Алистрат
Тази статия е за селото в Сярско, Гърция,. За бившето село в Охридско, Северна Македония, вижте Алистрати (Охридско).
| Алистрат Αλιστράτη | |
| — село — | |
 Панорама към Алистрат и Кушница | |
  Алистрат  Алистрат  Алистрат | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 248 m |
| Население | 2761 души (2001) |
| Пощенски код | 620 45 |
| Телефонен код | 2324 |
| Алистрат в Общомедия | |
Алистра̀т или Алистра̀тик (на гръцки: Αλιστράτη, Алистрати) е село в Република Гърция, дем Зиляхово (Неа Зихни), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна, в югоизточното подножие на планината Сминица (Меникио), в хълмиста местност, близо до река Драматица (Ангитис). От град Сяр (Серес) е отдалечено на 45 километра в югоизточна посока, а от Драма отстои на 20 километра югозападно.
В местността Петрото на 6 километра югоизточно от селото се намира известната Алистратска пещера. Южно от пещерата и селото е разположен величественият пролом Ташлъка (гръцки Враус) на река Драматица. Пещерата и проломът са туристическа дестинация.
На 2 километра от селото се намира Алистратският манастир „Света Неделя“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е побългарена форма от гръцкото Αρχιστράτηγος (Михаил) – името на старата селска църква. Жителското име е алистра̀ченин, алистра̀ченка, алистра̀чене.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Ахистрат, заедно с неустановеното днес село Брестани наброява 335 джизие ханета (домакинства).[2]
През XIX век Алистрат е едно от най-големите и развити в стопанско отношение села в Зъхненската каза на Серския санджак с облик на паланка. В 1825 година седалището на Драмската митрополия се мести от предимно турския град Драма в Алистрат.[3][4] Местното училище, основано на 8 февруари 1841 година,[5] приема името Централно гръцко училище и репутацията му е така висока, че патриарх Герман IV изпраща монасите от манастира „Богородица Икосифиниса“ да учат там, а митрополит Атанасий III Драмски нарежда на манастира в 1843 година да плаща годишна издръжка на училището.[6] Училището се управлява от епитропи, начело с драмския митрополит. Първият му директор е Димитриос Калавакидис от Мелник. Известни учители са Йоанис Харидимос, преподавал до 1848 година, Христофорос Продромски, богослов, от 1849 до 1859 година, станал по-късно игумен на Серския манастир, Астериос Гусиас в 1904 година, Харилаос Папандониу в 1906 година, Диодор Карадзис, станал по-късно митрополит в Сятища и много други. Училището е подпомагано финансово от алистраченина Томас Евангелу, който се занимава с търговия в Сърбия и умира в Белград. В училището се учи граматика, логика, метафизика, аритметика, география, етика, катехизис, свещена история, реторика, поезия, немски и италиански.[5]
| Учители в Алистрат в края на османската власт[7] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Бележка |
| Димитриос Калавакидис | Δημήτριος Καλαβακίδης | главен учител от 1841 г. |
| Йоанис Харидиму | Ιωάννης Χαρίδημου | главен учител от 1848 г. |
| Клеовулос | Κλεόβουλος | учител от 1848 г. |
| Милтиадис Скордас | Μιλτιάδης Σκόρδας | учител и секретар на революционния комитет „Аминас“ в паланката |
| Софоклис Карадзис | Σοφοκλής Καρατζής | от Трилия, учител от 1848 г. |
| Христофорос Продромитис | Χριστόφορος Προδομίτης | учител от 1848 г. |
| Христодулос | Χριστόδουλος | учител от 1848 г. |
Гръцка статистика от 1866 година показва Алистрат като село с 3650 жители от които 750 гърци, 100 турци и 2500 православни българи.[8]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Алистрати (Alistrati) живеят 2640 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Алистрат (Alistrate) е посочено като село с 600 домакинства с 270 жители мюсюлмани, 1450 българи и 260 власи.[10] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Алистрат като градец с 219 български и 68 турски къщи.[11]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Алистратик, паланка на СИ от Зиляхово 3 часа. Разположена е на неравно място между хълмове и долища. Има доста голяма чаршия; става пазар в петък. Освен занаятите жителите обработват памук и грозде. Тук е седалището на драмския владика. Има две стари гръцки училища и църква. Около 500 къщи; 1000 д. турци, 1250 българе и 250 власи, които говорят влашки.[12] | “ |
В 1877 година в Алистрат е основан силогосът „Амфиполи“, а по-късно и „Драматико Омило“. Първите гръцки въоръжени действия в района са още от 1903 година на Антониос Цитурас с помощник серчанина Атанасиос Танос. По-късно в района действа основно капитан Дукас Дукас. Гръцкият консул в Сяр Антониос Сахтурис назначава като директор на гръцкото училище в Алистрат капитан Димитриос Вардис, с когото организират действията на гръцките чети в Източна Македония.[5]
В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов, който пише:
