Броненосни крайцери тип „Креси“
Броненосни крайцери тип „Креси“ Cressy-class cruiser | |
Броненосният крайцер „Креси“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Креси“ |
Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Дрейк“ |
Предшестващ тип | Бронепалубни крайцери тип „Диадем“ |
Производител | Корабостроителници в Клайдбанк, Бароу, Говен във Великобритания |
Планирани | 6 |
Построени | 6 |
В строеж | 1898 г. – 1902 г. |
В строй | 1901 г. – 1920 г. |
Утилизирани | 3 |
Загуби | 3 |
Служба | |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 12 000 t (нормална); 12 193 t (пълна) |
Дължина | 143,87 m |
Дължина между перпендикулярите | 134,1 m |
Ширина | 21,18 m |
Газене | 7,92 – 8,3 m |
Броня | на борда: 51 – 152 mm; на палубата: 25 – 76 mm; траверси: 127 mm; на кулите: 152 mm; каземати: 127 mm; на бойната рубка: 305 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 30 водотръбни котли Belleville |
Мощност | 21 200 к.с. (15,6 МВ) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 21 възела (39 km/h) |
Далечина на плаване | 7200 морски мили при 10 възела скорост |
Автономност | 30 денонощия |
Екипаж | 725 – 760 души |
Кръстен в чест на: | Битка при Креси |
Въоръжение | |
Артилерия | 2×1 234 mm; 12×1 152 mm; 14×1 76 mm; 3×1 47 mm |
Торпедно въоръжение | 2×1 457 mm ТА[1] |
Броненосни крайцери тип „Креси“ в Общомедия |
Креси (на английски: Cressy) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в края на XIX и началото на XX век. „Креси“ е разработен за противодействие на френските Броненосни крайцери тип „Монкалм“. Серията става родоначалник на новото поколение британски броненосни крайцери. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 6 единици: „Креси“ (на английски: HMS Cressy); „Сатли“ (на английски: HMS Sutlej); „Абукир“ (на английски: HMS Aboukir); „Хог“ (на английски: HMS Hogue); „Башанти“ (на английски: HMS Bacchante); „Юриалис“ (на английски: HMS Euryalis). Всички те вземат активно участие в Първата световна война.
Проектът получава развитие в крайцерите тип „Дрейк“.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]До 1898 г. британското Адмиралтейство се ограничава само до създаването на бронепалубни крайцери. Но след това, когато технологиите на „Круп“ правят възможно добавянето и на бордова броня, достатъчно здрава, за да издържи на попаданието на 6" стоманен снаряд, при съхраняване на предишните размери и водоизместимост, в Британия се връщат към класа на броненосния крайцер. Общата архитектура и силуета е повторение на бронепалубни крайцери тип „Диадем“.
Корпус
[редактиране | редактиране на кода]Корабите са с дължина 143,9 m (472 фута), ширина 21,2 м (69 фута и 6 инча), проектно газене 7,92 m (26 фута) при нормална и 8,2 m (26 фута и 9 инча) при пълна водоизместимост[2].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Две четири цилиндрови парни машини с тройно разширение, 30 парни котли, модел „Белвил“. Запаса на гориво е 1600 тона въглища. Проектната мощност на машините е 21 000 к.с.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]70 метровият броневи пояс е от 152 mm дебела круповска броня. Висок е 4,5 метра, отпред и отзад се затваря с броневи траверси дебели 127 mm. Палубата е с броня дебела 25 mm, а от кърмовия траверс до края дебелината става 76 mm. Бронята на кулите е дебела 152 mm, а на казематите била от 127 до 51 mm. Бойната рубка е с броня от 305 mm[2].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]То е аналогично на Бронепалубни крайцери тип „Паурфул“.
