Направо към съдържанието

Принц Адалберт (броненосен крайцер, 1901)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Принц Адалберт“
SMS Prinz Adalbert
Броненосният крайцер „Принц Адалберт“
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типБроненосен крайцер от типа „Принц Адалберт“
ПроизводителKaiserliche Werft в Кил, Германска империя
Служба
Заложен1900 г.
Спуснат на вода22 юни 1901 г.
Влиза в строй12 януари 1904 г.
Потънал23 октомври 1915 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост9087 t (нормална);
9875 t (пълна)
Дължина126,5 m
Дължина по водолинията
124,9 m
Ширина19,6 m
Газене7,8 m
Броняна борда: 75 – 100 mm;
на палубата: 40 – 50 mm;
кули ГК: 150 mm;
кули СК: 100 mm;
каземати: 100 mm;
на бойната рубка: 150 mm
Задвижване3 парни машини с тройно разширение;
14 водотръбни котли Dürr
Мощност17 272 к.с.
(максимална достигната на изпитанията)
Движител3 гребни винта
Скорост20,4 възела[1]
(37,96 km/h)
Далечина на
плаване
5080 морски мили при 12 възела скорост
Екипаж567 души
Въоръжение
Артилерия2×2 210 mm
(8,3 дюйма);
10×1 150 mm
(5,9 дюйма);
12×1 88 mm
(3,5 дюйма)
Торпедно
въоръжение
4×1 450 mm
(17,7 дюйма) ТА
Други4×1 7,92 mm картечници
„Принц Адалберт“ в Общомедия

Принц Адалберт (на немски: SMS Prinz Adalbert[2]) e броненосен крайцер от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименната серия броненосни крайцери на Германски императорски военноморски флот.

Броненосните крайцери тип „Принц Адалберт“. Схема на артилерията и бронирането.

Корпусът на кораба е разделен на 14 основни водонепроницаеми отсека. Двойното дъно обхваща 60% от дължината на кораба[1]. Корпусът им е изграден по смесената система на монтаж.

Корабът има традиционния за много от корабите на онова време недостатък: долният етаж на централния каземат е разположен прекалено ниско, като неговите оръдия са заливани от водата при умерено вълнение на морето.

През юли британската подводница HMS E9 под командването на капитан 3-ти ранг Макс Хортън поврежда броненосния крайцер. Император Николай II награждава командира на подводницата с Георгиевски кръст IV степен.

През октомври 1915 година подводницата E8, с командир капитан-лейтенант Гудхард на английски: Francis Goodhart), излиза на позиция при Либава в Балтийско море. На 23 октомври 1915 година Гудхард, забелязва броненосния крайцер, току що излязъл от ремонт, придружен от два разрушителя движещи се в коридора на либавските маяци между две от линиите на немските минни заграждения. Пропускайки миноносците, Гудхард изстрелва едно единствено торпедо от разстояние 5 кабелта, което попада в района на носовите артилерийски погреби. Взривът е с такава сила, че самата подводница губи управление и е изхвърлена от водата. За щастие на подводничарите, миноносците са заети да наблюдават гибелта на крайцера и не ги забелязват. От екипажа на „Принц Адалберт“ оцеляват само трима души. Загиват 672. Това са най-тежките загуби за немския флот от началото на Първата световна война в Балтийско море. Капитан-лейтенант Гудхард за тази атака е награден с Орден Свети Георги IV степен.

  1. а б Gröner_1_1982 76, с. 2.
  2. Акронимът „SMS“ – е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М., АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • All the World's Fighting Ships 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980, 448 с. ISBN 0-85177-133-5.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Prinz Adalbert (1901) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​