Направо към съдържанието

Броненосни крайцери тип „Минотавър“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Броненосни крайцери тип „Минотавър“
Minotaur-class cruiser (1906)
Броненосният крайцер „Минотавър“
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосни крайцери от типа „Минотавър“
Следващ типНяма
Предшестващ типБроненосни крайцери тип „Уориър“
ПроизводителКорабостроителници в Пембрук Док, Чатъм и Девънпорт, Англия
Планирани4
Построени3
В строеж1905 г. – 1909 г.
В строй1908 г. – 1919 г.
Отменени1
Утилизирани3
Загуби1
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост14 800 t (нормална);
16 900 t (пълна)
Дължина158,2 m
Дължина между перпендикулярите
149,4 m
Ширина22,7 m
(„Минотавър“ и „Дифенс“);
„Шанън“: 23,0 m
Газене7,92 m;
„Шанън“: 7,62 m
Броняна борда: 76 – 152 mm;
на палубата: 20 – 37 mm;
траверси: 51 – 152 mm;
на кулите: 114 – 190 mm;
барбети: 152 mm;
на бойната рубка: 254 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
24 водотръбни котли Babcock & Wilcox
„Дифенс“ и „Шанън“: Yarrow
Мощност27 826 к.с. (20,5 МВ)
Движител2 гребни винта
Скорост22,5 – 23 възела
(41,6 – 42,6 km/h)
Далечина на
плаване		8150 морски мили при 10 възела скорост
Екипаж755 – 850 души
Въоръжение
Артилерия2×2 234 mm;
10×1 190 mm;
14×1 или 16×1 76 mm
Торпедно
въоръжение		5×1 457 mm ТА[Коментари 1]
Броненосни крайцери тип „Минотавър“ в Общомедия

Минотавър (на английски: Minotaur) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. Проектът е развитие на типа крайцери „Уориър“ В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Минотавър“ (на английски: HMS Minotaur) „Шанън“ (на английски: HMS Shannon) и „Дифенс“ (на английски: HMS Defence). Потроени са, за да действат като авангард на главните линейни сили на флота. Последните броненосни крайцери на британския флот. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.

Последващият клас кораби, които са предназначени за действие в авангарда на линейните сили на флота, са линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“.

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]
Броненосните крайцери „Минотавър“. Схема на артилерията и бронирането.

Факторът, който оказва влияние върху външния вид на крайцерите, се оказва модната теория от онези години за необходимостта от трудно забележим силует. По която се увличат толкова много, че на новите крайцери комините се оказват даже по-ниско от корабния мостик. В резултат на това не само приборите за управление на стрелбата са обвити в дим, но и физически е трудно да се намираш на мостика. След модернизация височината на комините е увеличена. В резултат на промените комините са издигнати до рекордните 4,5 м.

Корпус

[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на „Шанън“ се различава от този на останалите, бидейки с един фут по-широк и има газене с един фут по-малко.

„Шанън“ през 1906 г.

Силова установка

[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите имат две 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение, всяка задвижваща собствен вал, които имат общата мощност от 27 000 индикаторни конски сили и са разчетени за достигане на максималната скорост от 23 възела (43 км/ч). Машините се захранват от 24 водотръбен котел|водотръбни котли Babcock & Wilcox на „Минотавър“ и 24 Яроу на „Шанън“ и „Динфес“. Работното налягане на пара е 275 фунта за квадратен дюйм (PSI). Пълният запас гориво е достатъчен за далечина на плаване от 6700 морски мили на ход 10 възела (19 км/ч). Пълният запас гориво е: въглища 2090 т (2060 дълги тона[1][2]), нефт 760 т (750 д. т[2]).

HMS Shannon след увеличаването на височината на комините.

Брониране

[редактиране | редактиране на кода]

Круповски тип корабна броня. Схемата на брониране е като на предния тип освен липсата на броневия пояс между средната и горната палуба от 152 мм броня[3]. Челната част на оръдейните кули на главния калибър е 8-дюймова (203 мм), и те имат 7-дюймови (178 мм) страни и тил. Челото на 7,5-дюймовите кули също е с осем дюймова дебелина, но техните страни са само 6-дюймови (152 мм), а тилът е 4,5-дюймов (114 мм). Барбетите на кулите на ГК имат дебелина седем дюйма (178 мм), както и подемниците за боеприпаси, които между по-долната и главните палуби са двудюймови. Дебелината на долната палуба се колебае от 1,5 дюйма в плоската ѝ част до два дюйма по скоса, долепен до долния край на пояса. По краищата на крайцерите дебелината на палубата се увеличава до два дюйма. Стените на носовата бойна рубка са с 10 дюйма дебелина, а на кърмовата бойна рубка – три дюйма.

Въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]

На корабите има четири 234-мм/50 (BL 9.2 inch Mk XI) оръдия в двуоръдейни кули в носовата и кърмовата части. Оръдията стрелят с два типа снаряди с еднакво тегло по 172 кг с начална скорост от 876 м/с. Оръдията имат ъгъл на възвишение от 15°, ъгъл на свеждане −5°. Това им позволява да водят огън на 14 813 м. Боезапасът за всяко оръдие се състои от 100 снаряда. Скорострелността на тези оръдия е до четири изстрела в минута[4][5]. Крайцерите използват същите двуоръдейни кули, които стоят и на броненосците от типа Lord Nelson, независимо от увеличаването на теглото, кулите не се олекотяват, а се намалява дебелината на бронята за компенсиране на теглото при използването им на крайцерите.

7,5 дюймовите оръдия на „Шанън“, в строеж. Ясно се виждат 76 мм оръдия върху покрива на кулите.

