Бронепалубни крайцери тип „Колберг“
Бронепалубни крайцери тип „Колберг“ Kolberg-Klasse | |
Бронепалубният крайцер „Колберг“ | |
Флаг | Германия Франция Япония |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Колберг“ |
Следващ тип | Леки крайцери тип „Магдебург“ |
Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“ |
Производител | Schichau в Данциг и др., Германска империя |
Планирани | 4 |
Построени | 4 |
В строеж | 1908 г. – 1910 г. |
В строй | 1909 г. – 1927 г. |
Утилизирани | 2 |
Загуби | 2 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 4362 t (нормална); 4915 t (пълна) |
Дължина | 130,5 m |
Дължина по водолинията | 130,0 m |
Ширина | 14 m |
Газене | 5,4 m |
Броня | щитове оръдия: 50 mm; на палубата: 20 – 40 mm (по скосовете 50 – 80 mm); гласис: 100 mm; на бойната рубка: 100 mm |
Задвижване | 4 парни турбини Melms & Pfenniger и Parsons на „Аугсбург“ 2 парни турбини AEG-Curtiss („Майнц“) и Germania („Кьолн“); 15 водотръбни котли „военноморски тип“ |
Мощност | 19 000 к.с. (14,2 МВт); „Майнц“ и „Кьолн“: 20 200 к.с. (15,1 МВт) |
Движител | 4 гребни винта; 2 гребни винта на „Майнц“ и „Кьолн“ |
Скорост | 25,5 възела (47,2 km/h) |
Далечина на плаване | 3250 – 3630 морски мили на ход 14 възела; Запас гориво: 940 – 1100 t въглища |
Екипаж | 367 души (18 офицера, 349 матроса) |
Кръстени в чест на | Немски градове |
Въоръжение | |
Артилерия | 12×1 105-mm; 4×1 52-mm |
Минноторпедно въоръжение | 2×1 450 mm подводни ТА;100 морски мини[~ 1] |
Бронепалубни крайцери тип „Колберг“ в Общомедия |
Колберг (на немски: Kolberg) са серия бронепалубни крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Всичко от проекта са построени 4 единици: „Колберг“ (на немски: SMS Kolberg[~ 3]), „Майнц“ (на немски: SMS Mainz), „Кьолн“ (на немски: SMS Cöln) и „Аугсбург“ (на немски: SMS Augsburg). Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват и два от корабите на серията. Двата оцелели кораба – „Колберг“ и „Аугсбург“ са предадени като репарация през 1920 г. съответно на Франция и Япония.
История на проектирането и особености на конструкцията
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите от типа „Колберг“ са проектирани 1906 – 1907 г.[1] и са развитие на крайцерите тип „Дрезден“. Това са последните бронепалубни крайцери в германския флот[2][~ 4]. В отличие от прототипа, корабите са по-големи по размер, развиват по-голяма скорост и носят усилено артилерийско въоръжение. На корабите от тази серия продължават експериментите по отработка на оптималната енергетична установка и броя на гребните валове. Всички носят турбини различен тип: „Колберг“ – на фирмата „Мелмс и Пфенигер“, „Майнц“ – „АЕГ – Къртис“, „Кьолн“ – на завода „Германия“ (на немски: Germaniawerft), „Аугсбург“ – тип „Парсънс“. „Майнц“ има двувална установка и е най-скоростният кораб на серията (27,2 въз.), останалите крайцери са четиривални[2].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър се състои от 12 105-mm скорострелни оръдия система SK L/45[~ 5] на единични лафети. Две оръдия са в редица на носа, осем по бордовете, по четири на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият боекомплект е 1800 – 2190 изстрела. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 700 m[3]. Корабите носят и четири 52-mm L/55 оръдия с общ боезапас 2000 изстрела. Крайцерите имат и два 450-mm траверсни подводни торпедни апарата с общ боезапас от пет торпеда. Освен това крайцерите могат да носят до 100 морски мини[4].
