Хог (броненосен крайцер, 1900)
„Хог“ HMS Hogue | |
Броненосният крайцер „Хог“ | |
Флаг | Великобритания |
---|---|
Клас и тип | Броненосен крайцер от типа „Креси“ |
Производител | Vickers, Sons & Maxim в Бароу, Великобритания |
Служба | |
Заложен | 14 юли 1898 г. |
Спуснат на вода | 13 август 1900 г. |
Влиза в строй | 19 ноември 1902 г. |
Потънал | 22 септември 1914 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 12 000 t (нормална); 12 193 t (пълна) |
Дължина | 143,87 m |
Дължина между перпендикулярите | 134,1 m |
Ширина | 21,18 m |
Газене | 7,92 – 8,3 m |
Броня | на борда: 51 – 152 mm; на палубата: 25 – 76 mm; траверси: 127 mm; на кулите: 152 mm; каземати: 127 mm; на бойната рубка: 305 mm |
Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 30 водотръбни котли Belleville |
Мощност | 21 200 к.с. (15,6 МВ) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 21 възела (39 km/h) |
Далечина на плаване | 7200 морски мили на 10 възела ход |
Автономност | 30 денонощия |
Екипаж | 760 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 2×1 234-mm; 12×1 152-mm; 12×1 76-mm; 3×1 47-mm |
Торпедно въоръжение | 2×1 457-mm ТА[1] |
„Хог“ в Общомедия |
Хог (на английски: HMS Hogue, Кораб на Негово Величество „Хог“) е броненосен крайцер, един от крайцерите тип „Креси“, построени за Кралския флот на Великобритания в края на 19 и началото на 20 век. След влизането в строй служи в Китайската станция. През 1906 г. е преведен в Северноамериканската и Западноиндийска станция, от 1906 г. – в резерв. Изведен от резерв в началото на Първата световна война, има незначителна роля в сражението в Хелголандския залив няколко седмици след началото на войната. На 22 септември 1914 г. „Хог“, заедно с два еднотипни кораба е торпилиран и потопен от немската подводница U-9, жертви сред екипажа са 48 души.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Проектната водоизместимост на „Хог“ е 12 190 t (12 000 дълги тона). Кораба има обща дължина 143,9 m (472 фута), ширина 21,3 m (69 фута 9 дюйма) и проектно газене при пълна водоизместимост 8,2 m (26 фута 9 дюйма). Задвижва се от две 4 цилиндрови парни машини с тройно разширение, всяка въртяща един вал, с обща мощност 21 000 индикаторни конски сили (15,66 kW) и скорост 21 възела (39 km/h; 24 мили в час). Парата се изработва в 30 водотръбни котли „Белвил“. На ходовите изпитания „Креси“ развива ход от 20,7 възела (38,3 km/h; 23,8 мили в час), ставайки най-бавният кораб от своя тип[1]. Максималния запас въглища е 1600 дълги тона. Численността на екипажа е между 725 до 760 офицера и матроса[1].
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър е представен от две 9,2 дюймови (234 mm) оръдия в еднооръдейни кули на носа и кърмата. Установките имат ъгъл на възвишение до 15°, което осигурява за 170 kg им снаряди максимална далечина на стрелбата равна на 14 200 m. Средния калибър се състоот дванадесет 6 дюймови (152 mm) оръдия Mk VII, които са разположени в каземати по бордовете. Осем от тях се намират на главната палуба и могат да се използват само в безветрено време. Те изстрелват 45,4 kg снаряди и имат максимална далечина на стрелбата, равна на 12 200 ярда (11 200 m). Дванадесет 12 фунтови оръдия са предназначени за защита от миноносци, осем в каземати на горната палуба и четири – в надстройката. На крайцера има два подводни 18 дюймови (457 mm)[ком. 1] торпедни апарата[1].
