Бронепалубни крайцери тип „Топаз“
| Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ Topaze-class cruiser | |
_IWM_Q_021861.jpg) Бронепалубният крайцер „Tопаз“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Топаз“ |
| Следващ тип | Крайцери скаути тип „Форуърд“ |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Пелорус“ |
| Подтипове | „HMS Amethyst“ |
| Производител | Корабостроителници в Биркенхеад, Яроу, Нюкасъл, Великобритания |
| Планирани | 8 |
| Построени | 4 |
| В строеж | 1903 г. – 1905 г. |
| В строй | 1905 г. – 1921 г. |
| Отменени | 4 |
| Утилизирани | 4 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 3048 t (нормална) |
| Дължина | 113,9 m |
| Дължина между перпендикулярите | 109,7 m |
| Ширина | 12,9 m |
| Газене | 4,42 m |
| Броня | на палубата: 20 – 51 mm; щитове оръдия: 25 mm; бойна рубка: 76 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; („Аметист“ – 3 парни турбини); 10 водотръбни котли Laird-Normand или Reed, или Yarrow за „Аметист“ |
| Мощност | 9800 – 10 200 к.с. (7,3 – 7,6 МВт) („Аметист“ – 12 000 к.с., 8,95 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта (3 винта на „Аметист“) |
| Скорост | 21,75 възела (40 km/h) („Аметист“: 22,5 възела, 41 km/h) |
| Далечина на плаване | 7000 мили на ход 10 възела („Аметист“ – 5500 мили на 10 възела); Запас гориво: 750 t въглища |
| Екипаж | 296 души |
| Кръстен в чест на: | Скъпоценния камък Топаз |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 12×1 102 mm; 8×1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 2×1 457 mm ТА[1] |
| Бронепалубни крайцери тип „Топаз“ в Общомедия | |
Tопаз (на английски: Topaze) са серия бронепалубни крайцери от 3-ти ранг на Британския Кралски флот, построени през 1900-те години на 20 век. Представляват развитие на крайцерите от типа „Пелорус“. Всички кораби имат имена на скъпоценни камъни. Серията кораби понякога се нарича и тип „Джем“ (на английски: Gem; на български: скъпоценен камък). Всичко от проекта са построени 4 единици: „Топаз“ (на английски: HMS Topaze), „Аметист“ (на английски: HMS Amethyst), „Даймънд“ (на английски: HMS Diamond) и „Сапфир“ (на английски: HMS Sapphire).
Крайцерът „Аметист“ става първият голям военен кораб с паротурбинна енергетична установка. Първоначално Кралският флот смята да построи още 4 крайцера от този тип, но впоследствие започва строежа на крайцери скаути. По този начин, крайцерите от типа „Топаз“ са последните бронепалубни крайцери 3-ти ранг в британския флот.
Проектиране
[редактиране | редактиране на кода]През април 1901 г. са поръчани 21½-22 възлови крайцера със съвършено нова конструкция, въоръжени с десет 4-ри дюймови оръдия (нов образец) и осем 3 фунтови противоминни оръдия. Скоростта на проекта не е избрана случайно, а целта е да се надмине немския тип „Газеле“[Бел. 1]. Контролерът на флота, контраадмирал Мей по-късно обяснява, че 6 дюймовите оръдия не са разглеждани, поради това, че са сметнати за по-мощни отколкото е необходимо, а следва да се увеличи броя оръдия (за да се увеличи вероятността да се уцели бърза и маневрена цел). Общият калибър на основната батарея (ГК) е избран за улесняване подаването на боеприпасите. При разглеждането на проекта, е оценено като желателно корабите да носят повече оръдия от ГК, отколкото имат „Газелите“[2].
Поставянето на новото въоръжение изисква по-голяма дължина и повече мощност. През май Директора на военноморското строителство моли за допълнителна водоизместимост и пространство, необходими за добавянето на 1200 к.с. към съществуващия проект. В края на май военноморския Съвет се среща отново и отново увеличава изискванията. Сега те искат 12 4 дюймови оръдия (от съществуващ модел, оказва се, че новото оръдие няма да е готово в необходимия срок), плюс всичките 3-фунтови и два 356 mm торпедни апарата. Дванадесетте 102 mm оръдия са с две повече, отколкото на немските кораби, но британският снаряд е по-лек от снаряда на 105 mm немско оръдие[3].
