Бронепалубни крайцери тип „Бремен“
Бронепалубни крайцери тип „Бремен“ Bremen-Klasse | |
Крайцерът „Бремен“ през 1907 г. | |
Флаг | Германия |
---|---|
Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Бремен“ |
Следващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“ |
Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Газеле“ |
Производител | AG Weser в Бремен и други, Германска империя |
Планирани | 7 |
Построени | 7 |
В строеж | 1902 г. – 1907 г. |
В строй | 1904 г. – 1936 г. |
Утилизирани | 5 |
Загуби | 2 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 3278 t (нормална); 3816 t (пълна) |
Дължина | 111,1 m |
Дължина по водолинията | 110,6 m |
Ширина | 13,3 m |
Газене | 5,61 m |
Броня | на палубата: до 50 mm (35 [1]по скосовете до 80 mm); гласис: 100 mm; щитове оръдия: 50 mm; на бойната рубка: 100 mm[3][1] |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение на „Любек“ 2 парни турбини; 10 водотръбни котли „военноморски“ тип |
Мощност | 10 000 к.с. (7,5 МВт) 11 500 к.с. (8,6 МВт) на „Любек“[1] (по други данни, 11 750 к.с.[2] или 12 280[3]) |
Движител | 2 гребни винта ∅ 3,9 m (4 гребни винта ∅ 1,6 m и ∅ 1,75 m на „Любек“) |
Скорост | 22 възела („Любек“: 22,5 възела)[1] (41 km/h) „Любек“: 41,7 km/h |
Далечина на плаване | 4270 морски мили на ход 12 възела („Любек“: 3800 мили на ход 12 възела); Запас гориво: 860 t въглища |
Екипаж | 280 души (14 офицера, 266 матроса[2], по други данни, 301 души[3]) |
Кръстени в чест на | Немски градове |
Въоръжение | |
Артилерия | 10×1 105 mm; 10×1 37 mm или Maxim-Nordenfelt (заменени с картечници MG 08) „Бремен“ и „Любек“ превъоръжени 1915 г. с 2×1 150 mm и 6×1 105 mm оръдия |
Торпедно въоръжение | 2×1 450 mm подводни ТА („Бремен“ и „Любек“ превъоръжени през 1915 г. с надводни, въртящи, от същия калибър) |
Бронепалубни крайцери тип „Бремен“ в Общомедия |
Бремен (на немски: Bremen) са серия бронепалубни крайцери[~ 1] на Императорските военноморски сили от началото на 20 век. Участват в морските сражения на Първата световна война, в хода на която потъват два кораба от серията. След края на войната крайцерите „Хамбург“ и „Берлин“ продължават службатата си в Райхсмарине. „Любек“, който е от същата серия, става първията германски крайцер, който се задвижва от парни турбини.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Военноморският закон от 1898 г. санкционира залагането към 1904 г. на 30 нови малки крайцера, крайцерите от типа „Газеле “ са първите десет кораби построени по този закон. Типа „Бремен“ се отличава от тях с увеличени размери и скорост.
Крайцерите от типа „Бремен“ продължават линията на развитието на немските бронепалубни крайцери, съвмещаващи в себе си функциите на крайцери-разузнавачи при ескадрата („скаути“) и крайцери за служба на отдалечени театри и в колониите. Корабите се отличават с добра мореходност и маневреност. В същото това време, на всички кораби от този тип като главна енергетическа установка са поставени парни машини с трансмиси на два гребни вала, „Любек“ се отличава с това, че на него, за първи път сред крайцерите на ВМС на Германия, са поствени парни турбини на „Парсънс“, задвижващи четири гребни вала (първоначално с осем винта на четири вала, после – с четири)[3].