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Круповска броня. Главния брониран пояс е с дебелина 152 mm и височина 4,5 метра, отпред и отзад се затваря от броневи траверси с дебелина 127 mm. Бронираната палуба има дебелина 25 mm, а от кърмовия траверс към кърмата 76 mm. Бронята на кулите е 152 mm, бронята на казематите е от 127 до 51 mm, на бойната рубка – 305 mm. Дължината на бронирания пояс е 70 m[1].
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]„Хог“, кръстен в чест на сражението при Ла Хог, е заложен на стапелите на Vickers на 14 юли 1898 г. и спуснат на вода на 13 август 1900 г. Ходовите му изпитания завършват на 19 ноември 1902 г.
Крайцерът преминава основен ремонт на Chatham Dockyard през 1912 – 1913 г. и е назначен в 7-а ескадра крайцери скоро след началото на Първата световна война през август 1914 г.
Гибел
[редактиране | редактиране на кода]Сутринта на 22 септември „Креси“, „Абукир“ и „Хог“ патрулират, без съпровождение на есминци, тъй като последните са принудени да се скрият от лошото време. Трите крайцера плават в килватерен строй със скорост 10 възела, с дистанция 2000 m помежду им. Те не очакват подводна атака, но има поставено наблюдение и едно оръдие по всеки борд се намира в постоянна готовност да атакува всеки открит вражески кораб.
Германската подводница U-9 на капитан-лейтенанта Ото Вединген има задачата да атакува британските транспорти в източната част на Ла Манш, но е принудена да смени позиция и да търси укритие от бурята. Германския командир забелязва британските кораби на дистанция, когато вече е възможно да ги атакува с торпеда. Той, обаче, решава да се приближи, за да използва по-ефективно използване на торпедното оръжие. В 06:20 ч. Ведиген изстрелва едно торпедо по „Абукир“. Торпедото поразява крайцера в десния борд в района на машинното отделение; командира на „Абукир“ решава, че крайцера се е натъкнал на мина, за това и заповядва на другите кораби да се приближат, за да приемат ранените. „Абукир“ започва бързо да се накренява и в 6:55 се преобръща, независимо от взетите мерки по контранаводняване на отсеци.
Когато „Хог“ се приближава към потъващия крайцер, неговият командир Уилмот Никълсън разбира, че атаката е на подводница и сигнализира на „Креси“ да търси перископ. По това време от „Хог“ хвърлят във водата всичко, което може да стои над водата и така да помогнат на намиращите се във водата моряци на „Абукир“. Спрелият и пуснал всичките си лодки „Хог“ е поразен от две торпеда около 6:55 ч. Освободената от теглото на торпедата U-9 временно се показва на повърхността, но след това отново се потопява. „Хог“ се преобръща приблизително десет минути след като е ударен, и в 07:15 ч. потъва.
„Креси“ опитва таран на подводницата, но неуспешно, след което възобновява спасителните работи. В 07:20 торпедо настига и него. Ведиген дава двуторпеден залп, но в „Креси“ попада само едно от торпедата. Ведиген решава да атакува противника с последното останало му торпедо. U-9, описва полукръг, заобикаля крайцера от другия борд и стреля. Торпедото уцелва левия борд и предизвиква взрив на няколко от котлите. „Креси“ получава силен крен, след това се преобръща и потъва в 07:55 ч. В 08:30 на помощ на оцелелите пристигат няколко холандски кораби, по-късно към тях се присъединяват британски риболовни траулери. Общите загуби на англичаните са 1459 души (62 офицера и 1397 редови), сред загиналите са и 560 моряка на „Креси“. 837 души са спасени.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- CRESSY 1st rank armoured cruisers (1901 – 1904) ((en))
- Britain 9.2"/47 (23.4 cm) Mark IX // Архивиран от оригинала на 17 декември 2012. Посетен на 12 декември 2012. ((en))
- Britain 6"/45 (15.2 cm) BL Mark VII ((en))
- Броненосные крейсера типа „Креси“ ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Хог (броненосен крайцер, 1900)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Hogue (1900) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|