Котлите също трябва да са нови, с тънкостенни тръби с малък диаметър, за да се постигне скоростта от 21¾ възела. Защитата следва да съвпада с тази на типа „Пелорус“, нормалният запас въглища следва да е 300 дълги тона. Максималният запас, за да се достигне далечина на плаване от 5000 морски мили на 10 възела, по предварителни оценки, трябва да бъде 780 тона[4].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]_IWM_Q_038114.jpg)
На следващия ден след заседанието на Съвета на (28 май) Уилям Уайт оценява, че за да постигне по-високата скорост и по-голямото въоръжение новият крайцер следва да е с 30 фута по-дълъг и ще е необходима водоизместимост от минимум 3000 тона с мощност от 10 000 до 10 500 к.с. За да се подобри мореходността при тези промени увеличават височината на бака. Най-голямото изменение, след одобряването на проекта, е преминаването от 356 mm на 450 mm торпеда, с намаляване на запаса от тях на четири от пет[5].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър е от дванадесет 102 mm/40 (QF 4 inch Mk III) оръдия в единични установки[6]. Далечината на стрелба при тях е до 8200 m. Техния 25 фунтов снаряд (11,34 kg) се оказва недостатъчно мощен. През 1907 г. е разработен нов 31 фунтов (14,06 kg) снаряд. Боекомплектът е 2400 изстрела (200 снаряда на ствол)[7].
Бронирование
[редактиране | редактиране на кода]_IWM_Q_021162.jpg)
Броневата палуба се явява главната защита на крайцерите. Хоризонталният участък от палубата има дебелина 19 – 25 mm, скосовете спускащи се към бордовете имат дебелина 25 – 51 mm. Бойната рубка има дебелина на стените 76 mm. Щитовете на оръдията на главния калибър са с дебелина 25 mm[8].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]„Топаз“, „Сапфир“ и „Даймънд“ са с по две парни машини с мощност около 10 000 индикаторни конски сили (7460 кВт) и развиват максимална скорост около 22 възела (40,7 км/ч). „Аметист“ е с парни турбини, ставайки първия кораб, по-голям от разрушител с такава силова установка. Той развива мощност от 12 000 к.с. и достига скорост 23 възела, макар максималното плаване на 10 възела при него да е по-малко, силовата установка е по-ефективна на висока скорост и по сравнение с братята му далечината на плаване при него при скорост от 20 възела е повече. „Топаз“ и „Даймънд“ носят 10 котли „Лейърд-Норман“ („Аметист“ – „Яроу“, „Сапфир“ – „Рид“).
Турбините на военните кораби
[редактиране | редактиране на кода]В британския флот са проведени обширни сравнителни изпитания на парни машини и турбини, на основата на сравняването на два еднотипни крайцера. Оказва се, че на ход до 15 възела разходът на гориво е по-нисък за машин, при над 15 за турбините[9].
| Сравнение на различните типове енергетични установки на крайцерите[10] | |||||
| Крайцер | Скорост, възела | Мощност к.с. | Почасов разход на гориво[Бел. 2], фунта (дълги тона) | ||
|---|---|---|---|---|---|
| „Топаз“ (ПМ) | „Аметист“ (ПТ) | „Топаз“ | „Аметист“ | „Топаз“/ „Аметист“ | |
| Проектна мощност (4-часови изпитания) |
21,75 (22,10) | 22,5 (23,63) | 9800 (9862) | 12 000 () | 26 150 (11,67) / 24 412 (10,9) |
| Максимална продължителна скорост (8-часови изпитания) |
20,06 | 20,6 | 6689 | 15 451 (6,9) / 10 937 (4,9) | |
| Средна скорост | 18,1 | 18,2 | 4493 | 10 484 (4,8) / 8372 (3,74) | |
| 14 възела | 14,1 | 14,0 | 2251 | 4640 (2,071) / 4750 (2,120) | |
| 10,0 възела | 10,0 | 10,0 | 897 | 2296 (1,025) / 2893 (1,291) | |
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Заложен | Спуснат на вода | Влиза в строй |
|---|---|---|---|
| HMS Topaze (1903) | 14 август 1902 г. | 23 юли 1903 г. | ноември 1904 г. |
| HMS Amethyst (1903) | 7 януари 1903 г. | 5 ноември 1903 г. | 17 март 1905 г. |
| HMS Diamond (1904) | 24 март 1903 г. | 6 януари 1904 г. | януари 1905 г. |
| HMS Sapphire (1904) | 30 март 1903 г. | 17 март 1904 г. | 7 февруари 1905 г.[11] |
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]| ТТХ на крайцерите – ескадрени разузнавачи | ||||||||||
| Характеристики | „SMS Nymphe“[12].svg){kind=small} Германия
|
„Пелорус“[13] Великобритания
|
„Топаз“[8] Великобритания
|
„Аметист“[8] Великобритания
