Дубровнишка република
| Дубровнишка република Respublica Ragusina | |
| — васална държава — | |
| 1358 – 1808 | |
 Знаме  Герб | |
 | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Дубровник |
| Официален език | Латински, италиански |
| Неофициален език | Далматински, хърватски |
| Религия | Католицизъм |
| Форма на управление | Олигархична република |
| Площ | |
| 1,5 km² | |
| Население | |
| 30 000 души | |
| Валута | грош[1] |
| |
| Днес част от |  Хърватия |
| Дубровнишка република в Общомедия | |
Дубровнишката република (на латински: Respublica Ragusina) е град-държава в Далмация, съществувал като васал на различни по-големи държави от 1358 до 1808 година. За закрилник на града е приет Власий Севастийски.
Обособява се от Венецианската република със Задарския договор и последователно е васално владение на Унгария (1358 – 1458), Османската империя (1458 – 1684), Османската и Хабсбургската империя (1684 – 1806) и Първата френска империя (1806 – 1808). Като морска република достига най-големия си възход в търговията през XV и XVI век. Имала население от 30 000 души, от които около 5000 живеели вътре в крепостните стени[2]. Девизът на републиката на латински бил „Non bene pro toto libertas venditur auro“ („Свободата не се продава за всичкото злато“)[3]. През 1808 година е анексирана от контролираното от Наполеон I Кралство Италия, а през 1809 г. територията на бившата Дубровнишка република е включена в състава на Илирийските провинции.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Красимир Т. Кръстев, МОНЕТНАТА ЦИРКУЛАЦИЯ В АНХИАЛСКАТА КААЗА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ (КРАЯ НА XVI – СРЕДАТА НА XVII В.) (ВЪЗ ОСНОВА НА ДАННИ ОТ КОЛЕКТИВНИТЕ НАХОДКИ). НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни), стр.545
- ↑ David Rheubottom (2000). Age, Marriage, and Politics in Fifteenth-Century Ragusa. Oxford University Press
- ↑ Riley, Henry Thomas (1866). Dictionary of Latin quotations, proverbs, maxims, and mottos. Covent Garden: Bell & Daldy. p. 274. Посетен на 28 февруари 2010
