Бущране (община Враня)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бущране.
| Бущране | |
| — Село — | |
  Бущране | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински |
| Община | Враня |
| Надм. височина | 652 m |
| Население | 411 души (2011) |
| Кмет | Светислав Савич |
| Пощенски код | 17521 |
| Телефонен код | (+381) 17 |
| МПС код | VR |
Бущране или Бущрене[1][2][3] (на сръбски: Буштрање, Buštranje) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в полупланински район, основно край Бущренската река. По своя план е пръснат тип селище, съставено от махали. Отстои на 21,6 км южно от общинския и окръжен център Враня, на 2,4 км южно от село Булесовце, на 1,6 км югоизточно от село Миланово, на 5 км северозападно от село Русце и на север от буяновашкото село Бущране.
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма исторически сведения за това кога е основано Бущрене. Според разкази на стари хора, бягащи от чумата жители на село Старо Бущрене се заселват на мястото на днешната махала Село. По-късно идват заселници и от други селища.[4] След време голяма част от жителите му започват да се установяват трайно в имотите си извън селото и постепенно се оформят отделни махали.[5] През 1878 г. землището на селото е разделено между Сърбия и Османската империя, като двете му части се обособяват в самостоятелни селища. Към 1903 г. селото е съставено от тринадесет махали – Село (Средорек), Кърновац, Луковска, Симоновска, Гораначка (Горанце), Билашлиска, Поречанска (Станимировска), Мутавджиска, Мишайновска, Любанска, Кал махала, Бабатренинска, Стойчиновска и Плочка и има 130 – 140 къщи.[6]
По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Бущренската община.[1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 411 жители.[7]
Демографско развитие[1][7][8]
[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 11, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр.166-171
- ↑ Пчињски Поменик, Споменик Срп. Краљ. Академије Наука, XXIX, 3. (Добавката от поменика, в която е споменато селото е от началото на XIX век или 20-30 г. по-рано.)
- ↑ Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња..., стр.169-170
- ↑ Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња..., стр. 121
- ↑ Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња..., стр. 166-168
- ↑ а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
- ↑ УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
- ↑ Национална или етничка припадност – 2002 г.
