Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“
| Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“ Duke of Edinburgh-class cruiser | |
 Броненосен крайцер „Дук оф Единбург“ | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосни крайцери от типа „Дук оф Единбург“ |
| Следващ тип | Броненосни крайцери тип „Уориър“ |
| Предшестващ тип | Броненосни крайцери тип „Девъншир“ |
| Производител | Pembroke Dockyard в Пембрук Док и Thames Ironworks в Блекуол, Великобритания |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1903 г. – 1906 г. |
| В строй | 1906 г. – 1919 г. |
| Утилизирани | 1 |
| Загуби | 1 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 12 790 t (нормална); 14 189 t (пълна) |
| Дължина | 154,1 m |
| Дължина между перпендикулярите | 146,3 m |
| Ширина | 22,4 m |
| Газене | 7,92 – 8,4 m |
| Броня | на борда: 76 – 152 mm; на палубата: 20 – 37 mm; траверси: 51 mm; на кулите: 114 – 190 mm; барбети: 152 mm; каземати: 152 mm; на бойната рубка: 254 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 20 водотръбни котли Babcock & Wilcox; 6 цилиндрични огнетръбни котли „шотландски“ тип |
| Мощност | 23 000 к.с. (17,6 МВ) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 23 възела[1] (43 km/h) |
| Далечина на плаване | 8130 морски мили при 10 възела скорост |
| Екипаж | 704 – 790 души |
| Кръстен в чест на: | Алфред, Херцог на Единбург |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6×1 234 mm; 10×1 152 mm; 22×1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 3×1 457 mm ТА[Коментари 1] |
| Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“ в Общомедия | |
Дук оф Единбург (на английски: Duke of Edinburgh) са серия броненосни крайцери на Кралския военноморски флот, построени в началото на XX век. В кралския флот се отнасят към крайцерите от 1-ви клас. Всичко от проекта са построени 2 единици: „Дук оф Единбург“ (на английски: HMS Duke of Edinburgh) и „Блек Принс“ (на английски: HMS Black Prince). Строени са, за да действат като авангард на главните линейни сили на флота. Всички те вземат активно участие в Първата световна война.
Проектът получава развитие в броненосните крайцери от типа „Уориър“.
Проектирование
[редактиране | редактиране на кода]По времето на тяхното проектиране стават промени във вижданията за използването на броненосните крайцери. Освен изпълняване на преките им крайцерски задължения, при по-тежко въоръжение и защита, се предполага тяхното задействане като бързоходно крило в състава на линейния флот, ориентирано срещу германските „олекотени панцири“ от типа „Кайзер“, типа „Вителсбах“ и „Фюрст Бисмарк“ (SMS Fürst Bismarck)[Коментари 2][2][3]. В този момент традиционното британско противостояние с Франция и Русия бързо се сменя с затопляне на отношенията им пред лицето на новата заплаха, изхождаща от бързо разтящия германски флот и, макар новите броненосни крайцери да могат с успех да се използват в качеството на защитници на търговията, но и в състава на броненосната ескадра те обладават значителна бойна ценност, от която никой командващ не би се отказал във вид на такова допълнение към своите броненосци[2].
Оказва се, че крайцерите от 1-ви клас за непосредствено съпровождение на ескадрите не са достатъчно. Последните крайцери, които са специално създадени за тази цел, са „Едгарите“. След тяхното построяване прогърмяват боевете на Японо-китайската и Испано-американската войни, и се появява опитът, че е нужен броненосен крайцер, напълно съответстващ на новия ескадрен броненосец[4]. Изискването за въоръжение: не по-малко от четири 234 мм оръдия в бордовия залп и „максимално възможния“ брой 152 мм оръдия в бордовия залп, брониране: пояс по водолинията с максимално голяма площ. Скорост на хода 22,33 възела при осемичасови изпитания[5][1].
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]
Няма никакви ограничения при проектирането: „Британският флот винаги пътешества в първа класа“. Единственото ограничение в размерите стават възможностите на доковете и корабостроителните предприятия[5].
Водоизместимост: нормална – 12 590 дълги тона (12 790 т), пълна – 13 965 дълги тона (14 189 т).
Дължина: между перпендикулярите от 480 фута (146,3 м), максимална: 505 фута и 6 дюйма (154,1 м). Ширина: максимална по конструктивната водолиния – 22,4 м. Газене по конструктивната водолиния 26 фута и 6 дюйма (8,1 м) по носа и 27 фута и 6 дюйма (8,4 м) при кърмата[6]. Крайцерите са проектирани с повече от 2500 дълги тона по-големи, отколкото типа „Девъншир“, но недонатоварването им съставя почти 1000 тона и това е своево рода рекорд[7].
