Направо към съдържанието

SM-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
SM-1
RIM-66 Standard MR, RIM-67 Standard ER
Изстрелване на SM-1MR от разрушителя „Самсон“ около Пуерто Рико, 1982 г.
Обща информация
ВидЗенитна управляема ракета среден и голям обсег на действие
История на производство и служба
Създаване1964 г. – 1967 г.
ПроизводителGeneral Dynamics;
От 1990-те: Raytheon,
Производство1967 – 1985 г.
На въоръжение1967 г. – понастоящем
На служба при САЩ
 Австралия
 Бахрейн
 Германия
 Гърция
 Египет
 Испания
 Италия
 Нидерландия
 Полша
 Република Китай
 Турция
 Франция
 Чили
 Япония
Произведени бр.~12000
ВариантиRIM-66A
RIM-66B
RIM-66E
RIM-67A
AGM-78 Standard ARM
RGM-66D Standard ARM
AIM-97 Seekbat
Габаритни характеристики
Маса562 кг[~ 1]
Дължина4,47 м
Диаметър0,34 м
Технически характеристики
Бойна главаОсколочно-фугасна, прътна
Взривна мощност62 кг; порязяващи елементи: до 28 кг
Брой бойни глави1
Обсег2,8 – 32 км
Скорост>2 М
Височина0,05 – 19,8 км
ПлатформаНадводни кораби

RIM-66/RIM-67 SM-1 (съкр. от на английски: Standard Missile 1 или „Standard-1“) са американски зенитни управляеми ракети (ЗУР) със среден и голям обсег на действие, разработени за замяна на ЗУР RIM-24 Tartar и RIM-2 Terrier в корабните зенитно-ракетни комплекси. От предшествениците си ЗУР „Стандарт-1“ се отличават с използването на твърдотелна електроника, електрическо задвижване на рулите на ракетата и с наличието на акумулаторна батерия като източник на бордово захранване. Част от семейството ЗУР „Стандарт“; явяват се базови за цялото семейство.

Разработката на ракетите започва през 1964 г. Производството на ракетите „Стандарт-1“, започва през 1967 г. и продължаващо в течение на 20 години, приключва през 1985 г. По-късно, през 1990-те г., производството им е възобновено, поради това, че ракетите остават на въоръжение у много от съюзниците на САЩ в НАТО, през 2000-те години компанията „Ритеон“ продължава да осъществява техническата поддръжка на експлоатацията на тези ракети.

ЗУР със средна далечина се обозначават като „Standard-1MR“ (SM-1MR, от на английски: Medium Range – „среден обсег“), в съответствие със системата за обозначаване на американските ракети от 1963 г. те имат индекс RIM-66 (с литера A, B или E като суфикс), а ЗУР с голям обсег – „Standard-1ER“ (SM-1ER, от на английски: Extended Range – „увеличен обсег“), а индексът е RIM-67A

История

[редактиране | редактиране на кода]

Формално, концепцията за ЗУР „Стандарт“ е предложена от SMSPO (на английски: Surface Missile System Project Office) през октомври 1963 г.[1] за замяна на ракетата със среден радиус на действие „Териер“ и с близък радиус на действие „Тартар“, разработени още през 1950-те, с единна съвременна ракета. За сметка на използването на един комплекс вместо два се предполага съществено да се съкратят стойността на обслужване и да се опрости снабдяването с резервни части и логистичното подсигуряване на системата. Ракетата се предполага да се използва със съществуващите системи за управление на огъня и пускови установки, без да има необходимост от коренна модернизация на съществуващите кораби.

Закупките започват през 1967 финансова година и към края на производството на ракетите през 1985 финансова година са произведени около 12 хил. ракети от модификациите SM-1MR и SM-1ER, както за ВМС на САЩ, така и за чуждестранните партньори (700 ракети през 1984 финансова година и още 600 през 1985). Обаче нуждите на чуждестранните партньори, карат „Хюз“ да възобнови производството на SM-1: 171 ЗУР през 1990 фин. г., 242 през 1991, 153 ракети за 1992/1993 г.[1]

Решението за спирането на производството на SM-1 може да е една от причините за отмяна на строителството на втората двойка френски разрушители от типа „Касар“ в края на 1980-те години, които трябва да бъдат въоръжени с тези ракети.[1]

Предложенията за замяна на SM-1 на американските фрегати с адаптирана версия на SM-2 не намират поддръжка във ВМС на САЩ.[1], и пусковите им установки са демонтирани от корабите през 1990-те.

