Направо към съдържанието

Белен (дем Бук)

(пренасочване от Белен (Драмско))
Вижте пояснителната страница за други значения на Белен.

Белен
Σίλλη
— село —
Гърция
41.3546° с. ш. 24.5283° и. д.
Белен
Източна Македония и Тракия
41.3546° с. ш. 24.5283° и. д.
Белен
Драмско
41.3546° с. ш. 24.5283° и. д.
Белен
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемБук
Географска областЧеч
Надм. височина750 m
Население0 души (2011 г.)

Бѐлен или Белян (изписване до 1945 година: Бѣленъ, на гръцки: Σίλλη, Сили, до 1927 година Μπελέν или Μπέλλεν, Белен[1][2][3][4]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

Селото е разположено на 750 m надморска височина,[2] 10 km северно от демовия център Бук (Паранести) в южните склонове на Родопите, източно от язовирите на река Места. Васил Кънчов го определя като село, попадащо в Драмския Чеч.

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от първоначалното *Бѐлене, *Бѐляне, а редукцията се обяснява с по-старо ударение *Беля̀нѐ > *Биля̀нѐ.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-1570 година е отразено данъкоплатното население на Белен (Белана) както следва: мюсюлмани – 41 семейства и 40 неженени.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Белен има 50 помашки къщи.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година Белен попада в Гърция. През 1923 година селото е обезлюдено, тъй като жителите му по силата на Лозанския договор са изселени в Турция. На тяхно място са заселени 49 гръцки бежански семейства.[2]

През 1927 година името на селото е сменено от Белен (Μπελέν) на Сили (Σίλλη).[3][2]