- Превъоръжаване
- В периода 1916 – 1917 г. „Колберг“, „Аугсбург“ са превъоръжени с шест – 15 см оръдия с боекомплект 900 изстрела; през 1918 г. четирите 5,2 см L/55 са заменени с две 8,8 см зенитки, ТА – на два 500-мм, надводно[4].
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата е с дебелина 20-40-20 mm (бронепалубата е 20 mm на кърмата, 40 mm над силовата установка и 20 mm пред машинните отделения), а скосовете към борда – 50 – 80 mm от никелова броня. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е защитена в стените от Круповска броня дебела 100 mm и стоманена 20 mm на покрива. Щитовете на оръдията на главния калибър са дебели 50 mm[5].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Четирите кораба имат различни установки, за да се проверят турбините на конкуриращи се компании. „Колберг“ има две парни турбини на Melms & Pfenniger, въртящи четири трилопастни гребни винта с ∅ 2,25 m. „Майнц“ има две турбини AEG-Curtiss, въртящи два трилопастни винта с ∅ 3,45 m. „Кьолн“ отначало има турбини Zoelly, но до ходовите изпитания те са заменени с две турбини Germania с четири трилопастни винта; два с ∅ 2,55 m, и два с ∅ 1,78 m. „Аугсбург“ има турбини „Парсънс“ с четири трилопастни винта ∅ 2,25 m[5]. Всички кораби имат петнадесет водотръбни котли военноморски тип, поставени в четири котелни отделения. През 1916 г. „Колберг“ и „Аугсбург“ получават и допълнителни инжектори за впръскване на нефт.
Силовата установка е разчетена за мощност 19 000 конски сили (14 KW), освен „Майнц“ – 20 200 к.с. (15,1 KW). Максималната скорост на корабите е 25,5 възела (47,2 km/h); по-мощните двигатели на „Майнц“ му дават скорост половин възел повече[5]. Всички четири кораба превишават тези цифри на ходовите изпитания, развивайки ход над 26 възела (48 km/h). Пълният запас въглища на „Колберг“ е 970 тона, а след 1916 г. са добавени 115 тона нефт. Максималната далечина на плаване е около 3250 морски мили (6020 km) на ход 14 възела (26 km/h). „Майнц“ има 1010 тона въглища, което позволява изминаването на 3630 морски мили (6720 km) на крайцерска скорост. „Кьолн“ има 960 тона, „Аугсбург“ – 940 t въглища: тяхната далечина на плаване на крайцерска скорост е 3500 морски мили (6500 km).
Сравнителните изпитания показват успех за двувалната установка – крайцерът „Майнц“, развивайки на изпитанията най-високата мощност от 22 040 к.с., на един от етапите развива скорост 27,2 възела, при това неговата установка е и най-икономична[6].
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите от този тип са активно използвани в годините на Първата световна война. „Майнц“ и „Кьолн“ потъват на 28 август 1914 г. в сражението в Хелголандския залив в бой с британските крайцери. Останалите кораби воюват основно в Балтийско море, след войната по репарации са предадени на Франция и Япония.