Задействани структури

[редактиране | редактиране на кода]

В разработката и производството на ракетните комплекси SM-1 и съпътстващото оборудване са задействани следните структури:[2]

Standard Missile Type I MR (среден обсег)

Доставчици от първи ранг (държавен сектор)
  • Набор метални детайли за бойната част и двигателя, разработка на транспортния контейнер, товаро-разтоварното оборудване – Луисвилски оръжеен завод на ВМС на САЩ (Naval Ordnance Station Louisville) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ, Луисвил, Кентъки;
  • Разработка на взривателя и предпазния механизъм / превключвател на взривателя в бойно положение – Изследователски център за надводни въоръжения в Корона (Naval Surface Warfare Center Corona) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ в Корона, Ривърсайд, Калифорния;
  • Разработка на бордовата телеметрична апаратура – Индианаполиски изследователски център по авионика на ВМС на САЩ (Naval Air Warfare Center, Indianapolis) в Индианаполис, Индиана.
Доставчици от първи ранг (частен сектор)

Standard Missile Type I ER (голям обсег)

Доставчици от първи ранг (държавен сектор)
  • Набор метални детайли за бойната част и двигателя, разработка на транспортния контейнер, товаро-разтоварното оборудване – Луисвилски оръжеен завод на ВМС на САЩ (Naval Ordnance Station Louisville) на Главното управление по въоръженията на ВМС на САЩ, Луисвил, Кентъки
  • Ракетно гориво, снаряжаване на ракетните двигатели на ускорителната и маршевата степени – Индианхедски завод за боеприпаси на ВМС на САЩ, Индиан Хед, Мериленд.
подизпълнители (държавен сектор)
  • Разработка на бордовата телеметрична апаратура – Изследователски център по авионика на ВМС на САЩ в Индианаполис, Индиана.
Доставчици от първи ранг (частен сектор)
  • Разработка и изпитания на системата за насочване на ракетите, системата за управление на ракетното въоръжение, корпуса на ракетите, производство на бойните части, контролно-тестовото оборудване – General Dynamics Corp., Pomona Division, Помона, Калифорния;
  • Системен инженеринг, разработка на техническата документация – Vitro Corporation, Vitro Laboratory, Силвър Спринг, Мериленд;
  • Ускорител и маршев ракетни двигатели – Cameron Iron Works, Хюстън, Тексас; Atlantic Research Corp., Александрия, Вирджиния;
  • Радиолокационна станция за насочване на ракетите – Sperry Rand Corp., Sperry-Gyroscope Division, Грейт Нек, Лонг Айлънд, Ню Йорк;
  • Бордов аналогов изчислител на ракетата – Sperry Rand, Ford Instrument Division, Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк;
  • Прибори за управления на огъня – Western Electric Co., Ню Йорк;
  • Въртящ модул за Mk 13, силови устройства на пусковата установка – Northern Ordnance, Inc., Минеаполис, Минесота;
  • Набор металлически детайли за бойната част – G. W. Galloway, Co., Болдуин Парк, Калифорния;
  • Бордова телеметрична апаратура – Aircraft Armaments Inc., Кокисвил, Мериленд.

Модификации

[редактиране | редактиране на кода]

В семейството на „Стандарт“ от самото начало присътстват две основни линии: ракетите RIM-66 SM-1MR (със среден радиус на действие), предназначени за замяната на RIM-24 „Terrier“ и ракетите RIM-67 SM-1ER (с голям радиус на действие), предназначени за замяната на RIM-2 „Terrier“. Двата типа ракети са адаптирани към различните системи за управление и различните пускови установки.

След началото на разработката на системата AEGIS става ясно, че обикновените ракети SM-1MR не са съвместими с нейното автоматизирано управление на огъня. В същото време, множество от корабите на ВМФ на САЩ продължават да използват системата за управление на огъня „Тартар“. В резултат, новите създавани ракети през 1980-те обикновено са произвеждани в две модификации – една за СУО AEGIS, другата за СУО „Тартар“

Обозначението SM-1 и SM-2 се използва както за RIM-66 така и за RIM-67. Ракетите от семейството SM-1 (ракетите от първите произведени серии) изискват подсветка на целта с радар по цялото протежение на полета, от пуска до поразяването на целта.