Средният калибър съставляват десет 190-мм/50 оръдия, всички в еднооръдейни кули. За всяко оръдие има по 100 изстрела, в сумарно 1000. Стволовете на оръдията се издигат до 15° и се спускат на 7,5°. Техните 91 кг снаряди летят със средна скорост от 866 м/с на максималната далечина на стрелба от 14 238 м при скорострелност от четири изстрела в минута[6]. Бордовият залп на 234-мм и 190-мм оръдия съставлява 1143 кг[2].

Малкият калибър е съставен от шестнадесет 12-фунтови скорострелни оръдия. Както и при „Дредноут“ (HMS Dreadnought) 76 мм оръдия са разположени по надстройките и покривите на кулите, те най-накрая идват на сменя на безполезните 47 мм оръдийца. Осем от тях са разположени на покривите на 7,5-дюймовите оръдейни кули, а останалите осем върху надстройките (четири на носовата и четири на кърмовата) и дават до 15 изстрела в минута. Те изстрелват 3-дюймовите (76 мм), 5,7 кг (12,6 фунта) снаряди при начална скорост от 810 м/с на максималната далечина от 8500 м при максималния ъгъл на възвишение от + 20°.

Също така крайцерите имат по пет 450 мм подводни торпедни апарата.

Представители на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
Кораб Производител Производител
на машините 		Дата Стойност на построяването
Заложен Спуснат на вода Въведен в строй (BNA 1914)[7]
HMS Minotaur Devonport Dockyard Hawthorn 2 януари 1905 г. 6 юни 1906 г. 1 април 1908 г. £1 438 065 *
HMS Shannon Chatham Dockyard Humphreys 2 януари 1905 г. 20 септември 1906 г. 10 март 1908 г. £1 423 410 *
HMS Defence Пембрук Док Scotts S. & E. Co. 22 февруари 1905 г. 24 април 1907 г. 9 февруари 1909 г. £1 383 744 *

* = estimated cost, including guns (приблизителна стойност, включая оръдията)

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Минотавър“ е заложен на 2 януари 1905 г., спуснат на вода на 6 юни 1906 г., влиза в строй на 1 април 1908 година. Предаден за скрап 1920 година.
  • „Шенън“ е заложен на 2 януари 1905, спуснат на вода на 20 септември 1906 г., влиза в строй на 10 март 1908 година. Предаден за скрап 1920 година.
  • „Дифенс“ е заложен на 22 февруари 1905 г., спуснат на вода на 24 април 1907 г., влиза в строй на 9 февруари 1909 година. Участва в Ютландското сражение, потъва на 31 май 1916 година.

Оценка на проекта

[редактиране | редактиране на кода]
„Цукуба“
 „Минотавър“[8]
 „Шарнхорст“[9]
 „Рюрик“ II[10]
 „Тенеси“[11]
 „Пиза“ [12]
Италия
Заложен 1905 1905 1905 1905 1903 1905
Встъпил в строй 1907 1908 1907 1908 1906 1909
Размери, м (Д×Ш×Г) 137,1×23×8 158,2×22,7×7,91 144,6×21,6×8,17 161,2×22,86×7,92 153,8×22,2×7,62 140,5×21,0×7,1
Водоизместимост нормална 13 750 t 14 595 ts 11 616 t 15 170 t 14 500 ts 9832 t
Пълна 15 400 t 16 085 ts 12 985 t 18 500 т 15 715 ts 10 600 t
Силова установка
Мощност (номинална), к.с. (скорост, възела) 20 500 (20,5) 27 000 (23) 26 000 (22,5) 19 700 (21) 27 500 (22) 20 000 (23)
Максимална, к.с. (скорост, възела) 20 736 (20,5) 28 783 (23,6) 20 580 (21,43) 20 808 (23,47)
Далечина на плаване, морски мили (при, възела) 2920 (20,5)
8150 (10)		 4800 (14)
5120 (12)		 6500 (10) 2500 (12)
Брониране
Борд 178 152 150 152 127 200
Палуба 76 38 60 38 + 25 76[Ком. 1] 130[Ком. 2]
Кули 178 203 170 203 229 180
Въоръжение 4×305 mm
12×152 mm		 4×234 mm
10×190 mm		 8×210 mm
6×150 mm		 4×254 mm
8×203 mm		 4×254 mm
16×152 mm		 4×254 mm
8×190 mm

Коментари към таблицата

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ на скосовете 102 mm
  2. ↑ по други данни 50 mm

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 316.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905 1980, с. 73.
  2. ↑ а б в Феттер_Invincible 5, с. 2.
  3. ↑ Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СпБ, Галея Принт, 2005. с. 95.
  4. ↑ Weapons 2011, с. 72 – 73.
  5. ↑ Victorian Era 2012, с. 366.
  6. ↑ Tony DiGiulian, British 7.5"/50 (19 cm) Mark II 7.5"/50 (19 cm) Mark V
  7. ↑ Brassey’s Naval Annual 1914, p192-199
  8. ↑ Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 5
  9. ↑ Gröner. Band 1. – P. 78 – 80
  10. ↑ Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С.6
  11. ↑ Феттер. Линейные крейсера типа „Invincible“. – С. 7.
  12. ↑ Conway_ATWFS_1906-1921|261|2

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СпБ, Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3. с. 110.
  • Феттер А.Ю. Линейные крейсера Британского королевского флота типа „Invincible“. – СПб.: Санкт-Петербургская секция любителей флота, 1996. – 41 с.
  • Лисицын Ф. В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • Chesneau, Roger & Kolesnik. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980, 440 с. ISBN 0-85177-133-5.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
  • Friedman N. Naval weapons of World War One. Yorkshire, Seaforth Publishing, 2011, 763 с. ISBN 978-1-84832-100-7.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Минотавр““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Броненосни_крайцери_тип_„Минотавър“&oldid=11040555“.