Батък
Батък | |
— бивше село — | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Област Благоевград |
Община | Сандански |
Батък е бивше село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Батък се е намирало западно от град Мелник.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Батък е малък български чифлик в Мелнишка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Батък (Batëk) е посочено като село с 13 домакинства и 40 българи.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Батък, на З от Мелник 1 час. Местоположение неравно; нивя слаби, разпръсанти по бърдата. Главният поминък е лозарство. Лозята от Батък се простират надалеч и се смесват с мелничките. Църква „Св. Илия“, гръцка. 18 къщи българе.[2] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 50 души, всички българи-християни.[3]
В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Батък (Batak) има 56 българи екзархисти.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)