Ракетите SM-2 има инерционен/коректируем автопилот, и се нуждаят от подсветка на целта само в последния стадий на полета.

Модификации на RIM-66 „Standard“

[редактиране | редактиране на кода]

Цялото семейство RIM-66 SM-1MR е създавано за замяна на ЗРК RIM-24 „Tartar“ с използването на неговите системи за управление на огъня и пускови комплекси. Впоследствие, след появата на системата AEGIS и установките за вертикален пуск са разработени ред модификации, адаптирани за новите комплекси.

SM-1MR

[редактиране | редактиране на кода]
  • RIM-66A – базова версия на ракетата със среден радиус на действие. Появява се през 1967 г. Заимства много елементи от последните модификации на RIM-24, в т.ч. двигателя и 62-килограмовата прътна бойна част. Произвежда се в няколко последователно подобряващи се модификации (Block I, Block II, Block III и Block VI), отличаващи се основно по чувствителността на ГСН, устойчивостта към радиосмущения.
  • RIM-66B – изначално се обозначава като RIM-66A Block V, но според разгръщането на работите над тази модификация обемът изменения нараства толкова, че в крайна сметка тя е обозначена като напълно нова версия на ракетата. На ракетата е монтирана нова подобрена ГСН и по-мощен двурежимен ракетен двигател (Dual-thrust) Aerojet Mk 56. Прътната бойна част е заменена с осколочно-фугасна. Радиуса на действие нараства до 46 км.
  • RIM-66E – последната версия, обозначаваща се като SM-1. Разработена е след версиите С и D, обозначавани като SM-2, и заимства от тях ред елементи – в т.ч. моноимпулсната ГСН и новата бойна глава. Предназначена е основно за експорт в страните, които не са способни да си позволят покупката на по-скъпите SM-2.

SM-2MR

[редактиране | редактиране на кода]

Виж: SM-2#SM-2MR

Модификации на RIM-67 „Standard“ SM-1ER

[редактиране | редактиране на кода]

Семейството RIM-67 SM-1ER (Extended Range) представлява серия далекобойни ракети за замяна на ЗРК RIM-2 „Terrier“ и RIM-8 „Talos“. Използва пусковите комплекси и СУО на ЗРК „Териер“. Предполагала се модификация към системата AEGIS, но тя така и не е създадена, вместо нея е разработена, фактически, напълно новата серия ракети RIM-156.

SM-1ER

[редактиране | редактиране на кода]
  • RIM-67A – първата ракета с далечен на радиус на действие в семейството на „Стандарт“. Тя е практически идентична с RIM-66A, с изключение на двигателната установка: има маршев двигател Atlantic Research Corp. MK 30 и стартов ускорител Hercules MK 12. Има радиус на действие до 65 км.

SM-2ER

[редактиране | редактиране на кода]

Виж: SM-2#SM-2ER

Модификации за удари по наземни цели

[редактиране | редактиране на кода]

Всички модификации SM-1 могат да се използват за стрелба по надводни цели в пределите на радиохоризонта на кораба. В същото време, ред модификации на SM-1 са специално разработени за използване срещу наземни/надводни обекти зад хоризонта.

  • RGM-66D SSM-ARM (Surface-to-Surface Missile/Anti-Radiation Missile) – стандартната ракета RIM-66B носи вместо полуактивен пасивен блок за самонасочване, аналогичен на използвания в противорадиолокационната ракета AGM-78 Standard ARM. Тази модификация може да се използва по наземните радиолокационни станции на противника или по военни кораби с включени радиолокационни установки. Ракетата може да „запомня“ точката на разположение на целта и да я поразява даже ако радарът се изключи. Радиусът на действие по балистична траектория съставлява около 60 км.
  • RGM-66E – версия на ракетата RGM-66D, разработена за пускане от пусковите установки на противолодъчния комплекс RUR-5 ASROC. Ракетата се намира в килийката на пусковата установка вместо обичайната противолодъчна ракета-торпедо.
  • RGM-66F – разработвана версия на ракетата, с активна глава за самонасочване. Предназначена е за задхоризонтно използване против военните кораби на противника. Първата (и единствена) специализирана свръхзвукова ПКР на ВМФ на САЩ преминава изпитания през 1973 г. Не е приета на въоръжение поради появата на ПКР AGM-84 Harpoon, обладаваща значително по-голяма далечина и способна да лети на свръхмалки височини, оставайки незабелязана от радарите на противника до атаката.[~ 2]

