ЗУР семейство „Стандарт“

Standard – семейство американски твърдогоривни зенитни управляеми ракети клас „кораб–въздух“, със среден и голям обхват на действие.

До 1992 г. основната компания разработваща ракетите е подразделението на компанията „Дженерал динамикс“ в Помона, след закупуването му от „Хюз“ работата по проекта се води от съвместно предприятие на „Хюз“ и „Ритеон“ – Standard Missile Company (SMCo). По-късно, компанията „Ритеон“ става собственик на концерна „Хюз“, ставайки по този начин, единственият им производител. По състояние към 2001 г. са произведени над 21 000 ракети от семейството на „Standard“ в различните им модификации.

Описание

Тези ракети са последващо развитие на зенитните ракетни комплекси RIM-24 Tartar и RIM-2 Terrier. Разработката на ЗУР започва през 1964 г. През 1967 г. е приета на въоръжение от ВМС на САЩ ракетата със средна далечина на действие SM-1MR (RIM-66A Standard), а през 1968 ЗУР с голяма далечина SM-1ER (RIM-67A Standard). ЗУР са предназначени за отбрана на корабите от удари по въздуха на средни (от 20 до 100 км) и големи (над 100 км) дистанции. На базата на тези ракети са създадени няколко модификации противокорабни (клас „кораб–кораб“) и противорадиолокационни („въздух–повърхност“) управляеми ракети със същото название. Производството на ракетите „Стандарт-1“ или „SМ-1“, започва през 1967 г. и продължава в течение на 20 години, до 1985.

На основата на ЗУР „Стандарт-1“ е разработено ново поколение ракети – „Стандарт-2“, за използване съвместно с БИУС „Аеджис“.

SM-1

Основна статия: SM-1

Поколението ракети SM-1 се състои от зенитната ракета със средна далечина RIM-66 SM-1MR (явяваща се развитие на RIM-24 „Tartar“) и далекобойната ракета RIM-67 SM-1ER (явяваща се развитие на RIM-2 „Terrier“). Ракетите от това поколение нямат автопилот, и се насочват към целта непрекъснато от момента на изстрелването; така, РЛС за целеуказание трябва да осъществява „подсветката“ на целта непрекъснато през цялото време, докато лети ракетата. Това съществено ограничава огневата производителност на зенитния комплекс и го прави по-уязвим за средствата на РЕБ.

RGM-66

Основна статия: SM-1#Модификации_за_удари_по_наземни_цели

Всички ракети от семейството „Стандарт“ имат ограничени възможности за използване против надводни кораби на противника. Също са създадени няколко специализирани противокорабни модификации, обозначени като RGM-66. Снабдени с пасивни глави за самонасочване, тези ракети се насочват по излъчването на работещите РЛС на корабите на противника или наземните радари; също е разработен (но не е приет на въоръжение) моделът RGM-66F с активна глава за самонасочване.

AGM-78 Standard ARM

Основна статия: AGM-78 Standard ARM

Авиационна противорадиолокационна ракета, разработена на базата на SM-1 за поразяване от голяма дистанция на радиолокаторите на противника. Разработена е за замяна на остарялата AGM-45 Shrike, имаща малък радиус на действие. Обладава способност да запомня положението на целта, и да поразява РЛС на противника даже в случай, че тя вече не работи. Снета е от въоръжение в края на 1980-те.

AIM-97 Seekbat

Основна статия: AIM-97 Seekbat

Неприета на въоръжение далекобойна ракета „въздух-въздух“, разработена на базата на AGM-78 Standard ARM. Предназначен е за въоръжение на изтребителите McDonnell Douglas F-15 Eagle; предполага се да се използва за унищожаване на скоростни прехващачи, като например МиГ-25. Трябва да има комбинирана полуактивна радиолокационна и инфрачервена глава за самонасочване; по ред причини (несвързани с ракетата) изпитанията ѝ са малоуспешни и ракетата не е приета на въоръжение.

SM-2

Основна статия: SM-2

Поколението ракети SM-2 се отличава от предходното с наличието на ракетите на инерционен автопилот. То се състои от ракетата със среден радиус на действие RIM-66 SM-2MR, далекобойната ракета RIM-67 SM-2ER и новата далекобойна ракета RIM-126 SM-2ER.

Главната разлика на поколението SM-2 се явява наличието на инерционен автопилот. Голяма част от пътя ракетата лети по програмирана траектория, и се нуждае от целеуказание само за точното самонасочване около целта. За сметка на това се появява възможност значително да се повиши огневата производителност на комплекса; ракетите се изстрелват в максимален темп по посока на целите, а РЛС за целеуказание се включват за няколко секунди само когато ракетата се оказва до целта. Модификацията на семейството SM-2, разработени за взаимодействие с БИУС „Аеджис“ имат двустранен канал за свръзка с кораба-носител, което позволява да се препрограмира автопилота в полет (например, ако целта рязко променя своя курс).

SM-3

Основна статия: SM-3

Поколението SM-3 е представено от специализираните противоракети RIM-161 SM-3, разработени за поразяване на балистични цели зад пределите на атмосферата (бойни блокове на балистични ракети и космически апарати на ниски орбити). За тяхното насочване се използва модифицирана БИУС „Аеджис“. Ракетите от това поколение използват за прихващането на космическите цели и балистичните ракети с малък и среден радиус на действие на произволен участък от тяхната траектория (при ускоряване, балистичния участък и на влизането в атмосферата) и са предназначени за отбраната на съединенията на флота или на наземни обекти от ограничено ракетно нападение. Комплексът SM-3 съставлява част от Националната Противоракетна Отбрана на САЩ.

