Голема Църцория
| Голема Църцория Голема Црцорија | |
| — село — | |
 | |
  Голема Църцория | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Надм. височина | 1069 m |
| Население | 85 души (2002) |
| Пощенски код | 1334 |
| Голема Църцория в Общомедия | |
Голема Църцория (изписване до 1945 година: Голѣма Църцория, на македонска литературна норма: Голема Црцорија) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище, по течението на река Добровница, северно от общинския център Крива паланка. На север от Голема Църцория преминава границата със Сърбия, а на изток се събират границите на Северна Македония, България и Сърбия. Северно от селото се намира и граничният контролно-пропускателен пункт Голема Църцория, открит на 6 май 2011 година.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Голема Църцория е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Голема Църцория е населявано от 540 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Църцория има 520 българи екзархисти.[3]
През декември 1906 година всичките 75 къщи на селото са принудени от тероризиращите го чети на сръбската пропаганда да се откажет от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Голема Църцория не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Църцория (Мала и Голема) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на Първата световна война Голема Църцория е включена в Подържиконската община и има 489 жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 85 жители, всички македонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Голема Църцория
Герасим Величков Маджов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, търговец, II клас; 2-рa рота на 2-ра скопска дружина; 1.X.1912 година, ранен на 18.VII.1913 година, орден „За храброст“ IV степен, роден в Голема или Мала Църцория[8]-
Дончо Църцорийски, деец на ВМОРО, минал след Първата световна война на сръбска служба и оглавил контрачета, действаща в Кумановско и Паланечко, роден в Голема или Мала Църцория[9] - Станойко Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен; земеделец, Кюстендилска дружина, 29.IX.1912 година, роден в Голема или Мала Църцория[10]
- Цене Величков Яковчев (Бабоянов), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, тухлар, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина, роден в Голема или Мала Църцория[11]
- Милан Д. Миланов, кметски наместник в периода на българското управление 1941 – 1944 година.[12]
- Насе Иванов Якимов, редник в 63-ти пехотен полк, 1-ва рота, загинал на 19/ 20 юни 1917 г., в 2/2-ра запасна болница, с. Крива ливада.[13]
- Гьоше [Гоше, Тоше] Пейчинов, редник в 1/7-а запасна болница, загинал на 19 септ. 1917 г., в 2/2-ра запасна болница, с. Крива ливада, погребан в с. Крива Ливада[14]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dačić i Jankulovska otvorili granični prelaz, Tanjug, 06.05.2011 // Архивиран от оригинала на 2011-05-07. Посетен на 2011-05-14.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, стр. 495, 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 30., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 121.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 268.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815, 75.
- ↑ ЦДА ф.648К
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 39; а.е. 332, л. 51
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 247, л. 2, 3, 5, 6; а.е. 399, л. 24
| ||||||||