|
„Патфайндър“[14][15] Великобритания
|
„Новик“[16] Русия
|
„SMS Hamburg“[17] Германия
|
„SMS Lübeck“[17] Германия
| ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година на залагане | 1898 | 1895 | 1902 | 1903 | 1903 | 1900 | 1902 | 1903 | ||
| Година на влизане в строй | 1901 | 1897 | 1904 | 1905 | 1905 | 1901 | 1904 | 1905 | ||
| Размери, m (Д×Ш×Г) | 105,1 ×12,2 ×5,44 | 95,55×11,13×3,7 | 113,9×12,2×4,4 | 113,9×12,2×4,4 | 116×11,77×3,96 | 110,1×12×5 | 111,1×13,3×5,61 | 111,1×13,3×5,40 | ||
| Водоизместимост, t | 2659 | 2169 | 3048 | 3048 | 2946 | 3080 | 3278 | 3265 | ||
| Въоръжение | 10 – 105 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 8 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 356 mm | 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 12 – 102 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 10 – 76,2 mm, 8 – 47 mm, ТА 2×1 – 450 mm | 6 – 120 mm, 6 – 47 mm, ТА 5×1 – 380 mm | 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm | 10 – 105 mm, 10 – 52 mm, ТА 2×1 – 45 mm | ||
| Брониране, mm | Палуба – 20 – 25, скосове – 50, щитове оръдия: – 50, рубка – 80 | Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 | Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 | Палуба – 20 – 51, щитове – 25, рубка – 76 | Палуба – 16 – 37, пояс – 51, рубка – 76,2 | Палуба – 30, скосове – 51, щитове – 25, рубка – 30 | Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100 | Палуба – 20 – 35, скосове – 50 – 80, щитове – 50, рубка – 100 | ||
| Силова установка, к.с. | ПМ, 8000 | ПМ, 7000 | ПМ, 9800 | ПТ, 12 000 | ПМ, 16 500 | ПМ, 17 000 | ПМ, 10 000 | ПТ, 11 500 | ||
| Запас въглища нормален/пълен, t | 380/560 | 254/523 | 305/762 | 305/762 | /609 | 360/600 | 400/860 | 400/860 | ||
| Далечина на плаване, морски мили | 3570 при 10 възела | ?5000 при 10 възела | 5000[18](проектна) ?7000 при 10 възела |
?5500 при 10 възела | 3428 при 10 възела | 4270 при 12 възела | 3800 при 12 възела | |||
| Проектна скорост, възела | 21,5 | 20 | 21¾ | 22,5 | 25 | 25 | 22 | 22,5 | ||
| Максимална скорост, възела | 21,4 | 22,3 | 23,4 | 25,22 | 25,6 | 23,3 | 23,1 | |||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според други източници главният кораб на проекта – „Газеле“ е единичен кораб, а цялата серия се нарича тип „Нимфа“.
- ↑ Без общокорабните нужди и поддържане на допълнителни котли под пара.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 193.
- ↑ Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
- ↑ Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
- ↑ Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
- ↑ Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
- ↑ Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
- ↑ Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. ISBN 978-1-59114-068-9.
- ↑ а б в Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 84.
- ↑ Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 1970, с. 415.
- ↑ Jane’s Fighting Ships 1905 – 6 р. 415
- ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 84.
- ↑ Gröner_1_1982 127 – 128, с. 2.
- ↑ Victorian Era 2012, с. 874.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 53, с. 2.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 85.
- ↑ Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 196.
- ↑ а б Gröner_1_1982 129, с. 2.
- ↑ Victorian Era 2012, с. 556.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945 Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
- Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
- Norman Friedman. British Destroyers From Earliest Days to the Second World War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2009. ISBN 978-1-59114-081-8.
- Jane’s Fighting Ships 1905 – 6. A Reprint of the 1905/6 Edition of Fighting Ships. New York, ARCO PUBLISHING COMPANY, INC., 1970.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- GEM 3 class cruisers (TOPAZE) (4, 1904 – 1905) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Топаз“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Джем““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||
