Куманичево (община Кавадарци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Куманичево.
Тази статия е за селото в Тиквеш. За селото в Костурско, Гърция вижте Куманичево (дем Костур). За селото в Драмско, Гърция вижте Куманич.
| Куманичево Куманичево | |
| — село — | |
  Куманичево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 908 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Куманичево в Общомедия | |
Куманичево (на македонска литературна норма: Куманичево) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на областта Мариово, югозападно от общинския център Кавадарци, типично планинско село.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава с днешното си име Куманичево в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[1]
Селската църква „Свети Димитър“ е вероятно от XIX век.[2]
В XIX век Куманичево е чисто българско село в Рожденска нахия (Морихово) на Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 350 жители, всички българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Команичево (Komanitchevo) има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
По време на Балканската война в 1912 година един човек от Куманичево се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
| |||||||||||
