Бронепалубни крайцери тип „Диадем“
| Бронепалубни крайцери тип „Диадем“ Diadem-class cruiser | |
 Бронепалубният крайцер „Диадем“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Бронепалубни крайцери от типа „Диадем“ |
| Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Креси“ |
| Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“ |
| Производител | Fairfield Shipbuilding and Engineering Company в Говън и др., Великобритания |
| Планирани | 8 |
| Построени | 8 |
| В строеж | 1896 г. – 1903 г. |
| В строй | 1898 г. – 1925 г.? |
| Утилизирани | 8 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 11 177 t (нормална) |
| Дължина | 141,0 m |
| Дължина между перпендикулярите | 132,6 m |
| Ширина | 21,0 m |
| Газене | 7,77 m |
| Броня | на палубата: 63 mm (по скосовете: 102 mm); щитове оръдия: 51 mm; каземати: 51 – 114 mm; на бойната рубка: 305 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 30 водотръбни котли Belleville |
| Мощност | 16 500 к.с. (12,3 МВт) „Амфитрит“, „Аргонаут“, „Ариадне“ и „Спартиат“: 18 000 к.с. (13,4 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 20,25 възела (37,5 km/h) „Амфитрит“, „Аргонаут“, „Ариадне“ и „Спартиат“: 20,75 възела (38,4 km/h) |
| Далечина на плаване | 10 000 мили при 10 възела ход; Запас гориво: 1900 t въглища |
| Екипаж | 677 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 16×1 152-mm; 14×1 76-mm; 3×1 47-mm |
| Торпедно въоръжение | 3×1 457-mm ТА[1] |
| Бронепалубни крайцери тип „Диадем“ в Общомедия | |
Диадем (на английски: Diadem) са серия бронепалубни крайцери от 1-ви ранг на Британския кралски флот, построени през 1890-те години на 19 век. Серията е развитие на крайцерите от типа „Паурфул“ – тяхна намалена и по-евтина версия. Всичко от проекта са построени 8 единици: „Диадем“ (на английски: HMS Diadem), „Амфитрит“ (на английски: HMS Amphitrite), „Андромеда“ (на английски: HMS Andromeda), „Аргонаут“ (на английски: HMS Argonaut), „Ариадне“ (на английски: HMS Ariadne), „Юръп“ (на английски: HMS Europe), „Найоби“ (на английски: HMS Niobe) и „Спартиат“ (на английски: HMS Spartiate). С това се спира развитието на бронепалубните крайцери от 1-ви ранг в Британския флот, а на база на проекта „Диадем“ са създадени броненосните крайцери от типа „Креси“.
Проектиране
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите са предназначени за борба с неголемите френски крайцери от 2-ви ранг (с водоизместимост 3800 – 5000 тона, броненосни и бронепалубни), имащи скорострелна артилерия. За борбата с тях е необходим кораб със 152-мм оръдия. Паралелно с „Паурфул“ е разработен негов по-малък вариант, който е взет за основа на този проект.
Ориентировъчната стойност на всеки от осемте планирани крайцера е под 600 000 фунта стерлинги.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]_Plan_and_Elevation.JPG)
Корпус
[редактиране | редактиране на кода]Корпусите им са обшити с дърво и покрити с мед. По сравнение с „Паурфул“ те са с палуба по-ниски.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Освен липсата на 234 мм оръдия, схемата за разполагане на артилерията повтаря „Паурфул“. Освен носовите и кърмовите оръдия всички останали са поставени с палуба надолу, отколкото на „Едгарите“, което води до заливаемост на долните каземати.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Схемата на броневата защита повтаря предходния тип.
Палуба – 63 мм, скосовете ѝ – 102 мм, щитове на оръдията на главния калибър – 51 мм, рубка – 305 мм, дебелината на бронята на казематите е от 114 до 51 мм.
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Двете парни машини с тройно разширение и 30 парни котела „Белвил“ осигурявяат обща мощност от 16 500 к.с.
В силовата установка се използват водотръбните котли „Белвил“, които тогава са новост, силовите установки на повечето крайцери си спечелват добра репутация, с изключението на „Найоби“, машините и котлите на който дават постоянни проблеми. Първите четири кораба са притеснявани от вибрация; за да се поправи тя машинните отделения на последните четири крайцера са прекомпановани, също за тях е увеличена мощността с 1500 к.с.[2]Всичките осем кораба на изпитанията надминават проектната скорост, първите четири средно развиват 20,5 възела, а последващите четири 21 възела.
Запас въглища: 1900 тона.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]- HMS Diadem – заложен на 23 януари 1896, спуснат на вода на 21 октомври 1896 г., в строй от 19 юли 1898 г.
