Направо към съдържанието

Виторио Венето (крайцер-вертолетоносач, 1967)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Виторио Венето“
Vittorio Veneto (550)
„Виторио Венето“ през 2001 г.
Флаг Италия
Клас и типКрайцер-вертолетоносач
Следващ типНяма
Предшестващ типКрайцери-вертолетоносачи тип „Андреа Дория“
ПроизводителNavalmeccanica в Кастеламаре ди Стабия, Италия[1]
Служба
Заложен10 юни 1965 г.
Спуснат на вода5 февруари 1967 г.[1]
Влиза в строй12 юли 1969 г.
Изведен от
експлоатация
29 юни 2006 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуванеТаранто
ИМО номерНомер на вимпела: C550;
Заводски номер:
639 (790)
Водоизместимост7500 t (стандартна);
8850 t (пълна)[1]
Дължина179,6 m
Дължина между перпендикулярите
170,6 m
Ширина19,42 m
Газене7,9 m
Задвижване2 парни турбини Tosi;
4 водотръбни котли Foster Wheeler
Мощност73 000 к.с. (54,4 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост30,5 възела[1]
(56,5 km/h)
Далечина на
плаване
6000 мили на ход 20 възела;
Запас гориво: 1200 t
Екипаж568 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
SPS-768, SPS-52C, SPN-748
Хидроакустическа
система (ХАС)
SQS-23G
ДевизVictoria nobis vita
(Ние живеем с побетата)
Кръстен в чест наВиторио Венето
Въоръжение
Артилерия8x1 76 mm[2]
Зенитна артилерия3x2 40 mm OTO Melara Dardo
(след модернизацията)
Ракетно
въоръжение
1x2 ПУ за ЗРК RIM-2 Terrier;[2]
1x2 ПУ за SM-1
(след модернизацията);[2]
4x1 ПУ за ПРК Otomat-Teseo Mk.2
(след модернизацията)[2]
Противолодъчно
въоръжение
ПЛУР RUR-5 ASROC
Торпедно
въоръжение

2x3 324 mm ТА[2]
Хеликоптерихангар за 9 вертолета,
обикновено AB 212[2]
„Виторио Венето“ в Общомедия

Виторио Венето (на италиански: Vittorio Veneto) е крайцер-вертолетоносач на италианския флот. Предназначен е за противолодъчна и противовъздушна отбрана на корабните съединения.

Създаден е на основата на проекта „Андреа Дория“, явявайки се негова увеличена версия. До влизането в строй на самолетоносача „Джузепе Гарибалди“ е флагмански кораб на италианския флот.[2]

Планирано е и построяването на втори кораб от този тип, но неговото залагане така и не се състои.

Проектът „Виторио Венето“ се създава на основата на крайцерите-вертолетоносци от типа „Андреа Дория“. Опитът от тяхната експлоатация показва, че за ефективното откриване и унищожаване на подводни лодки, съставът на авиогрупата следва да се увеличи, както и да се осигурят по-удобни условия за обслужването на летателните апарати на борда. В съчетание с изискванията за повишаване на мореходността това води до създаването на увеличения вертолетоносач.

Проектът е подготвен през 1965 г., тогава се състои и залагането на крайцера. Планира се залагането, през 1967 г., на още един кораб по проекта „Виторио Венето“, но залагането на „Триест“ е отменено. Италианските моряци стигат до извода, че за ефективното изпълнение на поставените задачи състава на авиогрупата на крайцера все пак е недостатъчно.

Декорът на интериорите на крайцера „Виторио Венето“ е изпълнен Александра Василиевна Олсуфиева (Бузири-Вичи) (2/15 май 1906 (Флоренция) – 6 март 1989 (Рим)), живописец, скулптор, дизайнер, дъщеря на полковника, участник в Първата световна и гражданската войни, граф Василий Алексеевич Олсуфиев и Олга Павловна, графиня Шувалова (по баща).[3]

„Виторио Венето“, 1985 г.
  • Jane's Fighting Ships 2004 – 2005. Jane's Information Group, 2004, 947 с. ISBN 0-71062-623-1.
  • Editors: Gardiner, Robert; Chumbley, Stephen & Budzbon, Przemysław. Conway's All the World's Fighting Ships 1947-1995. Annapolis, Maryland, 1996, 675 с. ISBN 1-55750-132-7.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Витторио Венето (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​