Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране

USS Lake Champlain американски ракетен крайцер, създаден през 1987 г., снабден със системата „Аеджис“

Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране е комплекс от функционално свързани бойни и технически средства, поставен на кораб, осигуряващ решаването на задачите по борбата със средствата за въздушно-космическо нападение на противника.

История

Разработката на първите ЗРК с морско базиране започва да се осъществява в началото на 1940-те години. Първите от тях постъпват на въоръжение в американския ВМФ. Проблемът за защитата от въздушни нападения на бойните ескадри и авионосните съединения стои остро още от времето на Втората световна война когато самолетите носещи бомби и торпеда се проявяват като най-грозното оръжие против големите надводни кораби. С разработването на управляемите ракети се появява възможност да се построи пълноценна система за ПВО на корабите без да се прибягва към масирано авиационно прикритие с помощта на изтребители, което е напълно осъществимо в авионосните групи, но не е реализируемо за отделните кораби и неголемите ескадри.

Разработката на корабни зенитни ракетни комплекси за ВМС на САЩ започва в годините на Втората световна война. Още през 1944 г. започва малосерийното производство на зенитните управляеми ракети (ЗУР) KAN-1 с радиокомандна система за насочване, ограничено използвани в боевете за Окинава. В периода 1945 – 1947 г. компанията „Феърчайлд“ разработва зенитния комплекс XSAM-N-2, серийното производство на който започва през 1949 г. Въпреки това и тази система фактически си остава експериментална и за първия боен ЗРК на американския флот, по право, се счита комплекса „Териер“.

Към създаването на комплекса фирмата „Конвеър“ пристъпва през 1949 г. В качеството на способ за насочване на ракетите разработчиците избират метода на „три точки“, който изисква непрекъснато следене на ракетите и целта с лъча на РЛС. Ракетата е двуступенна, двигателите и на двете степени са твърдогоривни. Пусковата установка е сдвоена, релсов тип.

С появата на противокорабните ракети, развитието на ЗРК получава нов импулс. Унищожаването на носителите на тези ракети преди това те да осъществят пуск на своето оръжие е практически неразрешима задача, тъй като пускът на ЗУР може да стане на десетки и даже стотици километра от целта, а времето за реакция на ЗРК не е голямо. При това, скорострелните артилерийски зенитни системи основани на малокалибрени автоматични оръдия са неефективни на далечини над 2 – 4 км, те имат доста голямо разсейване на снарядите, скоростта на зенитните ракети (300 – 500 м/c) практически не оставя на артилерийските системи време за насочване на оръдията даже по единични цели. За това, практически единственият действен способ да се съхранят корабите става ракетното прихващане. Именно това и договорът за ПРО водят до това, че еволюцията на системите на ЗРК от чисто зенитни към универсални води до създаването на ЗРК с морско базиране „Аеджис“, която според някои оценки (със ЗУР тип SM-6) е способен да се бори с всички класове въздушни цели, включая балистичните.

Класификация

Според далечина на стрелбата

• За близко действие
• С малък обхват
• Със среден обхват
• С голям обхват

Според способа за насочване

• С радиокомандно управление на ракетата
• С насочване на ракетата по радиолъч (с подсветка на целта) – полуактивна ГСН
• Със самонасочване на ракетата – активна ГСН

Състав

В състава на ЗРК в общия случай влизат

• средствата за разузнаване на въздушния противник
• средствата за автоматично съпровождане на въздушната цел (може да се намира на самата ракета)
• пускова установка за зенитни управляеми ракети (ЗУР)
• средства за управление на ракетата (може да се намира на самата ракета – при самонасочване)
• средства за автоматично съпровождане на ракетата (за самонасочващите се ракети не е необходима)
• зенитни управляеми ракети
• средства за транспортиране на ЗУР и зареждането им на пусковата установка
• средства за функционален контрол на оборудването

Способи и методи за насочване на ЗУР

Способи за насочване

1. Телеуправление първи род — Станцията за съпровождане на целите се намира на земята — Летящата ЗУР се съпровожда от станция за визиране на ракетата — Необходимият маньовър се изчислява от наземен изчислително-решаващ прибор — На ракетата се предават команди за управление, които се преобразуват от автопилот в управляващи сигнали за рулите

2. Телеуправление втори род — Станцията за съпровождане на целите се намира на борда на ЗУР и координатите на целта относително ракетата се предават на земята — Летящата ЗУР се съпровожда от станция за визиране на ракетата — Необходимият маньовър се изчислява от наземен изчислително-решаващ прибор — На ракетата се предават команди за управление, които се преобразуват от автопилот в управляващи сигнали за рулите

3. Теленасочване по лъч — Станцията за съпровождане на целите се намира на земята — Наземната станция за насочване на ракетата създава в пространството електромагнитно поле с равносигнално направление, съответстващо на направлението на целта — Изчислително-решаващия прибор се намира на борда на ЗУР и изработва команди за автопилота, осигуряващо полет на ракетата надлъжно на равносигналното направление

4. Самонасочване — Станцията за съпровождане на целите се намира на борда на ЗУР — Изчислително-решаващия прибор се намира на борда на ЗУР и генерира команди за автопилота, осигуряващи сближаването на ЗУР с целта

Самонасочването се подразделя на

• активно – ако ЗУР използва активен метод за локализация на целта: излъчва сондиращи импулси;
• полуактивно – ако целта се облъчва от наземна РЛС за подсветка, а ЗУР приема ехо-сигнала;
• пасивно – ако ЗУР локира целта по нейното собствено излъчване (топлинна следа, работеща бордова РЛС и т.н.) или от контраста на фона на небето (оптически, топлинен и т.н.).

Методи за насочване

Двуточкови методи – насочването се осъществява на основание координатите, скоростта и ускорението на целта в системата координати на ракетата.

Използва се при телеуправлението от 2-ри род и самонасочването.

• Метод на пропорционалното сближаване – векторът на скоростта на ЗУР е насочен към целта.
• Метод на прякото насочване – векторът на ускорението на ЗУР (оста на ракетата) е насочен към целта – този метод дава по-малко извита траектория, отколкото предходния, на голямо разстояние от целта и по-извита на малко.

Триточкови методи – насочването се осъществява на основание координатите, скоростите и ускоренията на целта и ракетата в системата координати на наземна РЛС.

Използва при телеуправлението от 1-ви род и теленасочването.

• Метод на трите точки – ракетата се намира на линията на визиране на целта.
• Метод на трите точки с параметър – ракетата се намира на линия, изпреварващ линията на визиране с ъгъл, зависещ от разликите на далечините на ракетата и целта

ЗРК на въоръжение във Военноморския флот на Русия

Руските зенитно-ракетни комплекси с морско базиране са представени от такива системи като:

• „Шторм“,
• „Ураган“,
• „Штиль“,
• „Оса-М“,
• „Кортик“,
• „Кинжал“,
• „Каштан“.
• С-300Ф „Форт“

Вижте също

• Противовъздушна отбрана
• Корабна артилерия

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зенитный ракетный комплекс морского базирования“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​