Битката при Маркели, Тракия, през юли 792 г. е сблъсък между армиите на българския канКардам и византийския император Константин VI, завършил с разгром на византийската армия.
В последната четвърт на VIII век българската държава излиза от вътрешнополитическата криза, последвала края на канската династия Дуло. Владетелят Телериг, а след него и Кардам, успяват да укрепят централната власт и да сложат край на междуособиците сред боилите.[1] Това дава възможност за засилване на българските нападения в Македония. Целта на тези нападения е присъединяване на областта и населяващите я славянски племена към държавата с център Плиска. През 789 г. българите проникват в поречието на Струма и нанасят тежко поражение на византийците. За да отклони нападателите от Македония, византийският император Константин VI (управлявал през 780-797 г.) предприема настъпление в Северна Тракия, но през 791 г. е разбит в сражение при крепостта Проват.[2]
Битката при Проват няма решителен характер. Затова през лятото на следващата, 792 година византийският император повежда отново армията си към България. Кардам го пресреща с войските си край граничната крепост Маркели (близо до днешния град Карнобат). Укрепленията, заети от българите, преграждат пътя на византийците към Ришкия проход и столицата на Кардам, Плиска. В края на юли Константин VI се решава да нападне укрепленията, подлъган (според византийския летописец Теофан Изповедник) от „лъжепророци“, че ще спечели победа.[3] Преди сражението, докато изчаква византийското нападение, българският владетел съсредоточава тайно част от конницата си в прикритие зад хълмове встрани от бойното поле.[4]
Поради неравния терен настъпващата византийска армия разстройва редиците си. Кардам се възползва от това и предприема контраатака, която носи пълен успех на българите.[5] Конницата на Кардам обхожда противника и не му позволява да отстъпи в укрепения лагер и крепостта Маркели[4] Българите завладяват обоза, хазната и палатката на императора. Те преследват Константин VI до столицата му Константинопол и по време на преследването избиват голям брой войници. В битката загиват и много византийски военачалници[5].[6]
След поражението си Константин VI е принуден да сключи мир с Кардам, като се задължава да му плаща данък. Четири години по-късно (796 г.) императорът прекратява плащането. Това води до нова война в Тракия, която приключва без решителен сблъсък.[7] Враждебните действия между България и Византия продължават и при наследника на Кардам, кан Крум.
Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970, Изд. „Наука и изкуство“, с. 315-321 (от „Книги за Македония“, 24 ноември 2008)