Прекръстени с официален указ местности в община Белен на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Холиван[8] Χολιβάν Криокорфи Κρυοκορφή[9] връх на ЮЗ от Балабан и ЮИ от Горново (1012,4 m)[8]
Даля Ντάλιας Хлори Χλώρη[9] бивше село на СЗ от Бук[8]
Дасулук[8] Ντασουλούκ Петрото Πετρωτό[9] местност на Ю от Балабан[8]
Омар бей[8] или Омар бег Όμάρ Μπέκ Капетан Теологис Καπετάν Θεολόγης[9] връх на ЮИ от Балабан (1302,3 m)[8]
Далия чифлик[8] Ντάλια Τσιφλίκ Тамнотопос Θαμνότοπος[9] местност на Ю от Балабан[8]
Кара Мустафа чаир[8] Καρά Μουσταφά Τσαΐρ Ливади Λιβάδι[9] местност на ЮИ от Балабан[8]
Балабан[8] Μπαλαμπάν Ватирема Βαθύρρεμα[9] река на Ю от Катун и на С от Балабан, приток на Мелсика[8]
Балабан[8] Μπαλαμπάν Тимбану Τύμπανου [9] местност на И от Балабан[8]
Чифлик Τσιφλίκι Елиника Ελληνικά[9]
Праница[8] Πρανίτσα Дрепани Δρεπάνι[9] връх на ЮЗ от Белен (721 m)[8]
Дермендере[8] Τερμέν Ντερέ Милорема Μυλόρρεμα[9] река
Сиври[8] Σιβρί Митерон Μυτερόν[9] връх на СЗ от Белен[8]
Буюк Таш[8] Μπουγιούκ Τάς Мегали Петра Μεγάλη Πέτρα[9] връх на СЗ от Белен (1075 m)[8]
Чифлик тепе Τσιφλίκ Τεπέ Архондовуни Άρχοντοβούνι[9]
Търмичикьой[8] Τερμιτσίκιοϊ Милонохори Μυλονοχώρι[9] бивше село на С от Катун[8]
Камин Καμίν Асвестокаминос Ασβεστοκάμινος[9]
Мелсика[8] Μέλσικα Мелорема Μελόρρεμα[9] река, ляв приток на Места[8]
Ругела Ρούγελα Воскотопос Βοσκότοπος[9]
Паша Бурун Πασά Μπουρούν Мегали Мити Μεγάλη Μύτη[9]
Гюнуш Тепе[8] Γιουνοϋς Τεπέ Малия Μαλλιά[9] местност на З от гранична пирамида № 68[8]
Ходжови ниви Χότζα Χωράφι Даскалохорафо Δασκαλοχώραφο[9]
Дабошка Ντάμποσκα Малакон Μαλακόν[9]
Байрам Μπαϊράμι Пасхалица Πασχαλίτσα[9] местност на З от Каракачански връх (гранична пирамида № 73)[8]
Чаир Τσαΐρι Ливади Λιβάδι[9]
Шишково[8] Σίσκοβα Трис Корифес Τρεις Κορυφές[9] местност на ЮЗ от Бардаково[8]
Гьол Γκιόλ Хоматодексамени Χωματοδεξαμενή[9]
Саръгьол[8] Σαρί Γκιόλ Китрини Дексамени Κίτρινη Δεξαμενή[9] местност на ЮЗ от Бардаково[8]
Катун Κατούνι Рематаки Ρεματάκι[9] реката на Катун
Бурунга[8] Μπουρούγκα Омалон Όμαλόν[9] местност на ЮЗ от Бардаково[8]
Големата чука[8] Γκολέματα Τσούκα Сфири Σφυρί[9] връх на ЮЗ от Бардаково (1555 m)[8]
Пеща Πεστά Кливанос Κλίβανος[9]
Филис търла[8] Φιλίς Ταρλά Парафиядес Παραφυάδες[9] местност на Ю от гранична пирамида № 78 и на З от гранична пирамида № 76[8]
Бардаково[8] Μπαρντάκοβας Микри Стамна Μικρή Στάμνα[9] бивше село при изворите на Лещенската река[8]
Делибоска[8] Δελημπάσκα Трело Τρελλό[9] връх в Родопите, гранична пирамида № 138 (1949,7 m)[8]
Крива Κρίβα Локсада Λοξάδα[9]
Дисемена Ντισεμένα Трапези Τραπέζι[9]
Кайкули Καϊκούλι Стенодромос Στενόδρομος[9]
Курт Бурун[8] Κούρτ Μπουρούν Ликокорфи Λυκοκορφή[9] връх и местност на СЗ от Бардаково (1429 m)[8]
Саръяр[8] Σαριάρ Китриновуни Κιτρινοβούνι[9] връх на ЮЗ от Бардаково (1709 m)[8]
Ардабаш Άρδαμπάς Кефаловриси Κεφαλόβρυση[9] извор в подножието на Ардин връх[8]
Юрт Γιούρτ Псилома Ψήλωμα връх (1739 m)
Бардаково[8] Μπαρντάκοβας Стамна Στάμνα[9] бивше село при изворите на Лещенската река[8]
Кочилар[8] Κοτσιλάρ Гидотопос Γιδότοπος[9] връх на СЗ от Бардаково (1409 m)[8]
Гарване[8] Γκαρβανέ Аеторема Άετόρρεμα[9] името на Лещенската река в средното ѝ течение[8]
Клепа Κλέπα Фиди Φίδι[9]
Лещенска река[8] Λεστάν Ано Аеторема Άνω Άετόρρεμα[9] река в Югоизточните Родопи (Шейтан дере)[8]
Каракачански връх Σαρακατσαναίων Саракацанаеи Σαρακατσαναΐοι[9] граничен връх (1598,2 m, гранична пирамида № 73)
Крушевски мост Γέφυρα Κρουσόβου Гефира Ахладион Γέφυρα Αχλαδιών[9]
Крушовица[8] Κρουσοβίτης Ахладохори Άχλαδοχώρι[9] десен приток на Лещенската река[8]
Муджа[8] Μούντζα Пендадактилон Πενταδάκτυλον[9] местност на Ю от Крушево[8]
Чигла Τσίγλα Дихала Διχάλα[9]
Ругела Ρούγελα Ставротон Σταύρωτόν[9]
Зара Сая[8] Ζάρα Σαγιά Мандира Зара Μαντριά Ζάρα[9] гора на левия бряг на Места, на З Белен, на ЮЗ от Чатак и Ю от Радибош[8]
Шейтан мост Σαϊτάν Γέφυρα Дяволотопос Διαβολότοπος[9] мост на Лещенската река (Шейтан дере)
Дермендере Βράχος Ντερμεντερέ Милокорифи Μηλοκορυφή[9] връх на И от Белен (761 m)[8]
Адиро Άντυρο Захарула Ζαχαρούλα[9] връх на З над Чатак
Гоч Гьолу[8] Γκότς Γιολού Крияри Κριάρι[9] връх на С от Чатак (732 m)[8]
Русково[8] Ρουσκόβον Искиорема Ήσκιόρρεμα[9] река, на която е село Русково с друго име Орова[8]
Томал Τομάλ Термо Θερμό Ρέμα[9] реката на Томал
Двойни кошари Διπλές Κουσιάρες Дидимес Δίδυμες[9]
Сую Су Χαράδρα Σουγιοϋ Σοϋ Просери Προσερή[9]
Батик Μπατίκ Валтос Βάλτος[9]
Кале тепе[8] Καλέ Τεπέ Фрурион Φρούριον[9] връх на Ю от Долно Аликьой[8]
Суза[8] Σοϋζο Ортиу Όρθιου[9] връх на ЮИ от Долно Аликьой (1089,7 m)[8]
Чернак[8] Τσερνάκι Скотинон Σκοτεινόν[9]
Чал Τσάλ Тамни Θάμνοι[9]
Голем Чернак[8] Μεγάλο Τσερνάκι Мегало Скотинон Μεγάλο Σκοτεινόν[9] връх на ЮЗ от Долно Аликьой (1523,6 m)[8]
Мал Чернак[8] Μικρό Τσερνάκι Микро Скотинон Μικρόν Σκοτεινόν[9] връх на ЮЗ от Долно Аликьой (1304,9 m)[8]
Чифлик[8] Τσιφλικού Рема Агроктиматос Ρέμα Άγροκτήματος[9] река в гората Чифлик[8]
Халеро Χαλερό Ράχη Рахи Ράχη[9]
Чифлик Τσιφλίκι Агроктима Αγρόκτημα[9] гора на ЮЗ от Крушево (1403 m)[8]
Елидже Έλιτζέ Ипсома Лафциди Ύψωμα Λαφτσίδη[9]
Салтик Σαλτίκ Ράχη Пидима Πήδημα[9] местност на С от Горно Аликьой, на българската граница[8]
Саръ гьол Σαρρί Γιάλ Малакон Μαλακόν[9]
Чак Τσάκι Стенорема Στενόρεμα[9]
Йеникево Γενίκεβο Макруло Μακρουλό[9] местност на З от Крушево[8]
Заградено[8] Ζαγραντένιο Фрахто Φραχτό[9] местност и връх на З от Крушево (1752 m)[8]
Чукри Чаково Τσουγκρή Τσάκοβο Кокория Κοκκόρια[9] местност и връх на З от Крушево (1403 m)[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 397[2][10] 482[2] 162[2] 164[2] 148[2] 58[2] 9[2] 0[2] 44 0 0
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 141. (на македонска литературна норма)
  3. а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  4. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 76.
  6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 33-34.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
  8. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012