- HMS Amphitrite – заложен на 8 декември 1896 г., спуснат на вода на 5 януари 1898 г., в строй от 17 септември 1901 г.
- HMS Andromeda – заложен на 2 декември 1895 г., спуснат на вода на 30 април 1897 г., в строй от 5 септември 1899 г.
- HMS Argonaut – заложен на 23 ноември 1896 г., спуснат на вода на 24 януари 1898 г., в строй от 19 април 1900 г.
- HMS Ariadne – заложен на 29 октомври 1896 г., спуснат на вода на 22 април 1898 г., в строй от 5 юни 1902 г.
- HMS Europa – заложен на 10 януари 1896 г., спуснат на вода на 20 март 1897 г., в строй от 23 ноември 1899 г.
- HMS Niobe – заложен на 16 декември 1895 г., спуснат на вода на 20 февруари 1897 г., в строй от 6 декември 1898 г.
- HMS Spartiate – заложен на 10 май 1897 г., спуснат на вода на 27 октомври 1898 г., в строй от 17 март 1903 г.[3]
Всеки крайцер струва сумата около 560 000 £, освен „Спартиат“ построяването на който излиза над 650 000£.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Бронепалубните крайцери 1-ви ранг тип „Диадем“ са крайно неудачни. „Диадемите“ са създавани като намалени „паурфули“ (11 хил. t вместо 14 хил. t), всички недостатъци на последните се усилват от намаляването, а достойнствата изчезват, което носи на „диадемите“ много лоша репутация.[4][5]. Още повече, те не могат като „Блейк“ или „Едгар“, с пълен запас въглища, да преминат през Суецкия канал за да могат да се появят в нужния момент в Китайски води.
| Сравнителни ТТХ на типовете британски бронепалубни крайцери от I ранг | ||||||||||
| Характеристики | „Блейк“[6] | „Едгар“[7] | „Паурфул“[8] | „Диадем“[9] | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Водоизместимост, т | 9150 – 9296 | 7467 – 7820 | 14 200 – 14 447 | 11 177 | ||||||
| Артилерия | 2 – 234-мм, 10 – 152-мм, 16…18 – 47-мм | 2 – 234-мм, 10 – 152-мм, 12 – 57-мм, 5 – 47-мм | 2 – 234-мм, 12 – 152-мм, 16…18 – 76-мм, 12 – 47-мм | 16 – 152-мм, 14 – 76-мм, 3 – 47-мм | ||||||
| Торпедни апарати | 4×1 – 457-мм | 4×1 – 457-мм | 4×1 – 457-мм | 3×1 – 457-мм | ||||||
| Брониране, мм | Палуба – 76 – 152, щитове оръдия на ГК – 114, каземати – 152, рубка – 305 | Палуба – 76 – 127, щитове оръдия на ГК – 76, каземати – 152, рубка – 305 | Палуба – 51 – 152, кули оръдия на ГК – 152, каземати – 152, рубка – 305 | Палуба – 63 – 102, щитове оръдия на ГК – 51, каземати – 114, рубка – 305 | ||||||
| Енергетична установка, к.с. | 20 000 | 12 550 | 25 772 | 16 500 | ||||||
| Максимална скорост, възела | 22 | 20 | 20,6 – 22,2 | 20,25 | ||||||
Корпусът е намален с една палуба по височина, в резултат на което оръдията на долните каземати губят възможност да водят огън при свежо време. „Диадемите“ нищо не успяват да добавят към репутацията на Уайт[10].
Крайцерите са построени след като се променя корабостроителната мода – по-големите кораби трябва да имат брониран пояс, а сравнението с достатъчно неголемите (около 9000 тона) френски броненосни крайцери от типа „Монкалм“, заложени практически едновременно, но влизащи в строй по-късно, не е в полза на англичаните.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 189
- ↑ Brown, David K. Warrior to Dreadnought: Warship Development 1860 – 1905.
- ↑ Всички данни за службата са приведени според Conway’s. Указ. соч. с. 68
- ↑ Г. Смирнов, В. Смирнов. Роковые крейсера Британии. Моделист-Конструктор, 1978. с. 33 – 35.
- ↑ Jane, The British Battlefleet, p. 284
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 172.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 178.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 183.
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 189.
- ↑ Паркс ч V 2005, с. 86.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- DIADEM 1 class protected cruisers (8, 1898 – 1903) ((en))
- Britian 6"/40 (15.2 cm) QF Marks III ((en))
- Diadem class at worldwar1.co.uk ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Бронепалубни крайцери тип „Диадем“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бронепалубные крейсера типа „Диадем““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||
