След края на света
| След края на света | |
| Режисьори | Иван Ничев |
|---|---|
| Продуценти | „БНТ“ – България „Hellenic Radio & Television“ (ERT) (ET-1) – Гърция „Marathon Films“ – Гърция „Мета БМ-4“ – България „Saxonia Media Filmproduktion“ GmbH – Германия |
| Сценаристи | Анжел Вагенщайн |
| В ролите | Стефан Данаилов Катерина Дидаскалу Васил Михайлов Георги Калоянчев, Васил Василев-Зуека, Татяна Лолова |
| Музика | Стефан Димитров |
| Оператор | Георги Николов |
| Премиера | 29 ноември 1998 г. |
| Времетраене | 112 минути |
| Страна |  България Германия Гърция |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„След края на света“ е игрален филм (драма), копродукция на България, Гърция и Германия от 1998 година на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператори са Георги Николов и Тошко Каменов. Музиката във филма е композирана от Стефан Димитров.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]В средата на 20 век най-бедният квартал на град Пловдив изглежда като кътче на пълна етническа хармония между българи, евреи, арменци, турци, гърци и цигани. Поп, равин и ходжа – трима служители на древни богове, и един антихрист, наричан Къркача, са влюбени в една и съща едрогърда ханъма. Покрай смешните случки на тяхното съперничество, кавги и другарство начева и първата любов между потомците им – еврейското момче и арменско момиче. Политическите ветрове разбиват идилията и разделят влюбените 12-годишни връстници на Ромео и Жулиета. След години, в Бачковския манастир те случайно се срещат: той вече е станал професор, а тя учителка по пиано. Дали пламва любов, или това е опит да се преодолеят пораженията на времето и капризите на историята?
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Стефан Данаилов | професор Алберт Коен (Берто) |
| Катерина Дидаскало | Аракси Вартанян (възрастна) Мари Вартанян |
| Жана Даковска | Аракси Вартанян (като малка) |
| Златил Давидов | Алберт Коен (Берто като малък) |
| Васил Михайлов | Авраам Коен, „Къркача“ |
| Татяна Лолова | баба Мазал, г-жа Авраам Коен |
| Георги Калоянчев | поп Исай |
| Георги Русев | равинът Бен Давид |
| Никола Рударов | Ибрахим ходжа |
| Джоко Росич | Циганският водар Мюмюн |
| Александър Морфов | учителят Стойчев |
| Васил Василев-Зуека | Алипи бръснарят |
| Гиоргос Цицопулос | Фотограф Костас Костакис |
| Атина Папас | Зюлфие ханъм |
| Петър Попйорданов | адвокатът Николай Караламбов |
| Николай Урумов | другаря Тасев, комунист |
| Михаил Мутафов | Георги, атомен физик, съпруг на Алекси |
| Пламен Сираков | съученикът Митко Стойчев |
| Христо Бонев | Йоско |
| Валтер Тоски | Жак Вартанян |
| Елена Вилдерман | |
| Петър Слабаков | Стопанинът на бащината къща |
| Мария Сапунджиева | |
| Стоян Стоев | кмета на Бели Извор |
| Христо Гърбов | другар, комунист |
| Красимир Куцупаров | |
| Стефка Янорова | Служителка в съда |
| Тео Юруков | експерт от манастира |
| Иво Калинов | |
| Йордан Спиров | Попа от манастира |
| Емил Розов | |
| Ценко Минкин | |
| Енчо Данаилов | Сватбен фотограф |
| Емилиян Георгиев | |
| Башар Рахал | |
| Иван Дервишев | |
| Асен Блатечки | Боксьор |
| Чавдар Минев | |
| Тодор Георгиев | |
| Иво Папазов | Себе си и неговия оркестър |
| Детската банда: | |
| Илиана Берова | |
| Антон Беров | |
| Николай Хантов | |
| Йордан Тасев | |
| Гаяне Чтчян | |
| Дублаж: | |
| Иван Кондов | Фотограф Костас Костакис |
| Силвия Лулчева | Аракси Вартанян |
| Венета Зюмбюлева | Мари Вартанян |
| Васил Бинев | Жак Вартанян |
Екип
[редактиране | редактиране на кода]Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Наградата на СБФД за игрален филм, (1999).
- Наградата на СБФД за режисура на Иван Ничев, (1999).
- Наградата на СБФД за операторска работа на Георги Николов, (1999).
- Наградата на СБФД за мъжка роля на Васил Михайлов за ролята на (Къркача), (1999).
- Наградата на СБФД за музика на Стефан Димитров, (1999).
- Наградата за режисура на Иван Ничев на 24 ФБФ (Варна, 2000).
- Наградата за мъжка роля на Васил Михайлов на 24 ФБФ (Варна, 2000).
- Награда и Диплом от „Бояна“ ЕАД на оператора Георги Николов (поделена с Рали Ралчев за филма „Писмо до Америка“), (Попово, 2000).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „След края на света“ в сайта на Българската национална филмотека
- „След края на света“ в
Internet Movie Database - „След края на света“ в сайта bgmovies.org
| ||||||||||||||||||||
