Тихота

Тифута
Τιχότα
	Тифута Τιχότα
— село —
	Тифута Тифута Тифута
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Бук
Географска област	Чеч
Надм. височина	650 m

Тихота с варианти Тахота, Тихута, Тифута (на гръцки: Τιχότα, Тихота) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.

География

Село Тихота е разположено на 650 m надморска височина^[1] в северозападното подножие на Коджадаг, на десния бряг на Черешовското езеро (Тисаврос) на река Места. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от старото славянско лично име Тихо̀та, образувано от Тих и -ота, както Нравота, Доброта и други.^[2]

В Османската империя

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Тифута (Тахута, Тифота) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 301 българи-мохамедани^[3] в 120 къщи. Кънчов също така отбелязва, че селото се управлява от един мюдюрин, чието седалище се намира в село Бук и е зависим от драмския каймакам.^[4] Според гръцката статистика, през 1913 година в Тифута (Τιχότα) живеят 404 души.^[5]

В Гърция

В 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Тихота като мюсюлмани са изселени в Турция и на тяхно място са настанени 41 гръцки бежански семейства със 128 души. Бежанците обаче веднага започват да се разселват по други места и в 1928 година селото има само 16 жители. В 1940 година броят има нараства на 110. Селото е обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) и след края ѝ не е възстановено.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	404^[1]	332^[1]	16^[1]	110^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 195. (на македонска литературна норма)
↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 203.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)

[Симовски_195-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 195. (на македонска литературна норма)

[2] Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 203.

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.

[4] Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.

[5] Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]