Именно от тези кораби започва традицията, която не се прекъсва до изчезването в Германския флот на самия клас на крайцерите, малките немски крайцери да се кръщават на имената на градове. Титулният град взема шефство над своя крайцер, а при спускането на вода на кораба да се кани кметът на града[4].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите имат нормална водоизместимост от 3278 t, пълна – 3816 t, дължина от 110,6 m по водолинията (111,1 m – максимална), ширина 13,3 m, газене 5,28 – 5,68 m. Двойно дъно има по 56% от дължината на корпуса. Корпуса е разделен на дванайсет основни отсека. Първоначално корабите имат щат на екипажа четиринайсет офицера и от 274 до 287 нисши чина, във военно време екипажа е увеличен до 19 и 330 съответно.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Корабите са въоръжени с десет оръдия 105 mm SK L/40[~ 2] в единични установки. Две от тях са разположени едно до друго отпред на бака, шест са в средната част на съда, три са всяка страна и два са едно до друго на кърмата. Оръдията поразяват цели отдалечени до 12 200 m. Боекомплектът е 1500 изстрела (150 снаряда на ствол). Крайцерите са оборудвани с два 450 mm траверсни подводни торпедни апарати с общ боезапас пет торпеда[1]. Поради липса на предвидените по проект автоматични оръдия „Ма́ксим“, по-голямата част от корабите е въоръжена с осем 3,7 см револверни оръдия, впоследствие и едните и другите са заменени с картечниците MG 08. „Бремен“ и „Любек“, през 1916 г., са превъоръжени с 2 × 150 мм/45 и 6 × 105 мм/40 оръдия.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Карапасна (черупковидна) бронирана палуба е главната защита на крайцерите. Хоризонталния участък има дебелина 20 – 35 mm, скосовете към бордовете 50 – 80 mm. Палубата се спуска към носа и кърмата на крайцера. Бойната рубка е със стени дебели 100 mm и покрив от 20 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър имат дебелина 50 mm[1].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите тип „Бремен“ имат 10 тънкотръбни водотръбни котли „военноморски“ тип, всички работят на въглища, като произвеждат пара с работно налягане от 15 атм. с повърхност за нагряване от 2750 – 2810 м²[1].
С изключение на „Любек“, силовата установка на съдовете се състои от две парни машини с тройно разширение, с номинална мощност 10 000 к.с. Това трябва да осигури проектна максимална скорост 22 възела (41 km/h). „Любек“ има две парни турбини „Парсънс“, разсчетени за 11500 конски сили (8,6 kW) и максимална скорост 22,5 възела (41,7 km/h). На изпитанията всичките седем кораба превишават проектната скорост. Запасът гориво е до 860 тона въглища, далечината на плаване на първите три кораба съставлява 4270 морски мили (7910 km) на ход 12 възела (22 km/h)[1]. По-неефективни са турбините на „Любек“ далечината е до 3800 мили (7000 km), последните три кораба от типа имат далечина на плаване 4690 мили (8690 km). На „Бремен“ и „Хамбург“ има три генератора, които произвеждат електроенергия за кораба с обща мощност 111 киловата при напрежение 110 волта. Останалите кораби имат два генератора с мощност 90 kW при същото напрежение[1].
Котлите Шулц-Торникрофт имат горен парен цилиндър, който се съединява с долния парен цилиндър, а той, на свой ред, чрез осем извити циркулационни тръби с два външни парни цилиндъра. Изпарителите и цилиндрите също са съединени с тръбички, които образуват формата на стените и покрива на огнищата. Всичко това е покрито с огнеупорни тухли. Котелът отгоре е покрит с листа стомана под които има находился азбест, броят на тръбичките в котела е 1764.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Предвоенната служба на крайцерите е по-малко наситена, отколкото на крайцерите от типа „Газеле“. Най-интересното събитие е крейсирането на едва що построения „Любек“ във Финския залив по време на Първата руска революция от 1905 година. Задачата на кораба е, ако властта в Петербург не бъде удържана, да спаси царя и царското семейство[4].
Към началото на Първата световна война типът вече се смята за стар. Независимо от това, крайцерите от типа „Бремен“ са използвани в най-различни операции по море. „Лайпциг“ влиза в състава на Крайцерската ескадра на далекоизточните води адмирал Максимилиан фон Шпее, участва в битката при Коронел от 1 октомври 1914 г., потопен е на 8 декември същата година в боя при Фолкландските острови от артилерийския огън на британските крайцери „Корнуол“ и „Глазгоу“. Загиват 315 души[2].
„Бремен“ участва в бойните действия в Балтика, загива след взрив на две морски мини, поставени от руските ескадрени миноносци „Новик“, „Победитель“ и „Забияка“, Загиват 250 души[5][2]. Според други данни, крайцерът е потопен от британската подводница E-9[3].
След капитулацията на Германия, съгласно условията на Версайския мирен договор, крайцерите „Хамбург“ и „Берлин“ са оставени на Германия. „Берлин“ служи до 1935 г., после е превърнат в плаваща казарма и в кораб майка. След края на Втората световна война е потопен с това БОВ (бойни отровни вещества) в Скагерак. Крайцерът „Хамбург“ е изключен от списъците флота през 1931 г., служи като плаваща казарма. Потопен е от авиацията на съюзниците през 1944 г., по ирония на съдбата в града, чието име кораба носи – Хамбург[2].