Корпус
[редактиране | редактиране на кода]Продължавайки борбата за незабележимост и малоуязвимост, корпусът, при кърмата, е снижен с една палуба. Надстройките са съкратени максимално – вентилационните кожуси стоят направо върху палубата[5]. Височината на комините не превишава нивото на покрива на щурманската рубка, но след няколко години тя е увеличена с 1,8 м, за да се избегне задимяването на мостиците и рубките при попътен вятър[8].
Силова установка
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите имат две 4-цилиндрови парни машини тройно разширение, всяка привежда в действие свой гребен вал, които имат обща мощност от 23 000 индикаторни конски сили (17 150 кВт) и са разчетени за максималната скорост от 22,33 възела (42 км/ч)[1]. Машините се привеждат в действие от 20 водотръбни котли Babcock & Wilcox и шест цилиндрични котела. Запасът гориво е: 2150 д. тона въглища и 600 д. т нефт, която се разпрашава върху въглищата. Пълният запас гориво стига за 8130 морски мили (15 060 км) на ход 10 възела (19 км/ч). Корабите на изпитанията надхвърлят контрактната скорост и могат да плават с 22,5 възлов ход 8 часа[5]. „Блек Принс“ става един от първите крайцери, за които за по-интензивен процес на изгаряне на горивото отгоре върху слоя горящи въглища се прави разпръскване на нефт – и в това време при него, от комините, излизат огромни кълба дим.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Круповски тип корабна броня. Броневият пояс е с дебелина 152 mm, частта над водолинията се извисява на 4,42 m над нивото на водата, а под водолинията обхваща 1,47 m[8]. Челата на цитаделата се защитават от 152 mm траверси. Оръдията в батареята се разделят от къси 51 mm прегради. Дебелината на пояса към носа намалява на 102 mm, а към кърмата до 76 mm[8]. Горната бронепалуба, в частта на цитаделата е 18 mm, а в края 25 mm. Долната бронепалуба е бронирана с 19 mm броня, а в частта над рулевото устройство 38 mm. Кулите на главния калибър са защитени от 114 до 191 mm броня[9], а техните барбети – от 76 до 152 mm[9][6]. Бронирането на бойната рубка става 254 mm. Бронята е разпределена на принципа „равноценно брониране“ – така че снарядът летящ към кораба от всяка възможна посока да се посреща от бронирана преграда с единаква здравина[5]. Защитата е разчетана да противостои на бронебоен снаряд до 164 mm, а срещу фугасните снаряди от онова време до 305 mm, макар двойката 19 mm палуби в пределите на цитаделата да са явно недостатъчно. Крайцерите имат отлични шансове да уцелеят от болшинството попадения на 190 – 203 mm снаряди[5]. Общата маса на бронята е 3075 тона[5][6]. Като цяло, по сравнение с „Дрейк“, имат по-силно вертикално брониране и по-слабо хоризонтално.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главният калибър се състои от шест 9,2 дюймови (234 mm) оръдия Mark X, разположени в кули. Всички те разполагат с хидравличен, и ръчен механизъм за насочване. Установките имат ъгъл на възвишение до 15°, което осигурява за 170 кг снаряд максимална далечина на стрелбата от 14 200 m, боезапасът им е 600 снаряда[1]. Могат да се насочват във всички посоки, но заради възможни повреди при стрелбата не се насочват в мирно време в 30 градусови сектори по носа и кърмата[8]. Темпът им на стрелба съставлява около три изстрела в минута. Средният калибър са десет 6 дюймови (152 mm) Mark XI. Разположени са прекалено ниско, за да мораг да водят огън при всякакво време, и фактически могат да действат само на скорост до среден ход и при идеално тихо море. Разположението на среднокалибрената артилерия е даже по-лошо, отколкото при „Дрейковете“[10]. Противоминна артилерия се състои от скорострелните 47-mm оръдия „Викерс“ са за борба с вражески миноносци, но с малкия си калибър и далечина на стрелбата от около 6900 m са безполезни дори срещу такива от тях, които са по 300 – 400 тона[8], защото могат да обстрелват кораба без да попадат в техния обсег.
