Татяна Лолова

Татяна Лолова
българска актриса
Лолова през 2010 г.
Родена	Татяна Желязкова Лолова 10 февруари 1934 г. София, Царство България
Починала	22 март 2021 г. София, Република България
Учила в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1955 – 2021
Семейство
Съпруг	Евелин Симеонов Монев (1957 – 1961; разведени) Светослав Светославов (1963 – 2018; до смъртта му)
Деца	Сава Светославов
Уебсайт	Страница в IMDb
Татяна Лолова в Общомедия

Татяна Желязкова Лолова е българска театрална, филмова и телевизионна актриса. Известна е главно с комедийните си роли в киното, театъра, телевизията и радиото.

Детство

Родена е на 10 февруари 1934 г. в град София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, а неговият братовчед и съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Кариера

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в Театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Татяна Лолова

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи. Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.

Личен живот

Омъжена е 4 години за хидроинженера Евелин Монев преди техния развод.

Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г. Двамата са родители на Сава Светославов.

Смърт

На 22 март 2021 г. малко след 21 ч., Татяна Лолова почива на 87-годишна възраст от мозъчносъдово заболяване след излекуване от инфекция с Ковид-19 в софийска болница Пирогов.

Погребана е в алеята на творците на Централни софийски гробища.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1972).
• Народен артист (1986).
• Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963).
• „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лидия Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977).
• „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
• „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992).
• „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977).
• Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) във филма „Авантюра“ на фестивала Златната ракла (1992).
• Орден „Стара планина“.
• Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2017)

Озвучаване

Година	Филми	Роля
2003	Реката	реката (анимация)

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2021	Порталът	6		леля Зори, буржоазна дама дисидент
2017	Лили Рибката			циганката Хараме, старата магьосница
2015	Бартер			сляпата Флора
2014	Пътят към Коста дел Маресме Българска рапсодия – алтернативно заглавие		България / Израел	Фортуне
2013	Жените в играта (Donne in gioco)	2	Италия	бабата на Сандра
2011 – 2013	Домашен арест	86		мама Еми; майка на Анастасия и Емк
2011	Английският съсед	4		кака Мара Николова – съседка на Джон и Патриша, майка на Николай (Нотингам Форест)
2010	Сбогом, мамо		България / Италия	баба Мария
2007	Приключенията на един Арлекин	4		Мурджова (в 2 серии: II, IV)
2007	Летете с Росинант		България / Сърбия / Австрия	Роза, майката на Теди
2004	Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал)	4		госпожа Гребенарова (в 1 серия: IV)
2003	Пътуване към Йерусалим		България / Германия / Франция	Тереза
2001	Търси се екстрасенс (тв)			тъщата-екстрасенс на Благовест
1998	След края на света		България / Германия / Гърция	баба Мазал, г-жа Авраам Коен
1997	Бюро за убийства (Mordbüro)		Франция / Белгия / Канада	мадам Спанки
1997	Разговор с птици		България / Русия	баба Керанка
1996	Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается)	2 ч.	Русия / България	придружителка на херцогинята, придворна дама
1996 – 1997	Извън граници (Hors limites)	2	Франция / България	бабата
1994	Любовни сънища		Италия / България
1993	Макаров (Макаров)		Русия
1993	Бандитска приказка			учителка по музика
1992	Авантюра (тв)			Ангелина (Лина) Карасимеонова
1991	Брътвежите на родилката (Les caquets de l'accouchée)		Франция	Беатрис
1987	13-та годеница на принца			магьосницата Ледилей
1986	Земляци-веселяци
1985	Нощем с белите коне	6		(в 1 серия: VI)
1985	Скакалци			тъщата баба Йовка
1985	Константин Философ	2		вдовицата дойка
1984	Опасен чар			Леда
1983	Константин Философ	6		вдовицата дойка (в 2 серии: I, V)
1983	Бон шанс, инспекторе!			любовницата Елза Карадушиева, майката на Велизар
1978 – 1979	Нови приказки за бате Дечко и Марийчето	6		феята
1979	Фильо и Макензен	7		майката на Еми, полковницата
1978	Топло			управителката на магазин за хранителни стоки
1977	Звезди в косите, сълзи в очите			Султана Сярова
1977	Два пъти ура за ваканцията	3 нов.		учителка по български език (в 1-та: „Два пъти ура за ваканцията“) и (във 2-та: „Момче за всичко“) и майката на Дафинка (в 3-та: „Щастието ми е в опасност“)
1976	Кокичето			учителката
1976	Щурец в ухото			властната акушерка Бела
1974	Откъде се знаем?			дамата с кученцето
1974	Вечни времена			Дачовица
1974	Последният ерген			Зара Шишкова
1974	Къщи без огради			приятелката
1973	Сиромашко лято			другарката Лиляна Тотева
1972 – 1980	Лека нощ, възрастни!..	27		Ана, съученичка на Спас „Шарана“
1971	Гоя или Тежкият път на познанието (Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis)		ГДР / СССР / България / Югославия	кралица Мария Луиза Бурбонска
1970	Петимата от „Моби Дик“
1969	Птици и хрътки			госпожа Кавръдкова, член на благотворителното общество за защита на животните
1968	Случаят Пенлеве	3 нов.		братовчедката Минка (в 3-та новела: „Гости“)
1966	Семейство Калинкови	12		фризьорката Олга, дъщеря на Мирко и Анна
1964	Невероятна история			съпругата
1961	Последният рунд			съпругата на Вълчан
1961	А бяхме млади			момичето с джувката

