 m)[3]
Лазоик[24][28] Λάζικ Акантотон Άκαθωτον[23]
Прикинчища[3] Πρικίντσιτα Анатоликон Άνατολικόν[23] местност в Цуцул на ЮИ от Граждено, над брега на Малкото Преспанско езеро[3]
Раткофорие[24][3] Ρακοφόριε Тамнодес Θαμνώδες[23] местност на ЮИ от Граждено[3]
Шестар[3][29] Σιστάρ Фундотон Φουντωτόν[23] връх в Цуцул на И от Граждено (1914 m)[3]
Падье[22] Πάδιε Воскотопи Βοσκοτόπι[23] местност в Цуцул на И от Граждено[3]
Урида[22][3][30] Ούρίντα Крионери Κρυονέρι[23] гранична местност на СЗ от Орово[3]
Чоло Τσόλο Даваки Δαβάκη[23]
Варниците[31] Καρνίτσιτε Каминия Καμίνια[23] река на СЗ от Орово, Ю под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[31]
Лозя[28] Λούντζα Ироикон Ήρωϊκόν[23]
Пат Πάτ Перасма Πέρασμα[23]
Скойца[31] Σκόϊτσα Монастираки Μοναστηράκι[23] река на СЗ от Орово, С под връх Марица (1334 m), ляв приток на Дошкова глава[31]
Преброявания
  • 1913 – 437 души
  • 1920 – 380 души
  • 1928 – 418 души
  • 1940 – 507 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 371 души
  • 1971 – 310 души
  • 1981 – 172 души
  • 1991 – ? души
  • 2001 – 183 души
  • 2011 – 78 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Гражден
  • Алекси Спиров Василевски (р. 1901), в 1920 – 1923 и 1926 – 1932 година е емигрант в САЩ, след установяването на диттакурата на Метксас в 1936 г. емигрира във Франция, където остава до 1940 г., в 1941 – 1947 година е участник в партизанското движение в Леринско, оставя спомени[32]
  • Божил Спиров (Спировчов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[33]
  • Дамян Христев (1895 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[34]
  • Илия Трайков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на кръст „За храброст“[35]
  • Лазо Ангеловски (1925 – 1948), гръцки политик, деец на Демократичната армия на Гърция
  • Петър Ангелов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  • Сотир Тасев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четвърта битолска дружина, носител на бронзов медал[36]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 176.
  5. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
  6. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  10. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  14. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  15. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  18. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Ристовски, Христо, Дробицки, Гоче. „Граждено: 1949“, Здружение на деца бегалци од егејскиот дел на Македонија, Скопие, 2001, стр.139 – 141.
  20. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  21. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  22. ↑ а б в г д е ж Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 418.
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  24. ↑ а б в г д Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 371.
  25. ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  26. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 402.
  27. ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
  28. ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 444.
  29. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 372.
  30. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.
  31. ↑ а б в г Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  32. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 77. Посетен на 31 август 2015.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 630.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 757.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 725.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 694.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Граждено&oldid=12306059“.