Градец (община Крива паланка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.
| Градец Градец | |
| — село — | |
 Стара къща в Градец | |
  Градец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 862 m |
| Население | 318 души (2002) |
| Пощенски код | 1330 |
| Градец в Общомедия | |
Градец (на македонска литературна норма: Градец) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище в югоизточното подножие на планината Герман, северозападно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото идва от античната крепост Стар град, чиито останки са в землището на селото.
В края на XIX век Градец е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е построена през 1857 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градец е населявано от 1290 жители българи християни и 40 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градец има 1120 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2] През 1906-1908 г. селото многократно е заплашвано и нападано от чети на сръбската пропаганда, но остава вярно на Екзархията.
При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Градец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
По време на Първата световна война Градец е център на община в Кривопаланска околия и има 1130 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 318 жители, всички македонци.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Градец
Станиш Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Градец, жител на Дубница, 3 рота на Кюстендилската дружана, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]- Ангелъ Митов Георгиевъ , кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година. [7]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 29.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 298.
- ↑ ЦДА ф.648К ↑
| ||||||||
