Глишик
Глишик Глишиќ | |
— село — | |
Глишик и Кавадарци зад него | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Кавадарци |
Географска област | Тиквеш |
Надм. височина | 274 m |
Население | 1562 души (2002) |
Пощенски код | 1430 |
МПС код | VE |
Глишик в Общомедия |
Глишик (на македонска литературна норма: Глишиќ) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Тиквеш на десния бряг на река Луда Мара в падина под рида Градище, на около 3 киломера северно от общинския център Кавадарци и на практика е негов квартал.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Глишик е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Глишикъ има 284 жители всички българи, от които 200 християни и 84 мохамедани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Галишик има 224 българи екзархисти и работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Глишик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Глишич (Glišić) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[4]
Глишик днес
[редактиране | редактиране на кода]Глишик е добре уредено и голямо село с добра инфраструктура, за това спомагат благоприятното му разположение в плодородния Тиквеш, близостта до Кавадарци и факта, че селото лежи на пътя свързващ Кавадараци и Неготино. Селото е купно и се разделя на Горна и Долна махала от пътя. В Глишик работи основно осемгодишно училище, има електрификация, водовод, канализация и две бензиностанции.[5]
Демография
[редактиране | редактиране на кода]Селото е смесено християнско-мюсюлманско, като мюсюлманите живеят заедно с християни предимно в Горната махала.[5] Според преброяването от 2002 година селото има 1562 жители, самоопределили се както следва:[6]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 1547 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 4 |
сърби | 5 |
бошняци | 0 |
други | 6 |
„Свети Димитър“
[редактиране | редактиране на кода]Основна забележителност на селото е старата църква „Свети Димитър“, разположена в непосредствена близост до Глишик. Изградена и изписана в XIX век, църквата е еднокорабна базилика с отворен трем от западната страна. В края на XX век църквата е пред разпад и със средства на местното население започва нейното обновяване, при което обаче са унищожени старите стенописи. Преди реконструкцията на северната стена в наоса на църквата е изписано Второто пришествие Христово (Страшният съд). На южната стена преди обнояването са запазени образите на Свети Зосим, Мария Египтянка и Свети Игнатий. На иконостаса в църквата има резбовани царски двери с иконопис със следното съдържание: „Сия двери я приложил Стоян Николов и син му Ило и внук му Лазо зограф Йоана Джиков от Осой и Спасе Ангелков от Гари 1869“.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Глишик
- Никола Бадев (1918 – 1976), македонски народен певец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ а б Глишик на сайта на Община Кавадарци.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 януари 2008
- ↑ Сайт на Община Кавадарци
|