Георги Русев
Георги Русев | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1959 г. |
Уебсайт |
Георги Илиев Русев е български театрален и кино актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в гара Костенец баня, в семейството на свещеник, преселник от Македония. През 1952 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов.
Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Пловдив (1953 – 1962); продължава за няколко години в софийския Младежки театър (1962 – 1966), за да се установи в Пернишкия театър между (1966 – 1990), където става и директор (1977 – 1990).
Георги Русев е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“ през 1990 г., като през последните години приема роли и в Театър 199, в частния театър „Алтернатива“ и в Народния театър.
Член на САБ (1953) и СБФД (1977).
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с неговите отпечатъци.
Освен в театъра, Русев играе в киното, като дебютира през 1966 г. във филма „Началото на една ваканция“. Интереса му към киното запалват сценариите на Георги Мишев. Участва в много от емблематичните български филми от 1970-те и 1980-те години. Незабравими по своя колорит са ролите му (обикновено на отрицателни герои) от „Селянинът с колелото“, „Дами канят“, „Вчера“, „Матриархат“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Опасен чар“, „Изпити по никое време“, „13-ата годеница на принца“.
Умира в София на 1 април 2011 след тежко боледуване, на 82 години.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Георги Русев е наречена улица в София (Карта) и Варна
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Езоп“ (Гилерме Фигейредо) – Езоп
- „Без зестра“ (Николай Островски)
- „На дъното“ (Максим Горки)
- „Опит за летене“ (Йордан Радичков) (1979)
- „Рейс“ (Станислав Стратиев) (1984) – разумния
- „Кучета“ – бай Начо
- „Цялата истина за св. Георги“ (М. Милков) – Пашата
- „Суматоха“ (Йордан Радичков) – Араламби
- „Последната нощ на Сократ“ (Стефан Цанев) – пазача
- ТВ театър
- „Зет англичанин“ (1987) (Георги Белев) и (Паруш Парушев) – Станчо Генчев, бащата
- „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979) (Дончо Цончев)
- „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
- „Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1978).
- Народен артист (1985).
- Орден „Кирил и Методий“ – II степен (1965).
- Орден удостоен и „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие (2008).
- Почетна „Златна значка“ на САБ (1971).
- Медал „За заслуги“ към БНА (1973).
- Почетната награда Аскеер „за цялостно творчество“ (2006).
- Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Ветев) от филма „Не си отивай“ (1976).
- Награда „за мъжка роля“ за ролята на (директора) от филма „Вчера“ (1988).
- Наградени постановки
- „Опит за летене“
- „Рейс“ – разумния
- „Кучета“ – бай Начо
- „Цялата истина за св. Георги“ – Пашата
- „Суматоха“ – Араламби
- „Последната нощ на Сократ“ – пазача
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2004 | Ганьо Балкански се завърна от Европа (тв сериал) |
4 | Гребенаров (в 1 серия: IV) | |
2003 | Не се надвесвай навън | 3 | френският лечител д-р Марсел, прадядо на Луи Пастьор (в 1 серия: III) | |
2003 | Пътуване към Йерусалим | България / Германия / Франция | ||
2001 | Най-важните неща | 2 | усмихнатия | |
1999 | Магьосници | 4 | старият съветник | |
1999 | Голямото семейство | |||
1999 | Стъклени топчета | бай Павел | ||
1999 | Дунав мост | 7 | Петър Диамандиев, бащата на Влади и Джими | |
1999 | Големите игри | 10 | д-р Панчо | |
1998 | След края на света | България / Германия / Гърция | равинът Бен Давид | |
1997 | Войнишка история | вуйчото | ||
1997 | Бюро за убийства – („Mordbüro“) | Франция / Белгия / Канада | ||
1996 | Закъсняло пълнолуние | България / Унгария | Жоро, приятел на Стареца | |
1995 | Вълкадин говори с Бога | г-н Стоян Мъглов, политиканът | ||
1993 | Пантуди | Пешо | ||
1993 | Ч.А.Д.О.- ООД | 3 | председател на фирма | |
1992 | Вампири, таласъми... | бай Минчо, директор на театъра | ||
