Направо към съдържанието

Кошани

Кошани
Кошани
— село —
41.3561° с. ш. 22.0153° и. д.
Кошани
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областВитачево
Надм. височина500 m
Население2 души (2002)
Пощенски код1430
МПС кодVE
Кошани в Общомедия

Ко̀шани (на македонска литературна норма: Кошани) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Кошани е отдалечено на около 15-ина километра югозападно от Кавадарци. До него се стига по асфалтов път до село Бегнище, а оттам следват 5 километра коларски път. Селото е разположено на надморска височина от 500 метра в подножието на Среден рид, между два потока, които формират Кошанската река, приток на Каменица.

Селото е купно, традиционно разделено на две махали, но към началото на XXI век са запазени едва 7 къщи.[1]

В околностите на селото има три археологически обекта – в местностите Върчвата, Белутрак и Зад рид. В Белутрак в района на реката Каменица има малко късноримско селище. Тука са намерени питоси и надгробни стели. В Зад рид има остатъци от антична фортификация.[1]

Селото е споменато заедно с манастира „Свети Георги Полошки“ в дарението, направено от Константин Драгаш на манастира Св. Пантелеймон-Росикон на Света гора от 70-те години на XIV век.[2]

В XIX век Кошани е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кошани има 150 жители българи християни.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кочана (Kočana) като село с неясен етнически състав.[4]

Година Домакинства Население
1921 22 100
1931 22 122
1948 21 116
1961 17 97
1971 9 35
1981 5 18
1991 2 6
1999 2 5

Над селото, в северния му край се намира църквата „Свети Атанасий“, която е от 1871 година. Църквата пострадва от пожар около 1990 година и цялата ѝ покривна конструкция е унищожена. На Свети Атанасий е и селският събор.[1][5]

Родени в Кошани
  • Христо Гувев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, наследил след него Петър Юруков като тиквешки войвода.[6]
  1. а б в Кошани на официалния сайт на Община Кавадарци.
  2. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 33
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37 – 38.