Списък на корабите от типа[3]
[редактиране | редактиране на кода]Име | Корабостроителница-строител | Дата на залагане | Дата на спускане на вода | Дата на влизане в състава на флота |
Дата на извеждане от състава на флота/гибел |
Съдба |
---|---|---|---|---|---|---|
SMS Bremen[~ 3] | AG Weser Бремен |
1902 | 9 юли 1903 | 19 май 1904 | 17 декември 1915 | Загива в Балтийско море в резултат от руско минно поле (по други данни, в резултат на атаката на британската подводница E-9) |
SMS Hamburg | AG Vulcan Щетин |
1902 | 25 юли 1903 | 8 март 1904 | 1944 | Изключен от списъците на флота 1931 г., превърнат в плаваща казарма, потъва в резултат на атака на съюзническата авиация над пристанището на Хамбург[2] |
SMS Berlin | Kaiserliche Werft Данциг |
1902 | 22 септември 1903 | 4 април 1905 | 1935 | Изключен от списъците на флота |
SMS Lübeck | AG Vulcan Щетин |
1903 | 26 март 1904 | 26 април 1905 | 1919 | Изключен от списъците на флота |
SMS München | AG Weser Бремен |
1903 | 30 април 1904 | 1 януари 1905 | 1919 | Изключен от списъците на флота |
SMS Leipzig | AG Weser Бремен |
1904 | 21 март 1905 | 20 април 1906 | 8 декември 1914 | Загива в боя при Фолкландските острови. |
SMS Danzig | Kaiserliche Werft Данциг |
1904 | 23 септември 1905 | 1 февруари 1907 | 1919 | Изключен от списъците на флота |
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите демонстрират преимуществата и недостатъците на последователното развитие на този тип крайцери, ако за началото на XX век техните характеристики изглеждат отлично, то след Руско-японската война те изглеждат посредствени, особено по отношение на скоростта[4], а към 1913 г. вече са окончателно стари.
ТТХ на крайцерите – разузнавачи при ескадрите | ||||||||||
Характеристики | „SMS Nymphe“[6] Германия |
„Топаз“[7] Великобритания |
„Аметист“[7] Великобритания |
„Патфайндър“[8][9] Великобритания |
„Изумруд“[10] Русия |
„SMS Hamburg“[1] Германия |
„SMS Lübeck“[1] Германия | |||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година на залагане | 1898 | 1902 | 1903 | 1903 | 1902 | 1902 | 1903 | |||
Година на влизане в строй | 1901 | 1904 | 1905 | 1905 | 1904 | 1904 | 1905 | |||
Размери, m (Д×Ш×Г) | 105,1 ×12,2 ×5,44 | 113,9×12,2×4,4 | 113,9×12,2×4,4 | 116×11,77×3,96 | 111,1×12,2×5,2 | 111,1×13,3×5,61 | 111,1×13,3×5,40 | |||
Водоизместимост, t | 2659 | 3048 | 3048 | 2946 | 3330 | 3278 | 3265 | |||
Въоръжение | 10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 10 – 76,2 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 8 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 3×1 – 380 mm | 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 450 mm | |||
Брониране, mm | Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове на ГК – 50, рубка – 80 | Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 | Палуба – 20 – 51, щитове ГК – 25, рубка – 76 | Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2 | Палуба – 30, скосове – 50, щитове ГК – 25, рубка – 30 | Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 | Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове ГК – 50, рубка – 100 | |||
Силова установка, к.с. | ПМ, 8000 | ПМ, 9800 | ПТ, 12 000 | ПМ, 16 500 | ПМ, 17 000 | ПМ, 10 000 | ПМ, 11 500 | |||
Далечина на плаване, морски мили | 3570 на 10 възела | 7000 на 10 възела | 5500 на 10 възела | 4500 на 10 възела | 4270 на 12 възела | 3800 на 12 възела | ||||
Проектна скорост, възела | 21,5 | 21¾ | 22,5 | 25 | 24 | 22 | 22,5 | |||
Максимална скорост, възела | 21,4 | 22,3 | 23,4 | 25,22 | 22,5[~ 4] | 23,3 | 23,1 |
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
- ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
- ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
- ↑ Изпитания за максимален ход не са правени, в бой развива 24 възела.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Gröner_1_1982 129, с. 2.
- ↑ а б в г д е С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг
- ↑ а б в г д е Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
- ↑ а б в Крейсера 2015, с. 192.
- ↑ Gröner_1_1982 131, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 127 – 128, с. 2.
- ↑ а б Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 84.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 53, с. 2.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 85.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 196.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии 1914 – 1918 гг. Корабли и сражения.
- Ю. В. Апальков. ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. „Морская Коллекция“, №3, 1996. Моделист-Конструктор.
- Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- BREMEN light cruisers (1904 – 1907) ((en))
- Bremen Class Light Cruisers ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Бремен“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Бремен““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|