3"/50 Mark 33
| 76-мм/50 артилерийска установка Mark 33 3"/50 Mark 33 | |
_c1954.jpg) | |
| История на производството | |
|---|---|
| Производител |  САЩ |
| Година на производство | 1945 г. |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  САЩ(1946 – 1990 г.)  Норвегия Испания |
| Войни и конфликти | Виетнамска война |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 76 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 4055[1] |
| Дължина на канала на ствола, mm | 3820/50 |
| Обем на камерата, dm³ | 3,56 |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 798[1] |
| Маса на снаряда, kg | 10,9 (AA VT Mark 31 Mod 1)[1] |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 823 |
| Принцип на зареждане | Унитарно зареждане револверен тип |
| Скорострелност, изстрела/минута | 45 – 50 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | Mark 33 |
| Обща маса на АУ, kg | 14 696[1] |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | −15°/+85° |
| Ъгъл на завъртане, ° | 360° |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 30 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 24 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 13 400 |
| Досегаемост по височина, m | 9300 |
76 мм артилерийска установка Mark 33 е американска двустволна корабна универсална артилерийска установка калибър 76 mm. Разработена е на основата на полуавтоматичното зенитно оръдие Mark 22 от времето на Втората световна война. Представлява две оръдия Mark 22, постановени на общ лафет.
На основата на оръдието Mark 22 е разработена също АУ Mark 27, модернизация на която е АУ Mark 33, и едностволната АУ Mark 34.
История
[редактиране | редактиране на кода]Към края на Втората световна война става очевидно, че 20-мм автомати „Ерликон“ и 40-мм автомати „Бофорс“ имат слаба ефективност против масови атаки по въздух, каквито са периода 1944 – 45 г. атаките на камикадзе. Оръдията калибър 127 мм позволяват ефективно да се унищожават атакуващите самолети, обаче са прекалено тежки и големи, за да може да се поставят в достатъчен брой. За решаването на този проблем следва по спешност да се разработи зенитна установка междинен калибър. Най-малкият калибър оръдия, способни да стрелят със снаряди с дистанционен взривател, по онова време е 76 мм. Това са стандартните оръдия Mark 22, които служат като главен калибър на ескортните разрушители и спомагателните кораби, строени в края на Втората световна война. Тези оръдия лесно се модернизират за воденето на автоматичен огън с помощта на автоматично зареждащо устройство. Прототипът на новата артилерийска установка е готов на 1 септември 1945 г.
Макар установката да не се използва през войната, тя е широко разпространена в американския флот от края на 1940-те до 1980-те години и се намира на въоръжение и до днес на корабите построени в САЩ, продадени на други страни, а също и на норвежките фрегати от типа „Осло“. Испанската фирма Fabrica de Artilleria, Sociedad Española de Construccion Naval произвежда тези установки по лиценз за испанския флот.
По размери новата сдвоена установка съответства на 40-мм автомат „Бофорс“, макар и да е по-тежка. При преоборудването на корабите една нова установка заменя три „Бофорса“.
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
- DiGiulian, Tony. 3"/50 (7.62 cm) Marks 2, 3, 5, 6 and 8 // 3 April 2020. Посетен на 7 December 2020.
- DiGiulian, Tony. 3"/50 (7.62 cm) Mark 10, 17, 18, 19, 20, 21 and 22 // 15 June 2016. Посетен на 7 December 2020.
- DiGiulian, Tony. 3"/50 (7.62 cm) Marks 27, 33 and 34 // 25 March 2019. Посетен на 7 December 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 3"/50 (7.62 cm) Marks 27, 33 and 34 ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно 3"/50 Mark 33
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 3"/50 Mark 33 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |