Направо към съдържанието

Бохула

Бохула
Бохула
— село —
41.2881° с. ш. 22.1617° и. д.
Бохула
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Надм. височина700 m
Население28 души (2002)
Пощенски код1437
МПС кодVE
Бохула в Общомедия

Бохула или Бохуля (произнасяно в местния диалект Боула, на македонска литературна норма: Бохула) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.

Селото е разположено в южната част на страната, в северните склонове на планината Кожух.

В XIX век Бохула е село в Тиквешка каза на Османската империя. Селската църква „Свети Атанасий“ е от 1879 г.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Боуле или Бухля има 880 жители, от тях 460 българи мохамедани, 405 българи християни и 15 цигани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Бухлия (Bouhlia) има 384 българи екзархисти.[3]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Богуля [е] единственото турско [помашко] село в цялата планинска част на района. Жителите им са диви и зли спрямо християните. То брои около 200 къщи турци и около 8 християнски. Преди една година тук е пренесен мюдюрлъкът от Рожден. Говорят, че в скоро време ще се съедини с телеграфна линия с Кавадар.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Боуле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Родени в Бохула
  • Атанас Мишев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Лазар Делев[6]
  • Васил Булски, български революционер, подвойвода на Кавадарската контрачета[7]
  • Костадин Тасев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 17 юни 1913, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
  • Никола (Коле) Петков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[9]
  1. Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  4. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 18.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 467.
  7. Атанасовски, Тодор. Да се исправат историските неточности // Утрински Весник. Посетен на 13 октомври 2024 г. (на македонска литературна норма)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549, 693.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 549, 550.