Електропроводите за пренос реално не са свързани директно с генератора в електроцентралата, тъй като неговото напрежение е прекалено ниско за пренос на енергия на големи разстояния. Затова се използват силови трансформатори в двата края на електропровода. Единият трансформатор е повишаващ, а другия понижаващ и конструктивно са идентични.
В зависимост от вида на тока те са за променлив ток и за постоянен ток. В България въздушните електропреносни линии са за променлив ток с честота 50 Hz. В страните с по-голяма територия и по-развита електроенергийна система като САЩ, Канада и части от Русия използват променлив ток с честота 60 Hz. Пренасянето на електрическата енергия на големи разстояния по-масово се извършва посредством променлив, а не за постоянен ток, поради факта че променливият ток лесно се преобразува чрез стандартен трансформатор до получаване на повишено напрежение, съответно малък ток и по-малки загуби на електроенергия в проводниците, които са с по-малко сечение, по-леки и по-евтини. Подмяната на единичен проводник при въздушен електропровод също е по-евтина от подмяната на силов кабел.
Pw – загуби в електропровода, Pe – доставена мощност, Pt – подавана мощност
В последните десетилетия за пренос на големи мощности на много големи разстояния се предпочита и постоянният ток с високо напрежение. В краищата на такъв електропровод се строят специални преобразувателни станции на базата на силови полупроводници. Разходите за тях се компенсират от значително по-малките вложения за проводници и по-малките загуби от взаимна индуктивност и капацитет в сравнение с променливия ток с високо напрежение. Загубите на електроенергия в преносната мрежа са основно под форма на отделяне на топлина и се изчисляват по формулата Q=I^2*R. Друга част от загубите са вследствие на коронен разряд, който води до загуба на активна енергия.
AC стандартен проводник (ляво) и подобрен олекотена версия на проводника (дясно)
В миналото за всички електропроводи са ползвани основно медни проводници, които са били тежки и скъпи. Размерите на медните проводници са избирани основно на базата на механични показатели поради непропорционално високата проводимост на медта, отнесена към механичната ѝ якост. От 1895 г. употребата на алуминиеви проводници е нарастнала и алуминият е предпочитан за проектиране на дълги въздушни линии.[4] Днес за въздушни електропроводи се използват основно проводници от усукани алуминиеви и стоманени нишки, известни като тип АС.
За изграждането на електропроводи в гъсто населени места се използват и различни видове силови кабели.
За мрежата с високо напрежение в България отговаря ЕСО (електроенергийният системен оператор), а за мрежата със средно напрежение – ЕРП (електроразпределителните предприятия). Вече почти всички основни електропроводи в страната са обновени със съвременна комутационна и защитна апаратура.
.jpg)
