Кольо Георгиев (писател)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Кольо Георгиев.
| Кольо Георгиев | |
| български журналист и писател | |
| Роден |
26 декември 1926 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Работил | писател, журналист, драматург, преводач |
| Литература | |
| Период | 1962 – |
| Жанрове | драма, разказ |
| Направление | социалистически реализъм |
| Награди | Вазова награда (2003) |
Кольо Георгиев е български журналист, драматург, преводач и писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кольо Георгиев Колев е роден на 26 декември 1926 г. в село Голямо Ново, община Търговище, Североизточна България, участва в комунстическото движение и е бил политзатворник.
След 9 септември 1944 г. завършва висше образование в Съветския съюз. След дипломирането си се занимава с журналистика и писателска дейност.
Бил е редактор във вестник „Работническо дело“ и кореспондент в Москва. След това работи в Радио София, е като секретар на Съюза на българските писатели (СБП) по международните въпроси. В периода 1974–1978 г. е драматург на Народния театър на младежта, след което до 1986 г. е директор на театър „София“. Да 1990 г. е драматург в Киноцентъра.
В периода 1990–1993 г. е председател на СБП, в периода 1993-1998 г. е директор на Агенция „София прес“, а в периода 1990-1991 г. е депутат във Великото народно събрание от БСП.
Носител е на Вазовата награда (2003)[1], наградата „Елин Пелин“ и орден Св. св. Кирил и Методий (2007).[2] Почетен гражданин на Търговище.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Съдии на самите себе си (1974)
- Пресечката
- Внимание, адска бомба
- Изключителен шанс
- Завръщане в бъдещето
- Избор по вариантната система
- Време за любов
- Синьо-белият скреж
- Разкази за четене при безсъница (2001)
- Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер
- Изповеди на захождащото слънце (2001)
Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Много тежко наказание
- Сънища наяве (1971)
- Изключителен шанс или Момчето и палачите (1972)
- Месо за кюфтета (2003)
- Диалог (2004)
- Светлинката (2005)
- Изпровождането на Макси (2005)
- Scherzo cantabile за сако от китайски габардин (2006)
- Камъни за градеж (2007)
- Среща (2008)
- Малкото конче на стръмната улица (2013)
- Човекът с дървената ръка (2014)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Най-хубавота на тоя свят: Разкази: За средно училищна възраст (1962)
- Лека нощ, татко: Разкази (1965)
- Дни на тъга: Разкази (1967)
- Тридесет и един чифт волове (1968) – разкази за юноши
- Възможни и невъзможни признания (1970)
- Признания (1972) – разкази
- Адска бомба: Разкази (1977) – разкази за деца
- Болки отляво: Разкази (1988)
- Прелистени страници: Разкази и новели (1992)
- Гнездо на чучулиги: Разкази и пиеси (1996)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Лауреати на Вазова награда, сайт на община Сопот.
- ↑ Кольо Георгиев Колев // agentibg.com. Посетен на 21 март 2024.
- „Кабинетът предложи за държавна награда писателя антифашист Кольо Георгиев“, Mediapool.bg, 15.02.2007
- Предлагат Кольо Георгиев и Димитър Томов за наградата „Йордан Йовков“, Дарик Добрич, 18.10.2010 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Кольо Георгиев в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
- Произведения на Кольо Георгиев в
Моята библиотека - „Писателят Кольо Георгиев на 87 г.: Това, което е сега, ще бъде надживяно!“, интервю на Елена Коцева, „Blitz“, 31 януари 2014
|