Театрални роли

• „Франи Х“ (Фридрих Дюренмат) – Фрида Фюрст
• „Бидерман и подпалвачите“ (Макс Фриш) – Бабет
• „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер) – Елисавета
• „Женитба“ (Николай Гогол) – Агафия Тихоновна
• „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир) – Беатриче
• „Дванадесетте стола“ (Илф и Петров) – Грацицуева
• „Човекоядката“ (Иван Радоев) – баба Гена
• „1/2 живот“ (автобиографичен разказ в един разговор с Георги Каприев) (1996).
• „DUENDE“
• „Старомодна комедия“ (Алексей Арбузов)
• „Нищо не помня“ (Артър Милър)
• „Юбилей“ (А. П. Чехов) – Татяна Алексеевна
• „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)

Телевизионен театър

• „Братът на Бай Ганя Балкански“ (мюзикъл, 1997) – Мусаллакова
• „Гнездото“ (1997) (Йордан Радичков) – мюзикъл
• „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
• „Големанов“ (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев, 1995) – министершата Илиева
• „Милионерът“ (1988)
• „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1988) (Оскар Уайлд)
• „Малка дневна музика“ (1988) (мюзикъл)
• „Пази се от ягуар“ (1988) (мюзикъл)
• „Морската болест“ (1987) (Ст. Л. Костов) - Нона
• „Пресечката“ (1987) (Кольо Георгиев)
• „Приказка за еди кой си“ (1987) (Карел Чапек)
• „Свекърва“ (1986) (от Антон Страшимиров, тв адаптация и режисура Павел Павлов)  – Костанда
• „Среднощна история“ (1985) – (Шон О'Кейси)
• „Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш, реж. Асен Траянов) – Бланш
• „Строшената делва“ (1984) (Хайнрих фон Клайст)
• „Врабецът“ (1980) (Никола Русев)
• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
• „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
• „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
• „Предложението“ (1977) (Георгий Никитин)
• „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
• „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
• „Зех тъ, Радке, зех тъ!“ (1976) (Добри Войников) – мюзикъл – Мария – Събюва жена и мащеха на Радка
• „Вражалец“ (1976) (Ст. Л. Костов), 2 части, мюзикъл (Втора реализация) – кметицата
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – Александра Подточина
• „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
• „Годеж“ (1973) (Алеко Константинов)
• „Българи от старо време“ (1973) (Любен Каравелов)
• „Опечалена фамилия“ (1971) (Бранислав Нушич)
• „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
• „12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
• „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес)
• „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – кръчмарката Елен, жената на Еди
• „Кучешка огърлица“ (1968)
• „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)
• Големанов

Звукороли и участия в звукозаписи

• „Книжчице ле моя...“ (1984) (Учтехпром)

Библиография

• Татяна Лолова. 1/2 живот. 6 доп. изд. С., Изток-Запад, 2012.

Външни препратки

• ((en)) Татяна Лолова в Internet Movie Database
• ((ru)) Татяна Лолова в КиноПоиск
• ((ru)) Татяна Лолова в Кино-Театр