1991 | О, Господи, къде си? | директора Райков | ||
1991 | Бащата на яйцето | 4 | България / Алжир | доктор Йонк |
1989 | Бащи и синове | 5 | нумизматът Златев, началник на цех за пластмасови изделия към АПК | |
1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | председател на съда в 2 новели (1-ва: „Разводът преди“ и 2-ра: „Разводът сега“) | |
1989 | Зона В-2 | Цочо Лонгуров | ||
1989 | Заплахата | заместник генерален директор | ||
1989 | Адио, Рио | съседът бай Слави | ||
1988 | Пибипкащият нос | Бабачев | ||
1988 | Изложение | Власо | ||
1988 | Съседката | директор | ||
1988 | Вчера | Цончев, директорът на гимназията | ||
1988 | Пролетна песен | вуйчото | ||
1987 | Време за път | 5 | телевизионен техник Златев | |
1987 | Човек на паважа | Портиерът бай Киро | ||
1987 | Мечтатели | Пеньо, училищния настоятел | ||
1987 | Дом за нашите деца | 5 | нумизматът Златев | |
1987 | 13-та годеница на принца | учител по английски | ||
1986 | Характеристика | |||
1986 | Васко да Гама от село Рупча | 6 | „Майката“, готвача на кораба | |
1986 | Страстна неделя | кметът | ||
1985 | Да откриеш Троя | |||
1985 | Грехът на Малтица | писарят | ||
Зимно слънце | ||||
1984 | Кажи им, майко, да помнят | 6 | Бурев (в 5 серии – 1,2,3,4 и 5-а) | |
1984 | Опасен чар | Кольо Седларов, производител на играчки | ||
1983 | Първобитна история | старшината Кирчо | ||
1983 | Хотел „Централ“ | ораторът | ||
1982 | Рицарят на бялата дама | 3 | учителят по математика | |
1982 | Оркестър без име | чичо Петър, вуйчото | ||
1981 | Капитан Петко войвода | 12 | предателят Калън Тома (в 5-а серия: „Русия дойде“) | |
1981 | Ударът | |||
1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | бай Гроздан, председателят на стопанството – в 2 серии (1 – 2) | |
1980 | Дами канят | адвокатът Ангел Балтиев /„Бамби“/ | ||
1980 | Илюзия | селянин | ||
1980 | С поделена любов – („С любовью пополам“) | СССР / България | Колев | |
1979 | Двойникът | директорът | ||
1979 | Фильо и Макензен | 7 | адвокатът Коте Стоичков | |
1979 | Черешова градина | Паунчо Патровото, училищния прислужник | ||
1978 | Пантелей | |||
1978 | Покрив | |||
1977 | Нечиста сила | 3 | поп Лука | |
1977 | Петимата от РМС | 5 | свързочникът Кулчо Янакиев (в 1 серия: IV) | |
1977 | Матриархат | Бойчев, вуйчото | ||
1977 | Светъл пример (тв) | Димов, директорът на техникума | ||
1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | |||
1976 | Да изядеш ябълката | гражданин | ||
1976 | Самодивско хоро | собственик на галерията | ||
1976 | Не си отивай! | другаря Ветев | ||
1976 | Трийсет и един чифт волове | |||
1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | свещеник | |
1975 | Следователят и гората | Стоян | ||
1975 | Буна | селянин | ||
1975 | Вилна зона | съседът | ||
1975 | Този хубав живот | закупчикът Терзиев | ||
1974 | Вечни времена | кантонер | ||
1974 | Селянинът с колелото | Дочо Булгуров | ||
1974 | На чисто | приятел на Димитър | ||
1974 | Изпити по никое време | 2 нов. | Петър Пенчев, бащата на Митко | |
1974 | Зарево над Драва | 2 | ||
1973 | Деца играят вън (тв) | учителят по немски на Юли №2 | ||
1973 | Преброяване на дивите зайци | ветеринарният лекар | ||
1973 | Опак човек (тв) | |||
1973 | Като песен | сватбар | ||
1972 | Глутницата | журналистът | ||
1971 | Не се обръщай назад | бай Мирко | ||
1971 | Демонът на империята | 10 | бай Нойко, бащата на Славей | |
1970 | Князът | |||
1970 | Черните ангели | 2 | домоуправителят, човекът с колелото | |
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | Стоян | |
1969 | Признание | председател на селския съвет | ||
1969 | Синовете на правдата | |||
1967 | Най-дългата нощ | стражарят | ||
1966 | Началото на една ваканция | |||
1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | (в 5-а серия) | |
1964 | Крадецът на праскови |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Русев в kino.dir.bg
- ((en)) Георги Русев в Internet Movie Database
- ((ru)) Георги Русев в КиноПоиск
- ((ru)) Георги Русев в Кино-Театр
|