Електрическа мощност
Електрическа мощност е физична величина, характеризираща скоростта, с която електрическата енергия се предава или преобразува в електрическата верига. Мерната единица в SI за мощност е ват или джаул за секунда. Мощността може да се измери с ватметър.
Електрическата енергия обикновено се произвежда от електрически генератори, но може да произхожда и от други източници, като електрически батерии. Обикновено се доставя на жилищата и предприятията чрез електроснабдителна мрежа. Електрическата енергия се продава на киловатчас (3,6 MJ), което е произведението на мощността в киловати, умножена по времето в часове. Електроразпределителните дружества измерват електрическата енергия, използвайки електромери, които изчисляват общата електроенергия, доставена до клиента.
Електрическата мощност предоставя форма на енергията с ниска ентропия и може да бъде пренасяна на големи разстояния и да бъде преобразувана в други форми на енергия, като движение, светлина, топлина с висока енергийна ефективност.[1]
Моментна електрическа мощност
[редактиране | редактиране на кода]Моментната електрическа мощност, отделяна на елемент от електрическата верига, се определя със следната формула:
,
където и са моментните стойности на тока и напрежението върху елемента.
Ако този елемент от веригата е резистор c електрическо съпротивление , то
Мощност на постоянен ток
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като стойностите на тока и напрежението са постоянни и равни на моментните стойности във всеки момент от време, то средната мощност може да се изчисли от формулата:
Мощности при променлив ток
[редактиране | редактиране на кода]При променливи напрежения и токове се дефинират следните мощности:
- активна мощност, означение ; измервателна единица: ват – W
- реактивна мощност, означение ; измервателна единица: волтампер реактивен – VAr
- пълна мощност, означение ; измервателна единица: волтампер – VA.
Активна мощност
[редактиране | редактиране на кода]Активната мощност се определя като средна стойност на моментната мощност за един период на променливите напрежения и токове:
- , където
- е моментната мощност, а
- ,
- са моментните стойности на напрежението и тока;
- е периодът на променливите напрежение и ток.
При синусоидални напрежения и токове:
- ;
- тук и са амплитудните стойности на напрежението и тока,
- е ъгловата честота, ;
- е честотата, а
- е фазовата разлика между напрежението и тока.
- Ако токът и напрежението не са синусоидални, те трябва да се разложат на синусоидални хармоници в ред на Фурие. Тогава електрическата мощност е равна на сумата от съответните средни мощности на отделните хармоници.
След изчисление от интеграла се получава:
- или
- ;
- където
- ;
- са ефективните стойности на напрежението и тока[2],
- а се нарича фактор на мощността.
Реактивна мощност
[редактиране | редактиране на кода]Реактивната мощност се въвежда за по-лесно изчисление на фактора на мощността в практиката[3]. При синусоидални напрежения и токове тя се определя от израза
- .
Физическият смисъл на тази величина е големината на амплитудата на моментната мощност върху реактивните елементи (елементи с индуктивност и/или капацитет)[4].
Пълна мощност
[редактиране | редактиране на кода]Пълната мощност се определя от израза
и при синусоидални напрежения и токове се разглежда като максималната стойност на активната мощност , която се получава при .
Мощности в трифазните вериги
[редактиране | редактиране на кода]За трифазна симетрична система:
Активна мощност
[редактиране | редактиране на кода]- ,
- тук и са фазовите ефективни стойности на напрежението и тока,
- а е фазовата разлика между тях.
- Също така
- ,
- където и са линейните ефективни стойности на напрежението и тока.
Реактивна мощност
[редактиране | редактиране на кода]- ,
- тук и са фазовите ефективни стойности на напрежението и тока,
- а е фазовата разлика между тях.
- Също така
- ,
- където и са линейните ефективни стойности на напрежението и тока.
Пълна мощност
[редактиране | редактиране на кода]- ,
- тук и са фазовите ефективни стойности на напрежението и тока.
- и
- ,
- където и са линейните ефективни стойности на напрежението и тока.
При трифазни несиметрични системи трифазната мощност се изчислява като сума от мощностите на трите фази или се използва методът на симетричните съставящи.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Smith, Clare. Environmental physics. London, United Kingdom, Routledge, 2001. ISBN 0-415-20191-8.
- ↑ Ефективните стойности се изчисляват като средноквадратични на моментните стойности на напрежението и тока, виж фактор на мощността
- ↑ Виж фактор на мощността
- ↑ Нейман, Л. Р., К. С. Демирчян, Теоретические основы электротехники т. I, стр.182. Ленинград, 1981, Энергоиздат.