Но новите 234 mm оръдия могат да се зареждат при всички възможни ъгли на насочване. Те са разположени в еднооръдейни кули на носа и кърмата. Максималният ъгъл на вертикална наводка е 15°, което означава далекобойност на 170 килограмовия снаряд до 14 200 m. Зареждането им е разделно. Средния калибър се състои от дванадесет 152 mm оръдия, модел Mk VII, които са разположени в каземат и по бордовете. Осем от тях са на главната палуба и могат да се използват само по време на щил. Те изстрелват 45,4 kg снаряди на 11 200 m. 76 mm оръдия са предназначени за борба с вражеските миноносци, последните четири са разположени на надстройката. 47 mm оръдия са предназначени за поддръжка на десанта. Корабите са въоръжени с два 18 дюймови (457 mm) подводни [3] торпедни апарата[2].
Оръдие | 9,2"/46,7 Mark IХ | 6"/45 Mark VII |
---|---|---|
Начало на експлоатация | 1900 | 1901 |
Калибър, mm | 234 | 152 |
Дължина на ствола, калибра | 46,7 | 45 |
Скорострелност, изстрела в минута | 3 – 4[4] | 5 – 7 |
Ъгли на наводка | -5°/+15° | -7°/+15° |
Тип зареждане | картузно (разделно) | картузно (разделно) |
Тегло на снаряда, kg | 172,4 | 45,4 |
Начална скорост, m/s | 847 | 784 |
Максимална далекобойност, m | 14 170 | 13 350 (20°) |
Представители на проекта
[редактиране | редактиране на кода]- „Креси“ е заложен на 12 октомври 1898, спуснат на вода на 4 декември 1899, влязъл в строй на 28 май 1901 година.
- „Сатли“ е заложен на 15 август 1898, спуснат на вода на 11 ноември 1899, влязъл в строй на 6 май 1902 година.
- „Абукир“ е заложен на 9 ноември 1898, спуснат на вода на 16 май 1900, влязъл в строй на 3 април 1902 година.
- „Хог“ е заложен на 14 юли 1898, спуснат на вода на 13 август 1900, влязъл в строй на 19 ноември 1902 година.
- „Башанти“ е заложен на 15 февруари 1899, спуснат на вода на 21 февруари 1901, влязъл в строй на 25 ноември 1902 година.
- „Юриалис“ е заложен на 18 юли 1899, спуснат на вода на 20 май 1901, влязъл в строй на 5 януари 1904 година.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]Към началото на Първата световна война те са морално и физически стари. Въпреки това от „Креси“, „Абукир“, „Хог“, „Башанти“ и „Юриалис“ е сформирана 7-а крайцерска ескадра, за командир на която е назначен контраадмирал Хенри Г. Кемпбъл. Заради възрастта на корабите, ниската им скорост и комплектовката с наборни екипажи тя е наречена „Ескадра на живата стръв“. „Абукир“, „Креси“ и „Хог“ са потопени на 22 септември 1914 година от германската подводница U-9. От 2296 души екипаж на трите кораба загиват 62 офицера и 1397 матроса, главната заслуга в спасяването на 837 души (60 офицера и 777 матроса)[5] има холандският параход „Флора“.
„Башанти“ и „Юриалис“ вземат участие в Дарданелската операция през 1915 година. Благополучно дослужват края на войната и са предадени за скрап в 1920 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 303 – 304.
- ↑ а б в All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905 1980, с. 68.
- ↑ фактическият ∅ на торпедата е 17,72 дюйма (450 mm)
- ↑ практическата бойна скорострелност e 2 изстрела в минута
- ↑ Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. с. 306.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Chesneau, Roger & Kolesnik. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, 1980, 440 с. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- CRESSY 1 class armoured cruisers (6, 1901 – 1904) ((en))
- Britain 9.2"/47 (23.4 cm) Mark IX // Архивиран от оригинала на 17 декември 2012. Посетен на 12 декември 2012. ((en))
- Britain 6"/45 (15.2 cm) BL Mark VII ((en))
- Броненосные крейсера типа „Кресси“ ((en))
- HMS Cressy ((en))
- HMS Cressy Архив на оригинала от 2014-09-06 в Wayback Machine. ((en))
- HMS Aboukir Архив на оригинала от 2014-09-07 в Wayback Machine. ((en))
- HMS Sutlej Архив на оригинала от 2014-10-25 в Wayback Machine. ((en))
- HMS Bacchante Архив на оригинала от 2005-01-18 в Wayback Machine. ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Креси“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Кресси““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|