Анна-Неда

Анна-Неда
	Анна-Неда
царица на България
Родена	средата на 90-те години на XIII век Сръбско кралство
Починала	XIV век Високи Дечани, Сърбия
Погребана	Високи Дечани, Сърбия
Управление
Период	1323 – 1324;; 1330 – 1331 (регент на Иван Стефан)
Предшественик	Теодора Палеологина
Наследник	Теодора Палеологина;; Теодора Басараб
Семейство
Род	Неманичи
Баща	Стефан II Милутин
Майка	Анна Тертер
Братя/сестри	Стефан Дечански; Стефан Константин
Съпруг	Михаил III Шишман Асен (1323 – 1324)
Деца	Иван Стефан; Шишман II
	Анна-Неда в Общомедия

Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица (1323 – 1324) и регентка (1330 – 1331), първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен и майка на българския цар Иван Стефан.

Произход

Анна-Неда е дъщеря на сръбския крал Стефан II Милутин и унгарската принцеса Елизабет Арпад, дъщеря на крал Ищван V и куманската му съпруга Ержебета (Елизабет Куманката), дъщеря на хан Котян от рода Тертероба.^[1] По бащина линия принадлежи на династията на Неманичите. По майчина линия е свързана с унгарската династия Арпади и Анжуйската династия. Леля ѝ Мария Арпад е омъжена за Шарл II Анжуйски, крал на Неапол и Сицилия. Анна Неда е първа братовчедка на синовете на Шарл Анжуйски и Мария Арпад – крал Робер Анжуйски и принц Филип I Тарентски, а синът ѝ – Иван Стефан е втори братовчед с Луй I Тарентски и кралица Джоана Анжуйска.

Брак. Царица на България

Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на Видин) се отнася към края на XIII век. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния баща Стефан Милутин. Видинският болярин е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения. От брака си с Михаил тя има двама сина – Иван Стефан и Шишман II.

За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на „деспина“ на Видин – тази титла и титлата „деспот“ на съпруга ѝ са от вуйчо ѝ търновския цар Тодор Светослав. През 1323 г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.

Регентка на цар Иван Стефан (1330 – 1331)

След развода бившата царица е изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължава 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си брат ѝ Стефан Урош III изпраща вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на бившия ѝ съпруг Михаил Шишман. Скоро след това пристига нов пратеник с новината, че в Търново са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване няма чисто формален характер. Според историческите източници тя се разпорежда самостойно в Търново. Това засилва опозиционните настроения срещу нея и няколко месеца по-късно поредният преврат слага край на царуването ѝ.

Следващи години

Анна-Неда се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Урош III. Заедно със синовете си се установява в Ниш – владение на Белаур, близо да границата с Рашка. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не е окончателно угаснала – Анна-Неда разчита и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан са уредени, което предизвиква ново преместване – този път в Дубровник.

Бившата царица изпада в беда в Дубровник, тъй като не разполага с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Получава помощи от анжуйски роднини – неаполитанския крал Робер Анжуйски, син на леля ѝ Мария Арпад, а по-късно и от кралица Джована I и Шарл III Анжуйски. При все това Анна-Неда продължава коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следи развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпраща делегация при шурея си Стефан Душан с настояване да предприеме действия за изгонване на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поема към Южна Италия (Неапол), а според други – към Константинопол. Едва на стари години Анна-Недда се завръща в Сърбия, замонашава се под името Елена и издига Убожачкия манастир в близост до Косовска Каменица.

Канонизация

След смъртта ѝ Елена е погребана в Дечанския манстир, където мощите ѝ през 1692 г. извършват чудо, довело до отказ на турците да превърнат манастирската църква в джамия. По тази причина Сръбската православна църква канонизира Анна-Неда за светица^[2] под името Света Елена Дечанска. Паметта ѝ се чества от сръбската църква на 21 май, а по Грегорианския календар нейния празник е на 3 юни. Тя е изографисана 2 пъти – във Високи Дечани като царица и дъщеря на светеца-покровител на българската столица Стефан Милутин, както и в църквата на с. Горно Матейче, община Пантелей на Ниш. Мощите на Елена Дечанска и до днес се съхраняват в манастира Дечани. Саркофагът ѝ се намира до този на брат ѝ Стефан Урош III.