Тактико-технически характеристики на отделните модификации

[редактиране | редактиране на кода]
Ракета SM-1MR SM-1ER
Вариант block I block II block III block IV block V block VI block VI A block VI B
Обозначение RIM-66A RIM-66B RIM-66E-1 RIM-66E-3 RIM-66E-7 RIM-66E-8 RIM-66E-5 RIM-66E-6 RIM-67A
Начало на експлоатацията 1967 1968 1969 1983 1968
Зона на
поражение 		по далечина, км 2,8 – 32[3] 3 – 46 6,5 – 65 (до 74)
по височина, м 50 – 19800 15 – 24400 15 – 24400
Дължина на ракетата, м 4,47 4,72 7,98
Диаметър
на ракета/ускорител, м 		0,34 0,34/0,45
Размах на крилата, м 0,61 0,61
Размах на рулите
на ракета/ускорител, м 		1,07 1,07/1,57
Стартова маса, кг 562[3] 630[3] 624[4][5] (499[6]) 625,5[7] 1340
Скорост на полета >2 М (3,5) 2,5 М
Бойна част Тип Mk 51
прътна (400 бр.)		 Mk 90
осколочно-фугасна		 Mk 51[8]
прътна		 Mk 115
осколочно-фугасна		 Mk 115
осколочно-фугасна		 Mk 51
прътна
Маса БЧ/ВВ 62/30 62/30 /29[9] 62
ПИМ Mk 17 Mk 17 Mk 76 Mk 76 Mk 17
Взривател Mk 45 Mod 0/3 Motorola Mk 45 mod4 Mk 45 mod6 Mk 45 mod7
Глава за самонасочване ПРЛ ГСН
с конично сканиране		 ПРЛ ГСН
с плоско сканиране		 моноимпулсна
ПРЛ ГСН
Автопилот Mk1 с аналогова ЕИМ с цифрова ЕИМ
Маршев
РДТГ 		Тип двурежимен еднорежимен
Модел Aerojet Mk27
(от RIM-24)		 Aerojet Mk56 mod 1 Aerojet Mk56 Atlantic Research Mk30 mod 1
(от RIM-2)
Диаметър×Дължина, м 0,34×2,75
Пълна/суха маса (гориво), кг 411/ (309[9])
Тяга, кН 3,64
Специфичен импулс, секунди 240 – 250
Време на работата, с
Състав на горивото HTPB (Hydroxyl-terminated polybutadiene) + Al + NH4ClO4
Стартов РДТГ няма Hercules Mk12 (от RIM-2)
Стойност на ракетата $495 000[1] $601 500[1]
Произведени ракети 1194[10] 1665[10] 2141[1]

Експлоатанти и носители

[редактиране | редактиране на кода]

