Направо към съдържанието

Трукстън (атомен крайцер, 1964)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Трукстън“
Ракетният крайцер „Трукстън“
Емблема
Флаг САЩ
Клас и типАтомен ракетен крайцер
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън, САЩ
Служба
Заложен17 юни 1963 г.
Спуснат на вода19 декември 1964 г.
Влиза в строй27 май 1967 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 16 април 1999 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номерНомер на борда:
DLGN-35;
CGN-35
(от 30 юни 1975 г.)
ПозивнаNTYL
Водоизместимост8149 t (стандартна);
8927 t (пълна)
Дължина172,0 m
Дължина по водолинията
164,6 m
Ширина17,6 m
Газене6 m
Задвижване2 ядрени реактора D2G;
2 парни турбини General Electric
Мощност60 000 к.с. (44,0 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост30 възела
(55,56 km/h)
Далечина на
плаване
неограничена
Екипаж490 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
AN/SPS-10;[1]
AN/SPS-40;[1]
AN/SPS-48;[1]
2 × AN/SPG-55[1][2][1][3]
Хидроакустическа
система (ХАС)

AN/SQS-26[1][3]
Девиз„Ars navigandi – Fidelitas – Imperium“: „Умела навигация – Верност – Сила“
Кръстен в чест накомодор Томас Трукстън
Въоръжение
Артилерия1x1 127 mm
до 1980: 2×2 76,2 mm
Зенитна артилерияот 1980: 2×6 20 mm АУ Mark 15 Phalanx CIWS
Ракетно
въоръжение
1x2 ПУ за ЗРК Териер
от 1980: ПУ за ПКР Харпун
Противолодъчно
въоръжение

1x8 ПУ за ASROC
Торпедно
въоръжение

2x3 324 mm ТА[~ 1]
ХеликоптериБПЛА DASH;
от 1971: SH-2 Seasprite
„Трукстън“ в Общомедия

„Трукстън“ (на английски: USS Truxtun (DLGN-35/CGN-35[~ 2])) е атомен ракетен крайцер на ВМС на САЩ. Той е атомният аналог на ракетните крайцери от типа „Белнап“. До 1975 г. се класифицира като атомна фрегата (атомен ракетен лидер – Destroyer Leader Guided Nuclear). Основната задача на кораба се състои в осигуряването на ПВО и ПЛО на авионосните съединения. Построен е специално за взаимодействие с атомния самолетоносачUSS Enterprise (CVN-65)“ („Ентърпрайз“).

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

Третият по ред атомен крайцер с УРО на ВМС на САЩ „Трукстън“ (USS Truxtun, CGN-35) е заложен на 17 юни 1963 г. в корабостроителницата New York Shipbuilding Corporation в Камдън, щата Ню Джърси.

Корабът носи името си в чест на комодора от ВМС на САЩ Томас Трукстън.

Спуснат е на вода на 19 декември 1964 г. („кръстници“ на кораба стават мисис Кирби Тепан и мисис Скот Умстед), влиза в строй на 27 май 1967 г. (първи командир – капитан 1 ранг Дейвид Уорк). Първоначално е класифициран като атомен ракетен лидер (англ. „destroyer leader“), през 1975 г. е прекласифициран на атомен крайцер с УРО.

С водоизместимост малко над 8500 тона, „Трукстън“ става най-малкият кораб с атомна енергетична установка в историята на ВМС на САЩ.

Конструктивно крайцерът (първоначално класифициран като ракетен лидер на разрушители – DLGN) „Трукстън“ повтаря проекта на крайцерите от типа „Белнап“, снабдени с паротурбинна съдова енергетична установка. За разлика от последните, на крайцера „Трукстън“ са поставени 2 атомни реактора от типа D2G на фирматаДженерал Илектрик“. Аналогични реактори се поставят на крайцерите от типовете „Бейнбридж“, „Вирджиния“ и „Калифорния“. Поставянето на ЕУ от нов тип води до изменения в размерите му – атомният крайцер (към момента на проектирането и строежа – ракетен лидер на разрушители) става с 5,2 м по-дълъг и с 0,91 м по-широк от своите събратя от типа „Белнап“. Газенето му също расте с 0,61 м, а водоизместимостта с 1200 тона.

Ракетният лидер „Трукстън“ (DLGN-35) влиза в строй с въоръжение, състоящо се от 127-мм артилерийска установка Mark 42 в носовата част, на квартердека се намира ракетна пускова установка Mk 10 за ракетите RIM-2 Terrier (впоследствие системата Terrier е заменена с по-съвременните ракети RIM-67A Standard).

Артилерийското въоръжение се допълва от две сдвоени 76-мм оръдия, през 1980 г. заменени с ПУ за ПКРХарпун“. Противолодъчното въоръжение изначално предвижда използването на безпилотния летателен апарат DASH, но през 1971 г. хангарът е приспособен за базиране на вертолети SH-2 Seasprite.

В средата на 1980-те години крайцера преминава модернизация, в хода на която са поставени две нови АУ Mark 15 Phalanx CIWS и ново електронно-изчислително оборудване.

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй, привеждат се по справочника на Conway.
  2. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
  1. а б в г д е Blackman, Raymond V. B. Jane's Fighting Ships (1970/71) p.428
  2. Polmar, Norman "The U.S. Navy: Shipboard Radars" United States Naval Institute Proceedings December 1978 p.144
  3. а б Polmar, Norman "The U.S. Navy: Sonars, Part 1" United States Naval Institute Proceedings July 1981 p.119
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Truxtun (CGN-35) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​