Направо към съдържанието

Ратае (община Враня)

Ратае
Ратаје/Rataje
42.4861° с. ш. 21.8772° и. д.
Ратае
Страна Сърбия
Надм. височина392 m
Население557 души (2011)
Пощенски код17521
Телефонен код(+381) 17

Ратае или Ратай[1] (на сръбски: Ратаје или Rataje) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.

Селото се намира във Вранската котловина. Основно е разположено край левия бряг на Преображенската река, близо до вливането и в река Южна Морава. Отстои на 10 км южно от окръжния и общински център Враня, на 1,8 км западно от село Александровац, на 1,8 км северно от село Църни Луг на 2,5 км югоизточно от село Павловац.

Първоначално Ратае е разположено в местността Селище източно от днешното село. Впоследствие жителите му се преселват при имотите си край Южна Морава. Към 1903 г. селото се състои от 6 махали – Воиновска, Сирминска, Чивлучка, Караджинска, Яшунска и Милошевска и има 95 къщи.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ратай е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Ратайската община.[1]

По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Стефан Рус. Банов от Бреница е български кмет на Ратае от 5 септември 1941 година до 15 октомври 1943 година.[4]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 557 жители.[5]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[7]

Родени в Ратае
  • Иван Г. Василев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[8]
  1. а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.12, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 20 февруари 2021 
  2. Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 225 – 228
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111 и 874.
  4. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  5. а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.88
  6. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Београд, 2004, стр.178
  7. Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.202
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 111.