Дубница (община Враня)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Дубница.
| Дубница Дубница, Dubnica | |
  Дубница | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Надм. височина | 458 m |
| Население | 767 души (2011) |
| Пощенски код | 17501 |
| Телефонен код | (+381) 17 |
Дубница (на сръбски: Дубница или Dubnica) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено във Вранската котловина, близо до подножието на планината Карпина и край двата бряга на Дубнишката река. По своя план е купно село. Отстои на 5,4 км западно от окръжния и общински център Враня, на 3,6 км източно от село Миливойце, на 3,6 км североизточно от село Катун и на 2,7 км западно от село Стропско.
История
[редактиране | редактиране на кода]Дубница е едно от старите селища във Вранско. Първоначално се намира в местността Селище край Староселския поток но по-късно жителите му се местят на днешното място.
Към 1903 г. селото се дели на тринадесет махали – Джокинска, Шорейска, Дромсанска, Олячинска, Лисичарска, Митровска, Йовинска, Коларска, Живковска, Кърпейска, Вечанска, Овчарска (Ус махала) и Глобинска и има 100 къщи.[1]
По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Дубнишката община.[2]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Николай Н. Щирков от Горна Оряховица е български кмет на Дубница от 22 август 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кмет е Атанас Т. Радев от Пловдив (30 октомври 1942 - 4 април 1944).[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 767 жители.[4]
Демографско развитие[2][4][5]
[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[6]
- сърби – 812 жители (99,14%)
- цигани – 4 жители (0,48%)
- неизяснени – 1 жител (0,12%)
- неясно – 2 жители (0,24%)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр.224
- ↑ а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.12, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.87
- ↑ Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Београд, 2004, стр.176 – 177
- ↑ Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.200 – 201