SM-4 LASM

Основна статия: SM-4 LASM

Неприета на въоръжение версия на ракетата, създавана за обстрел на наземни цели. Обозначена като RGM-165 LASM (на английски: Land-Attack Standard Missile – Противоповърхностна Ракета Стандарт), ракетата трябва да носи утежнена бойна част и инерционно насочване, комбинирано с насочване по GPS. Флотът предполага да използва ракетата като замяна на тежката корабна артилерия, за бомбардировка на брега и поддръжка на действията на морската пехота, поразяване на укрепления, струпвания на войски на противника и позиции на отбраната. Макар изпитанията да преминават успешно, флотът се отказва от приемането на ракетата на въоръжение поради неспособността ѝ да поразява добре защитени или подвижни цели.

SM-5

Това е проект за зенитна ракета от ново поколение, с активна радиолокационна глава за самонасочване и възможност за външно целеуказание. По-късно е рестартиран като SM-6.

SM-6

Основна статия: SM-6

Поколението SM-6 представлява нова стъпка в развитието на ракетите от семейството на „Стандарт“, представен от новата далекобойна зенитна ракета RIM-174 SM-6 ERAM (на английски: Extended Range Active Missile – ракета с активно самонасочване, с увеличена далечина на полета. Основната разлика от предшестващите поколения се явява използването на активна радиолокационна глава за самонасочване, което позволява на ракетите SM-6 ефективно да поразяват цели без целеуказание от борда на кораба-носител. Това съществено повишава ефективността на използване по нисколетящи цели (скрити от радарите на кораба-носител зад хоризонта) и позволява да се поразяват цели по външно целеуказание (например, от борда на самолет за ДРЛО).

ТТХ

Система	SM-1 Medium Range	SM-1 Extended Range	SM-2 Medium Range	SM-2 Extended Range	SM-3	SM-6 ERAM
Вариант	RIM-66E	RIM-67A	RIM-66M	RIM-156A	RIM-161B	RIM-174
Дължина	4,41 м	7,90 м	4,72 м	6,55 м	6,60 м	6,55 м
Стартово тегло	630 кг	1340 кг	708 кг	1466 кг	1501 кг	1500 кг
Диаметър	0,34 м	0,34 м	0,34 м	0,53 м	0,34 м
Размах на крилата	1,08 м	1,60 м	1,08 м	1,08 м	1,57 м
Двигател	едностепенен ТГРД	двустепенен ТГРД	едностепенен ТГРД	двустепенен ТГРД	тристепенен ТГРД
Далечина на полета	45 км	65 км	167 км	240 км	500+ км	240 км
Височина на поразяване	24 км	24 км	24+ км	33 км	> 247 км	33 км
Скорост	М2+	М2+	М3,5	М3,5	9600 км/ч	М3,5
Система за управление	ПАРЛ	ПАРЛ, ИНС	ПАРЛ, ИНС, ИЧ	ПАРЛ, ИНС	ГНСС, ИНС, ИЧ	ИНС, АРЛ
Бойна част	62 кг Пръти	62 кг Пръти	113 кг Осколочна	113 кг Осколочна	LEAP (кинетичен прехващач)	кинетична или осколочна Mk 125
Пускова установка	Mk 13	Mk 10	Mk 13 / Mk 26 / Mk 41	Mk 41 (вертикална, Аеджис)	Mk 41	Mk 41
На въоръжение от,	1983	1969	1981	1998	Изпитания от 2004	Планира се от 2011 Изпитания от 2008
Стойност на единица	601 500 USD	409 000 USD	421 400 USD	k. A.	~990 000 USD

В таблицата не са включени ТТХ на ракетата AGM-78 Standard ARM, която също се отнася към семейството „Стандарт“, макар и да няма индекс SM., AGM-78 е противорадиолокационна ракета с въздушно базиране, с далечен обхват, използва се от американския военноморски флот и американските военновъздушни сили през войната във Виетнам.

Използване в бой

На 12 октомври 2016 г., американският разрушител USS DDG-87 „Мейсън“ изстрелва две ракети SM-2MR и една ESSM за отразяване на атака от противокорабни ракети, изстреляни от територията на Йемен.^[1]

Вижте също

Коментари

↑ Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

↑ news.usni.org

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно ЗУР семейство „Стандарт“

Рускоезични

ЗРК – США – Стандарт Архив на оригинала от 2009-05-01 в Wayback Machine. Сайт Энциклопедия Кораблей
ЗУР СЕМЕЙСТВА „STANDARD“ Сайт Вестник ПВО
Ваннах, Михаил. Потомки Тартара рвутся к небу // Компьютерра, 2008-06-09. Архивиран от оригинала на 2017-08-28. Посетен на 2012-11-01. (на руски)

На английски език

Raytheon’s Standard Missile Naval Defense Family (SM-1 to SM-6) // Defense Industry Daily, 4 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2012. Посетен на 30 октомври 2012. (на английски)
Страница The Standard Missile Family Оф. сайт Raytheon

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ЗУР семейства „Стандарт““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

[2] ws.usni.org

[~ 1]

[1]