Списък на корабите от типа[7]
[редактиране | редактиране на кода]Име | Корабостроителница-строител | Дата на залагане | Дата на спускане на вода | Дата на влизане в състава на флота |
Дата на извеждане от състава на флота/гибел |
Съдба |
---|---|---|---|---|---|---|
„SMS Kolberg“ | Schichau, Данциг | 1908 | 14 ноември 1908 | 21 юни 1910 | 28 април 1920 | Преден на ВМС на Франция, получава името „Колмар“, предаден за скрап 1929 г. |
„SMS Mainz“ | AG Vulcan, Щетин | 1907 | 23 януари 1909 | 1 октомври 1909 | 28 август 1914 | Загива в сражението в Хелголандския залив. |
„SMS Cöln“ | Germaniawerft Кил |
1908 | 5 юни 1909 | 16 юни 1911 | 28 август 1914 | Загива в сражението в Хелголандския залив. |
„SMS Augsburg“ | Kaiserliche Werft, Кил | 1908 | 10 юли 1909 | 1 октомври 1910 | 3 септември 1920 | Предаден на императорския флот на Япония, предаден за скрап през 1922 г.[~ 6] През 2017 г. в района на остров Матуа е намерен потънал от експедиция на Министерството на отбраната на Русия. |
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]ТТХ на турбинни крайцери | ||||||||||
Характеристики | „Колберг“[5] Германия |
„Адмирал Шпаун“[8] Австро-Унгария |
„Бристъл“[9] Великобритания |
„Бланш“[10] Великобритания |
„Дрезден“[11] Германия |
„Честър“ САЩ | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година на залагане | 1907 | 1908 | 1909 | 1908 | 1907 | 1905 | ||||
Година на влизане в строй | 1909 | 1910 | 1910 | 1910 | 1908 | 1908 | ||||
Размери, m (Д×Ш×Г) | 130×14×5,36 | 130,6×12,8×5,3 | 138,1×14,31×4,72 | 123,4×12,6×4,7 | 118×13,4×5,3 | 129×14,3×5,1 | ||||
Водоизместимост, t[~ 7] | 4362 | 3500 | 4876 | 3404 | 3664 | 3810 | ||||
Въоръжение | 12 – 105 mm, 4 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 7 – 100 mm, 1 – 47 mm | 2 – 152 mm, 10 – 102 mm, 4 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 10 – 102 mm, 4 – 47 mm, ТА 2×1 – 533 mm | 10 – 105 mm, 8 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 2 – 127 mm, 6 – 76,2 mm, ТА 2×1 – 533 mm | ||||
Брониране, mm | Палуба – 20 – 40, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 | Палуба – 20, пояс – 60, рубка – 50 | Палуба – 19…51, рубка – 76,2 | Палуба – 38, рубка – 102 | Палуба – 20 – 30, скосове – 50, щитове ГК – 50, рубка – 100 | Палуба – 25, пояс – 51 | ||||
Силова установка, к.с. | ПТ, 19 000 | ПТ, 25 130 | ПТ, 22 000 | ПТ, 18 000 | ПТ, 15 000 | ПТ, 16 000 | ||||
Далечина на плаване, морски мили | 3500 на 14 възела | 4200 на 10 възела | 5070 на 10 възела | 3189 на 10 възела | 3500 на 14 възела | |||||
Проектна скорост, възела | 25,5 | 25 | 24,5 | 24 | 24 | |||||
Максимална скорост, възела | 26,3 – 26,8 | 27,07 | 26,84 | 25,67 | 25,2 | 26,52 |
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички данни са към момента на влизането в строй.
- ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
- ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
- ↑ В Conway’s All The World’s Fighting Ships 1906 – 1921 с. 159 са отнесени към леките крайцери.
- ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (105 × 45).
- ↑ Фактически не служи в японския флот.
- ↑ За британските и американски кораби в източниците водоизместимостта се дава в дълги тона, числото е превърнато в метрични тонове
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Трубицын С. Б., с. 34
- ↑ а б Апальков Ю. В., с. 13
- ↑ Germany 10.5 cm/45 (4.1") SK L/45
- ↑ а б Gröner_1_1982 135, с. 2.
- ↑ а б в г Gröner_1_1982 134, с. 2.
- ↑ Крейсера 2015, с. 201.
- ↑ Трубицын С. Б., с. 34, 35, 42
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 336, с. 2.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 51, с. 2.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 50, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 133, с. 2.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985, 439 с. ISBN 0851772455.
- Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.). Издательство альманаха „Корабли и сражения“, 1997, 98 с.
- Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996. Моделист-Конструктор.
- Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KOLBERG light cruisers (1909 – 1911) ((en))
- Kolberg Class Light Cruisers ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Колберг“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Кольберг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|