Направо към съдържанието

Бащево

Бащево
Баштево
— село —
42.2247° с. ш. 22.2329° и. д.
Бащево
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина828 m
Население13 души (2002)
Пощенски код1333
Телефонен код031

Бащево (на македонска литературна норма: Баштево) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Селото е разположено в областта Славище в южното подножие на планината Герман, на десния бряг на Бащевската река, северозападно от общинския център Крива паланка.

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Бащево произхожда от българската дума баща, от която произлизат и фамилни имена като Бащавелов. Афанасий Селишчев го посочва като пример за шт от tj.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Бащево е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бащево е населявано от 264 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бацево има 256 българи екзархисти.[3]

През юни 1906 година селото (общо 33 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 година, поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Бащево не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[4]

При избухването на Балканската война петима души от Бащево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война от 1913 година селото попада в Сърбия.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война Бащево има 489 жители.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 13 жители, всички македонци.[7]

Родени в Бащево
  • Йосе Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, работник, 3 рота на 7 кумановска дружина, носител на сребърен медал[8]
  • Стоян Филипов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]
  • Филип Иванов, български опълченец, ІI опълченска дружина, убит[9]
  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 168.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, стр. 495, 499.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 12 февруари 2021 
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
  9. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.