Шишман II
| Шишман II | ||
|---|---|---|
| претендент за цар на България | ||
| Лични данни | ||
| Управление | претендент от 1341 | |
| Роден | ? | |
| Второ българско царство | ||
| Починал | ? | |
| Баща | Михаил III Шишман Асен | |
| Майка | Анна-Неда | |
Шишман II е втория син на цар Михаил III Шишман Асен и сръбската принцеса Анна Неда Неманич, претендент за българския престол в изгнание.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Шишман I | ||||||||||||||||
| Цар Михаил III Шишман | ||||||||||||||||
| Петър (севастократор) | ||||||||||||||||
| неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина | ||||||||||||||||
| Цар Иван Асен II | ||||||||||||||||
| Ана-Теодора | ||||||||||||||||
| Ирина Комнина | ||||||||||||||||
| Шишман II | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Урош I | ||||||||||||||||
| Анна Дандоло | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
| Йоан Ангел | ||||||||||||||||
| Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
| Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
| Анна Неда | ||||||||||||||||
| Котян Сутоевич | ||||||||||||||||
| Елизабет Куманката | ||||||||||||||||
| Елизабет Арпад | ||||||||||||||||
| Бела IV | ||||||||||||||||
| Ищван V | ||||||||||||||||
| Мария Ласкарина | ||||||||||||||||
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.
Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. баща му губи битката при Велбъжд, в която и загива. След нея по време на т.нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне най-големият син на Михаил III Иван Стефан.
8 месеца по-късно, през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър – племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Ниш, оттам в Дубровник и Неапол, под натиска на Стефан Душан.
Управление в изгнание
[редактиране | редактиране на кода]
Шишман II не последва майка си, а бяга първоначално при татарите а впоследствие и в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, който признава титлата му „Цар на България“.[1]В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият „най-голям враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата „близост на рода“ с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. Йоан Кантакузин се подготвя за военни действия и изпраща своя съюзник айдънския емир Умур бег с флотата си до устието на река Дунав и Килия. Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.
Повече сведения за Шишман II няма.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Fine, John Van Antwerp (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.
| Иван Александър | → | цар на България (1341 – ?) | → | Иван Александър |