Въстание на Георги Войтех
| Въстание на Георги Войтех | |||
 Константин Бодин - провъзгласен за български цар под името Петър | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1072 г-1073 г | ||
| Място | Балкански полуостров | ||
| Резултат | Потушаване на въстанието | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
Въстанието на Георги Войтех през 1072 г. е опит за възстановяване на българската държава, покорена половин век по-рано от Византия.
Протичане
[редактиране | редактиране на кода]
Въстанието е обусловено от отслабването на Византия след нашествието на печенегите на Долен Дунав, от пораженията, претърпени през 1071 г. от селджуците в Армения (виж Битка при Манцикерт) и норманите в Южна Италия и от засилването на данъчното бреме в империята при управлението на василевса Михаил VII Дука[1].
То е подготвено от български велможи от Скопие начело с болярина Георги Войтех. Те избират за свой водач Константин Бодин – син на зетския княз (владетел на Дукля, днешна Черна гора) Михаил и потомък на цар Самуил[2]. През есента на 1072 г. Константин Бодин пристига в град Призрен, където е провъзгласен за цар на българите под името Петър (Петър III). И сега, както в случая с Петър Делян, възтържествувало името на св. Цар Петър, превърнало се в символ на българската независимост и законна царска власт. В помощ на въстаниците заедно със сина си княз Михаил изпраща триста войници начело с войводата Петрила.[3]
В помощ на византийския стратег на тема България Никифор Карантин е пратена войска от Константинопол начело с Дамян Даласин. В сражението с въстаниците войската му търпи пълно поражение. Даласин и други византийски пълководци са пленени, а град Скопие пада в ръцете на Константин Бодин и Георги Войтех.[4]
След този успех въстаническите предводители се заемат да разширят териториите под своя власт. Константин Бодин се отправя от Скопие на север и достига Ниш. Понеже не всички български градове по пътя му се подчиняват доброволно, той ги подлага на опустошение. Петрила се впуска на юг и завладява Охрид и Девол. Под стените на Костур обаче голямата му войска е разгромена от обединените сили на местни гръцки и български войводи, които не признават сина на дуклянският княз за свой господар[5].
От Константинопол е изпратена нова византийска армия начело с Михаил Саронит. Саронит превзема Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний (южната част на Косово поле). Константин Бодин и Георги Войтех са пленени[6]. Войската, която княз Михаил изпраща в помощ на сина си, не успява да постигне нищо, понеже предводителят ѝ нормански наемник преминава на страната на византийците. Въстанието е окончателно потушено през 1073 г. от дук Никифор Вриений[7].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том II: България под византийско владичество, Издателство „Наука и изкуство“, София 1972 (цитирано по електронното издание в Книги за Македония, 10.8.2008)
- Павлов, Пл. Бунтари и авантюристи в Средновековна България, Издателство „Абагар“, Велико Търново 2000, ISBN 954-427-423-5 (глава Георги Войтех от „рода на кавханите“ в електронното издание LiterNet, 2005)
- Литаврин, Г. Болгария и Византия в XI-XII вв., Издательство Академии наук СССР, Москва 1960
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Павлов, 63; Литаврин, 402-403
- ↑ Златарски, II: 138, 141
- ↑ Златарски, II: 141-142; Литаврин, 403-404
- ↑ Златарски, II: 142-143; Литаврин, 404-405; Павлов, 65
- ↑ Златарски, II: 143-144; Павлов, 66; Литаврин, 405-406
- ↑ Златарски, II: 145-146; Павлов, 67-69; Литаврин, 406-408
- ↑ Златарски, II: 147-148
| |||||
