Битка при Булгарофигон
Битка при Булгарофигон | |||
Българо-византийски войни | |||
Българите разбиват византийците при Булгарофигон, Мадридски Скилица | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | лятото на 896 | ||
Място | Булгарофигон, Тракия (днес Бабаески, Турция) | ||
Резултат | победа на българите | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
|
Битката при Булгарофигон е голямо сражение между българи и византийци разиграло се през лятото на 896 г., край град Булгарофигон (дн. Бабаески, Турция).
Причини
[редактиране | редактиране на кода]През 894 г. византийците преместват българското тържище от Константинопол в Солун, поради което българските търговци са принудени да плащат по-високи такси. Преместването на тържището има и символичен характер – с него империята показва пренебрежението си към българите, като премества тържището от най-важния търговски център в Югоизточна Европа. Причина за тези действия от страна на Византия е и премахването на византийското духовенство в България и заменянето му с български църковен клир, което ограничава политическото и културно влияние на империята в страната.
Обиден, българският княз Симеон I обявява война на Византия[1]. В първата битка през 894 г. византийската армия (съставена най-вече от императорската гвардия) е напълно разгромена. Византийската дипломация успява да си осигури съюзници - маджарите, които през 895 г. успяват на два пъти да победят българските войски в Северна България(днешна Украйна), и дори да обсадят Симеон I в Дръстър. В трето сражение, маджарите са спрени и победени от Борис I, който напуска манастирската обител за да помогне на своя син. По-късно с общи действия българи и печенеги преодоляват маджарската опасност. Симеон I подновява действията си срещу Византия.
Боеве
[редактиране | редактиране на кода]Симеон I предприема поход срещу Византия. Двете армии се срещат край Булгарофигон през лятото на 896 г. Византийците събират многочислена армия (те свикват дори войските, които се бият срещу арабите и пазят азиатската им граница). Но това не помага и българите постигат блестяща победа.
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Лъв VI успява да отклони опасността от Константинопол, като въоръжава арабски военнопленници и ги праща срещу българите. Войната приключва с мирен договор, според който към българските владения трябва да се включат земите от Черно море до Странджа, българското тържище е върнато обратно в Константинопол, а Византия е задължена да плаща данък на България.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Безрезултатно са проведени опити за мирно разрешаване на проблема
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
- Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.