Бунт на Нестор

Бунт на Нестор
	Бунт на Нестор
	Византийско владичество 1018 – 1185
Информация
Период	1074 г.
Място	Северна България

Бунтът на Нестор е въоръжено движение на българи и печенези в Северна България през 1074 г.

Повод за бунта е новата данъчна политика на цариградското управление, което спира помощите, отпускани на пограничното население в Силистра. В опит да прекрати бунта император Михаил VII Дука назначава българския болярин Нестор за управител (катепан) на областта.

Нестор взема страната на своите сънародници и оглавява бунта, като след сключен съюз с печенегите нахлува в „Македонската област“ (днешна Южна България), а впоследствие обсажда Цариград.^[1] Исканията са да им бъде предаден първият министър Никифорица, тъй като се смята, че той е отговорен за новата данъчна политика.

След последвалия раздор между бунтовниците и печенегите Нестор се връща в Северна България. Не е известно още колко време продължават бунтовете.

Бунтът е неуспешен.

Бележки

↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 155 – 159.

Външни препрати

Бунтът на „Граничаря“ Нестор – Пламен Павлов

Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 155 – 159.

[1]