Боекомплектът им е: 234 mm – 600 снаряда; 152 mm – 1500 снаряда; 47 mm – 5000 снаряда, 18 броя торпеда за торпедните апарати.
| Оръдие | 9,2"/46,7 Mark Х | 6"/50 Mark XI | 24 cm SK L/40 | 15 cm SK L/40 |
|---|---|---|---|---|
| Година на начало на експлоатацията | 1900 | 1906 | 1898 | 1898 |
| Калибър, мм | 234 | 152 | 240 | 150 |
| Дължина на ствола, калибра | 46,7 | 50 | 40 | 40 |
| Скорострелност, изстрела в минута | 3 – 4[Коментари 3] | 5 – 7 | 1[Коментари 4] | 5 – 6 |
| Ъгли на насочване | -5°/+15° | -7°/+15° | −5°/+30° | -7°/+20° |
| Тип зареждане | картузно | картузно | картузно | картузно |
| Тегло на снаряда, кг | 172,4 | 45,3 | 140 | 40 |
| Начална скорост, м/с | 847 | 895 | 836 | 800 |
| Максимална далечина на стрелбата, м | 14 170 | 13 085 | 16 900 | 13 700 |
Модернизации
[редактиране | редактиране на кода]През март 1916 г. оръдейните амбразури на средната палуба са запушени, а шест 152 мм оръдия са пренесени на горната палуба. През май 1917 г. върху полубака на „Дук оф Единбург“ са добавени две 152 мм оръдия[8]. Фокмачтата на съда е преустроена на тринога мачта, за да издържи теглото на директора за управление на огъня, вероятно, добавен през 1917 г[11].
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]- „Дук оф Единбург“ е заложен на 11 февруари 1903 г., спуснат на вода на 14 юни 1904 г., влиза в строй на 20 януари 1906 г. Включен е в състава на 5-а крайцерска ескадра на флота на Метрополията. Участва в Ютландското сражение. Впоследствие участва в ескортирането на атлантическите конвои. Изключен от списъците на флота през 1919 г[12]. Продаден за скрап на 12 април 1920 година.
- „Блек Принс“ е заложен на 3 юни 1903, спуснат на вода на 8 ноември 1904 г., влиза в строй на 17 март 1906 година. Включен е в състава на 2-ра крайцерска ескадра на Атлантическия флот. Потопен е на 31 май 1916 година – нощта след Ютландската битка, загиват 857 души[7].
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]Става ясно, че разузнаването се удава най-добре на големите мореходни разрушители и турбинните крайцери започвайки от типа „Бристъл“. Защитата на търговските пътища е осигурена от пълното затваряне на германския флот в Северно море. В качеството на бързоходно крило на линейния флот те са подложени на смъртоносна опасност, което и показва Ютландският бой. Те са подходящи само за конвойна служба в Атлантическия океан[13].
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички характеристики са приведени според Ненахов Ю. Ю. Указ. Соч. С. 314.
- ↑ Британците изхождат от принципа: „Ако нещо изглежда като броненосец, плава като броненосец и стреля като броненосец, то това, най-вероятно, е броненосец.“
- ↑ Практическа бойна скорострелност е 2 изстрела в минута
- ↑ Практическа бойна скорострелност е 2 изстрела за 3 минути
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Victorian Era 2012, с. 336.
- ↑ а б Паркс 2005, с. 86.
- ↑ Крейсера 2015, с. 60.
- ↑ Крейсера 2015, с. 58.
- ↑ а б в г д е ж Крейсера 2015, с. 59.
- ↑ а б в Паркс 2005, с. 87.
- ↑ а б Паркс 2005, с. 89.
- ↑ а б в г д е Паркс 2005, с. 88.
- ↑ а б Conway’s 1860 – 1905 1980, с. 72.
- ↑ Паркс 2005, с. 87 – 88.
- ↑ Victorian Era 2012, с. 260.
- ↑ Паркс 2005, с. 89 – 91.
- ↑ Паркс 2005, с. 98.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
- Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч.V. На рубеже столетий. СПб., Галея Принт, 2005. ISBN 5-8172-0100-3.
- Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
- Лисицын Ф. В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015, 448 с. ISBN 978-5-699-84344-2.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- DUKE OF EDINBURGH 1 class armoured cruisers (2, 1906) ((en))
- The Dreadnought Project Technical details of the Duke of Edinburgh class. ((en))
- Britain 9.2"/47 (23.4 cm) Mark X ((en))
- Britain 6"/50 (15.2 cm) BL Mark XI ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Броненосни крайцери тип „Дук оф Единбург“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Броненосные крейсера типа „Дюк оф Эдинбург““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