Снети от въоръжение

[редактиране | редактиране на кода]
  •  САЩ:
    • Фрегати тип „Оливър Хазард Пери“
    • Разрушители тип „Форест Шърман“ – 4 разрушителя постройка 1956 – 1959 г., в периода 1965 – 1968 г. преминават модернизация получават ЗРК „Тартар“ (в едноканалния му вариант) и ЗУР SM-1MR, списани в периода 1982 – 1983 г.
    • Разрушители тип „Кунц“ – 10 кораба в строй от 1959 – 1961 г. със ЗРК „Териер“, SM-1ER получават в хода на модернизация в периода 1970 – 1977 г., в края на 1970-те – началото на 1980-те години в рамките на реализацията на програмата NTU получават SM-2ER, списани в периода 1989 – 1992 г.
    • Разрушители тип „Чарлз Ф. Адамс“ – 23 кораба в строй 1960 – 1964 г. със ЗРК „Тартар“ (14 кораба с ПУ Mk 11, останалите с Mk 13), по-късно модернизирани за SM-1MR, списани в периода 1989 – 1993 г.
      •  Гърция – 4 разрушителя от типа „Чарлз Ф. Адамс“ списани от САЩ, модернизирани за SM-1MR (RIM-66E-5[~ 3]) и предадени на Гърция в периода 1990 – 1994 г., където служат до 2002 – 2004 г.
    • Атомен ракетен крайцер „Лонг Бийч“ (USS Long Beach (CGN-9[~ 4])) – в строй от 1961 до 1994 г.
    • Ракетни крайцери тип „Лийхи“‎ – 9 кораба 1962 – 1964 г. постройка, SM-1ER получават в хода на модернизация 1966 – 1968 г., от 1985 е заменена със ЗУР SM-2, списани в периода 1993 – 1995 г.
    • Атомен ракетен крайцер „Бейнбридж“ (USS Bainbridge (CGN-25)) – 1962 г. постройка, SM-1ER получава в хода на модернизация 1974 – 1976 г., в периода 1983 – 1985 заменени със ЗУР SM-2, списан през 1996 г.
    • Ракетни крайцери тип „Белнап“‎ – 9 кораба 1964 – 1967 г. постройка, SM-1ER получават в хода на модернизация от началото на 1980-те г., в края на 1980-те – началото на 1990-те, в хода на модернизация по програмата NTU получават възможност да използват ЗУР SM-2ER, списани в периода 1993 – 1995 г.
    • Атомен ракетен крайцер „Трукстън“ (USS Truxtun (CGN-35) – до 1975 г. – атомна фрегата) – в строй от 1967 до 1995 г. (SM-1ER)
    • Фрегати тип „Брук“ – 6 кораба в строй от 1966 – 1967 г. със ЗРК „Тартар“, в периода 1972 – 1973 г. модернизирани за SM-1MR, списани в периода 1988 – 1989 г., от 1989 по 1993 г. 2 фрегати влизат в състава на ВМС на Пакистан
    • Ракетни крайцери тип „Калифорния“ – 2 крайцера 1974 – 1975 г. постройка, списани през 1999 г.
    • Ракетни крайцери тип „Вирджиния“ – 4 крайцера 1976 – 1980 г. постройка, от 1984 г. по програмата „Нова заплаха“ (NTU) модернизирани за замяна на SM-1 със SM-2, корабите са списани в периода 1994 – 1998 г.
    • Разрушители тип „Кид“ – 4 кораба в строй от 1981 – 1982 г., с възможност да използват, както SM-1MR, така и SM-2MR (RIM-66D, по други данни само SM-1MR), в периода 1988 – 1990 г. модернизирани за SM-2ER (RIM-156H), списани през 1998 г. и в средата на 2000-те продадени и предани на Тайван
  •  Австралия:
    • Фрегати тип „Аделаида“ (модификация на „Оливър Хазард Пери“) – 2 от 4 кораба американска постройка 1981 – 1984 г. и още 2 кораба австралийска постройка 1992 – 1993 г., от 2004 г. преминават модернизация за SM-2 (до това използват RIM-66E), пуск на SM-2 от първата модернизирана фрегата е през януари 2010 г.[11], по състояние към 2011 г. всичките 4 останали фрегати имат SM-2MR[12]
    • Разрушители тип „Пърт“ (модификация на „Чарлз Ф. Адамс“) – 3 кораба американска постройка 1965 – 1967 г., модернизирани за SM-1MR (RIM-66A/B) в периода 1974 – 1979 г., в периода 1985 – 1990 г. модернизирани за SM-1MR block VIA (RIM-66E-5), списани в периода 1999 – 2001, потопени
  •  Германия:
    • Разрушители тип „Лютенс“ (тип 103, модификация на „Чарлз Ф. Адамс“) – 3 кораба американска постройка 1969 – 1970 г. със ЗРК „Териер“, в периода 1976 – 1980 г. модернизирани по проекта 103A за SM-1MR (RIM-66A/B, по други данни – за SM-2MR block I (RIM-66D)), в периода 1982 – 1986 г. преминават модернизация по проекта 103B за SM-1MR (RIM-66E), списани в периода 1998 – 2003 г.
  •  Нидерландия:

