В 1195 година византийците предлагат на Асен мир с претекста, че властта в Константинопол вече е у нов император – Алексий III Ангел.[1] Ответните искания на българияте са твърде високи и до мирен договор не се стига.
През лятото или есента на 1195 година българската армия напредва дълбоко на югозапад и достига „българските области около Сяр“, както се изразява византийският летопсец Никита Хониат. Тя побеждава византийски отряд под командването на Алексий Аспиет, когото пленяват, като завземат много крепости и ги укрепват.[2][1]
↑Savvides, Alexis G. K. Notes on the Armeno-Byzantine family of Aspietes, late 11th-early 13th centuries // Byzantinoslavica 52. Prague, 1991. с. 70–79.
