Направо към съдържанието

Огут

Огут
Огут
— село —
42.2934° с. ш. 22.2227° и. д.
Огут
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Надм. височина1130 m
Население152 души (2002)
Пощенски код1330
Огут в Общомедия

Огут (на македонска литературна норма: Огут) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Селото е разположено в западното подножие на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка.

В края на XIX век Огут е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Огут е населявано от 980 жители българи християни и 50 цигани.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Огут има 984 българи екзархисти и функционира българско училище.[2] През ноември 1905 година селото (общо 125 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но през 1909 година по-голямата част на Огут отново става екзархийска.[3]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Паланечкият каймакамин посещава Огут и кара селяните отново да станат патриаршисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война Огут има 792 жители.[6]

По време на българското управление в Македония през Втората световна война от партизани е убит кметският наместник Мите Станисов Якимов. Същите са изгорели къщата на това българско семейство и са оставили съпругата и единственото й дете без дом.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 147
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 5
бошняци 0
други 0
Родени в Огут
  • Гоце Величковски (р.1970), политик от Северна Македония, кмет на Община Росоман
  • Георги Алексов Стаменковъ, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година.[9]
  • Мите Станисов Якимов, кметски наместник убит от партизаните, същите са изгорели цялата покъщнина и къщата 1943 година.[9]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София, 1995, с. 495, 498.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021 
  7. Държавен архив на Република Северна Македония. Фонд 151 Градска общинска управа Крива Паланка 1941-1944.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  9. а б ЦДА ф.648К