Перспективи

[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. на срещата на Международната група на ползватели на ракетите „Стандарт“ ISMUG (на английски: International STANDARD Missile Users Group) представители на ВМФ на САЩ обявяват за край на поддръжката на ЗУР „Стандарт-1“ през 2020 г. и приканват собствениците на такива ракети да започнат планирането за замяна на SM-1 на тези кораби, които ще бъдат оставени в състава на флота след указаната дата.[13]

Като възможна замяна се предлага да се разгледа ЗУР SM-2 във варианта Block IIIA. По данни на компанията „Raytheon“. За това, да може да се осигури безопасно използване на ракетите SM-2 от ПУ Mk 13 са необходими две изменения в конструкцията на ЗРК и двете изменения носят незначителен характер. Така, не са необходими доработки нито на пусковата установка, нито на носителя, радиолокационните станции за насочване на ракетите (от типовете SPG-51, STIR 180, STIR 240), които по принцип също не трябва да се модернизират или заменят. Измененията касаят устройствата за непрекъснато излъчване за подсветка на целите, в частта добавяне в състава им на допълнителни апаратни средства и програми, необходими за инициализация, осъществяване на пуска и управление на ЗУР от типа SM-2. Също на известна доработка трябва да бъде подложена и системата за бойно управление, за да може да се отчете значително нарастналата при SM-2 в сравнение със SM-1 зона на поразяване на целите.[13]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Данните са представени за SM-1MR, block I
  2. ↑ Противокорабните версии на SM-1 се изстрелват по балистична траектория в района на целта и лесно се засичат от радарите на противника.
  3. ↑ До това, в процеса на службата във ВМС на САЩ корабите са модернизирани отначало за SM-1MR (RIM-66A/B), а по-късно за SM-2MR block I (RIM-66D).
  4. ↑ Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж Friedman 1997, с. 416.
  2. ↑ Statement of Rear. Adm. William I. Martin, Acting Deputy Chief of Naval Operations (Air). ((en)) / Hearings on Military Posture, and H.R. 4016: Hearings before the Committee on Armed Services, 89th Congress, 1st Session. – Washington, D.C.: U.S. Government Printing Office, 1965. – P.909 – 910 – 1556 p.
  3. ↑ а б в Friedman 1997, с. 414.
  4. ↑ Сайт NSNLookup. Посетен на 7 ноември 2012. (на английски)
  5. ↑ 1410-01-306-0434 - GUIDED MISSILE,INTERCEPT-AERIAL - 1410013060434,013060434,RIM-7M H-BUILD,917AS9001-2,1410-PV72 // Посетен на 2021-12-07. (на английски)
  6. ↑ U.S. Navy Standard Missile Family // The Big Book of Warfare and other stuff. Сайт „Alternate Wars“. Архивиран от оригинала на 2012-12-02. Посетен на 30 октомври 2012. (на английски)
  7. ↑ 283 януари 1410 – 8243 (RIM-66E-6, 5246986 – 16, 01-283-8243) Guided Missile, Intercept-Aerial // Сайт NSNLookup. Посетен на 7 ноември 2012. (на английски)
  8. ↑ Alvaro Mora Pardo. Fragatas clase „Karel Doorman“ y „Jacob Van Heemskerck“ de la Armada de Chile // Saorbats.com.ar, 8 януари 2008. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2012. Посетен на 31 октомври 2012. (на испански)
  9. ↑ а б 1410-01-326-7778 (5246986 – 25, RIM-66E-7) Data // Сайт NSN Lookup. Посетен на 7 ноември 2012. (на английски)
  10. ↑ а б Friedman 1997, с. 415.
  11. ↑ John Eagles. Royal Australian Navy Test-Fires Raytheon Standard Missile-2 // Оф. сайт Raytheon, 18 януари 2010. Архивиран от оригинала на 3 декември 2012. Посетен на 2 ноември 2012. (на английски)
  12. ↑ Military Balance 2011 , с. 224.
  13. ↑ а б Cassard class guided-missile destroyers (DDG) // Сайт „Navy Recognition“. Архивиран от оригинала на 2022-06-17. Посетен на 31 октомври 2012. (на английски)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SM-1 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=SM-1&oldid=12398934“.