| „ | Алистратик е голямо село на билото на бърчината, като стига до Куманица и постоянно се снишава. То лежи нан големия път Драма - Сяр. Един час път от него е Ташлъка, дето съединените води на Драмското поле си пробиват път за Тахино. Тук се прокарва железницата. Има около 600 къщи - 550 български, 50 турски. Между българските около 30 влашки и 1 гръцка. Селото е хубаво разположено по една долина, която тука се начева и отива към Ташлъка. Къщите са като просоченските. Има 4-5 големи ханове - 3 на банскалии, отдавна заселили се. Има чаршийка[13] - малка и тесна. Два шадравана, сенчати кавенета, една църква, една джамия и едно гръцко училище с 2 учители и 3 учителки. Селяните се поминават със земеделие. Отглеждат тютюн, памук, сусам, жито, кукуруз. Голямо влияние има къщата на Папаз Опиевци - чисто гърци. Има лозя с хубаво грозде. По целия бряг стават добри лозя и прекрасно вино. Край селото калдъръм. - 1,40 m. До брега на реката има стар мост.[14] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Алистратик живеят 4415 души, от които 3600 българи, 500 турци, 15 гърци и 400 власи.[15] Куцовласите са нови пришълци, дошли в селото след Гръцкото въстание в 1821 година.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 5200 българи патриаршисти, 75 гърци и 240 власи.[16] Според Мария Хадзикалу в Алистрат „има и много българи, които са заплаха за гърците“.[5]
На 10 октомври 1906 година тридесет български четници от околните села, начело с Михаил Даев и други трима войводи, нападат от три страни Алистрат и убиват 15 турски войници в казармата им. Срещат съпротива от училището от гръцка милиция, начело с учителя лекар Василиос Кафтандзис и при пристигането на зъхненския каймакамин с войска, се оттеглят.[5]
През Балканската война селото е освободено от български военни части.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
През Междусъюзническата война от 1913 година селото е частично опожарено от гръцката армия.[17] Пострадват българските екзархийски къщи и семейства в Алистрат.[18] Селото е нападнато на 30 юни от гръцки андарти, а на 1 юли в него влизат и гръцки военни. Избити са и патриаршистки семейства, което гръцката държава прави опит да се представи като клане, извършено от българската армия.[19] След войната селото остава в пределите на Гърция. През март 1918 година то има 1970 жители.[20]
Подложено на терор от гърците след края на Първата световна война през 1918 – 1919 година и в 1925 – 1926 година голяма част от българските жители на Алистрат се изселват в България. Последната голяма група българи е изгонена от селото през 1944 година. Най-много наследници на бежанци от Алистрат днес живеят в Гоце Делчев, Сандански, Пловдив, Асеновград, Пазарджик и други. Част от българите гъркомани остават в Алистрат.[21]
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Алистрат е смесено българо-бежанско село с 242 бежански семейства с 978 души.[22]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Орта баир[23][24] | Όρτά Μπαΐρι | Месолофос | Μεσόλοφος[25] | възвишение в Сминица на СЗ от Алистрат[23] |
| Багрема[23][26] | Μπαγρέμι | Вамени Корифи | Βαμμένη Κορυφή[25] | заоблена височинка и ниви[26] на И от Алистрат;[23] от багрѐм, багрѐн, „акация с лилави цветове“, от корен багра, крайното а е член[26] |
| Пороя[23] | Πορόγια | Кафатигион | Καταφύγιον[25] | поройно дере на И от Алистрат[23] |
| Дерин[23] | Ντερίν | Ватирема | Βαθύρεμα[25] | река на З от Алистрат;[23] от турското derin, „дълбок“[27] |
| Батаци[23] | Μπατάκια | Ласпес | Λάσπες[25] | местност на Ю от Алистрат[23] |
| Чувал река[24] | Τσαβαρντέκα | Милометра | Μυλόπετρα[25] | река на С от Алистрат (Куру чай)[24] |
| Позен[23] | Πόζεν | Кремасто | Κρεμαστό[25] | възвишение на ЮИ от Алистрат (274 m)[23][24] |
| Буюк баир[23] | Μπουγούκ Μπαΐρ | Мегас Лофос | Μέγας Λόφος[25] | възвишение на ЮИ от Алистрат[23] |
| Ташлък[23][24] | Τασλίκι | Петротопос | Πετρότοπος[25] | възвишение на Ю от Алистрат (193 m)[24] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Гъркоманската паланка дава няколко дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век: Георги Кутлев, Константин Цимбов и други. Никола Николиев (? – 1904), пък е български революционер, серски войвода на ВМОРО. Тома Ванджел (1836 - 1906) е сръбски търговец и благотворител. Виден алистратчанин е Николаос Цимбас (1904 - 1978), лекар и политик, депутат.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Сайт за Алистрат Архив на оригинала от 2008-04-02 в Wayback Machine.
- ((el)) ((en)) Пещерата на Алистрат Архив на оригинала от 2000-03-03 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 69.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Αθανασιάδης, Γιάννης. Ελληνικοί Μακεδονικοί Σύλλογοι στα ντόπια χωριά της Ανατολικής Μακεδονίας(1870-1913). Φιλεκπαιδευτικοί Σύλλογοι και Αδελφότητες στους καζάδες Δράμας, Ζίχνης και Νευροκοπίου (1870-1913) // Yauna Takabara. Посетен на 26 ноември 2013 г.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
- ↑ а б в г д Δήμος Αλιστράτης, архив на оригинала от 9 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121209141232/http://clubs.pathfinder.gr/idonida_gi/1151829, посетен на 12 февруари 2013
- ↑ Μακεδονία: Η Ελληνική παιδεία στην Αλιστράτη την περίοδο της Τουρκοκρατίας. // Yauna Takabara.
- ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014.
- ↑ Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144-145.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 2.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 29.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.23.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 196.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 17.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 111.
| ||||||||||||||||||||||||
